Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22694 от 19.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16039/2026
Вид
Определение № 22694
Подписан
19.06.2026
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22694 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110116039 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на В. К. Д., ЕГН **********, срещу „Е. м. З.“ ЕАД, ЕИК , с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 639,00 евро – част от вземане в общ размер на 2 678,00 евро, представляваща неоснователно начислена сума за преизчислена стойност на доставена електрическа енергия до обект на потребление с адрес: с. К..

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват по настоящ адрес на потребителя, като нормата на чл. 113 ГПК определя местната подсъдност по императивен начин и не може да бъде дерогирана. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за подсъдността по чл. 113 ГПК.

Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители – в този смисъл е и последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 241/ 05.04.2013 г. по ч.т.д. №1395/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 1019/ 09.11.2012 г. по ч.т.д. № 783/ 2012 г. на ВКС, II т.о., Определение № 39/09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 50413/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г. на ВКС, І т. о., Определение № 306/11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 г на ВКС, І т. о., Определение № 2481/21.08.2023 г. по ч. гр. д. № 2819/2023 г. на ВКС, III г. о. и и др. Нормата на чл. 113 ГПК не разграничава вида на предявения иск и съответно вида на търсената защита, а предвижда като предпоставка за прилагането й страна по спора да е потребител. Според § 13, т. 1 от ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”. Физическото лице, което отговаря на посочените условия, не губи качеството си потребител, когато търси последваща защита срещу изпълнително основание, удостоверяващо притезание на ответника по потребителски договор. При липса на изрично посочени в чл. 113 ГПК ограничения, следва да се приеме, че разпоредбата намира приложение за всички спорове между потребителя и търговеца/доставчика, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по него. В този смисъл следва да се посочи, че потребителят не губи това си качество, дори когато търси защита на правата си на извъндоговорно основание, както и други свои права извън основанията по съответния специален закон – в този смисъл е и Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.

В разглеждания случай предмет на разглеждане е иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на 1 неоснователно начислена и заплатена от ищеца сума за преизчислена стойност на доставена електрическа енергия до притежаван от него обект на потребление. Поради това приложение следва да намери нормата на чл. 113 ГПК, регламентираща местната подсъдност при потребителски спорове.

При служебно извършена справка в НБД „Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. съдът констатира, че към датата на подаване на исковата молба ищецът В. К.

Д. е с регистриран настоящ адрес в с. К., обл. Перник, общ. Перник.

Ето защо и съобразно чл. 113 ГПК производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд – Перник.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 16039/2026 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Перник.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца на посочения в ИМ съдебен адрес.

След влизане в сила на определението, делото да се изпрати незабавно на местно компетентния съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2