Определение № 58 от 05.02.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. В., 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500033 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от Е. В. В. от гр.П. против Заповед за изпълнение №839 от 24.11.2025г. по ч.гр.д. №1163/25г. на РС-Б. в частта за разноските като са присъдени 480лв. за адв. възнаграждение .

Жалбоподателят счита,че заповедта в обжалваната част е неправилна и несъобразена с Решението от 25.01.24г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС и възможността съдът да не е ограничен от предвидения в Наредбата минимум на адв. възнаграждение,а именно 400лв.Моли въззивната инстанция да отмени заповедта в обжалваната част и постанови ново,с което да намали или изцяло да отмени присъдените разноски за адв. възнаграждение.

В ч. жалба жалбоподателят е заявил,че е подал възражение по чл.414 ГПК като счита,че не дължи сумите по Заповедта по чл.410 ГПК.

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

По ч.гр.д. №1163/25г. на РС-Б. „***” ООД-П. е подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.410 ГПК срещу от Е. В. В. от гр.П. за посочени в заявлението суми,произтичащи от незаплатени услуги.

БРС е постановил Разпореждане и е издал Заповед за изпълнение №839 от 24.11.2025г. за претендираните суми ,включително и в частта за разноските, претендирани в размер на 480лв. адв.

1 възнаграждение.Жлбоподателят счита,че същите са завишени с оглед ниската фактическа и правна сложност за изготвяне на заявлението и моли съда да ги намали или отмени изцяло.

От данните по делото е видно,че длъжникът в заповедното производство и жалбоподател по настоящото- Е. В. В. е подала възражение по чл.414 ГПК относно присъдените суми ,дължими на „***“ ООД така и за присъдените разноски за адв. възнаграждение.

При тези данни Окръжният съд намира жалбата за основателна по следните съображения:

В Глава ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производсттво” и в частност чл.410 законодателят е дал възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес,а само въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието без да представя убедителни доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът се произнася в разпоредително заседание,без допълнително събиране на доказателства или изслушване на страните.В този смисъл заявителят следва да заяви точно искането си в заявлението,тъй като няма възможност допълнително да се доуточнява искането или доказателствата.Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.

В конкретния случай заявителят е претендирал суми,съставляващи незаплатени *** услуги по посочени от заявителя фактури,които са присъдени в пълен размер от БРС.

Относно възможността за коригиране на заявеното адв. възнаграждение в заявлението по чл.410 ГПК настоящият съдебен състав съобрази Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на Съдът на ЕС с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд (СРС). Поставените от СРС въпроси касаят присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения и в частност обвързването им с минималния размер, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, 2 която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на тази разпоредба, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като органичаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. И стига до извода, че такова ограничение в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ като тези, които се твърди, че се преследват с минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Изхождайки от изложеното съдът разполага с процесуална възможност по свое усмотрение да коригира направените от заявителя разноски като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото.

В случая е налице подаване на Заявление по чл.410 ГПК,което е бланково и се попълват данните на страните и обстоятелствата във връзка с претендираното вземане.Няма процесуално представителство и други допълнителни действия по производството.

При тези данни РС-Б. е имал възможност да намали сумата за адв. възнаграждение,заплатено от заявителя,ако счете същата за прекомерна,но не го е сторил.

С оглед на обстоятелството,че длъжникът в заповедното производство и жалбоподател по настоящото- Е. В. В. е подала възражение по чл.414 ГПК относно присъдените суми ,дължими на „***“ ООД така и за присъдените разноски за адв. възнаграждение настоящият съдебен състав счита,че спорът относно дължимостта на сумите както за потребена вода,така и за присъдените разноски за адв. възнаграждение следва да се разреши в едно производство,а именно исковото производство по чл.422 ГПК в случай,че заявителят „***“ ООД-П. предяви установителния иск.В противен случай,ако не предяви иска по чл.422 ГПК,то заповедта по чл.410 ГПК ще бъде 3 обезсилена.

В хипотезата на последващо исково производство по чл.422 ГПК всяка от страните ще има възможност да докаже твърденията си и съответно да бъдат присъдани разноски за адв. възнаграждение съобразно уважаване изцяло или частично,или отхвърляне на исковата претенция.

В случая има дублиране на ч.жалба по чл.413 ГПК и подаденото възражение по чл.414 ГПК,поради което въззивната инстанция счита,че следва да остави жалбата без разглеждане,за което ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане частна жалба от Е. В. В. от гр.П. против Заповед за изпълнение №839 от 24.11.2025г. по ч.гр.д. №1163/25г. на РС-Б. в частта за разноските

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4