Решение № 110 от 11.12.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20241450200136 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„НТ“ ЕООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление град П, представлявано от НВАл. – управител е обжалвало Електронен фиш за налагане на санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата под № *****, издаден от Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ София, с който за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата е наложена, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от същия закон, имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. В тази връзка се счита, че по отношение на описаното в електронния фиш нарушение са налице обикновената погасителна давност по чл.80 ал.1 т.5 НК и абсолютната такава в съответствие с чл.81 ал.3 НК, които са основание за изключване на наказателно преследване. Освен това са развити и съображения в смисъл, че не е спазен реда за реализиране на административно-наказателна отговорност, предвиден за случаи, когато административните нарушения са установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и нарушител. По този повод се приема, че за нарушение, санкционирано по реда на чл.179 ал.3б ЗДвП е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие 1 издадено наказателно постановление, а не да бъде издаван електронен фиш.

На тези основания се иска отмяна на административния акт като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството адв. Т.

Ж. от АК-П поддържа искането за отмяна на електронния фиш поради наличие на основанията за това, изложени в жалбата. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Приложен е списък по чл.80 ГПК.

Наказващият орган чрез процесуалният си представител юрисконсулт Ив. Йо. е изразил становище, че електронният фиш е издаден в съответствие с процедурните изисквания на Закона за движението по пътищата и изложеното в него напълно отговаря на изискванията за съдържание. По отношение на спора по същество се посочва, че процесното деяние е правилно правно квалифицирано и се подкрепя по категоричен начин от събраните доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.189ж ал.5 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189ж ал.5 ЗДвП вр. чл.59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 01.06.2020 година в 11.05 часа с устройство № 20281, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътища, намиращо се на път I-1 км. ***+***, е установено нарушение № ************ с ППС влекач ********, с регистрационен № ****** с технически допустима маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 40 000 в Община Мездра по път за движение I-1 км. ***+*** с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за посоченото ППС частично не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има ТОЛ декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. При това положение от Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ София е издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата с № *****, с 2 който на собственикът на посоченото по-горе моторно превозно средство „НТ“ ЕООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление град П, представлявано от НВАл. – управител е наложена, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102 ал.2 от същия закон.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата, приема, че същата е основателна по следните съображения:

При проверката за законосъобразност на обжалвания фиш, която е длъжен служебно да извърши, съдът е изследвал въпросите, свързани с приложението на чл.34 ал.1 ЗАНН предвид наведените от процесуалният представител на дружеството-жалбоподател възражения. По силата на тази разпоредба, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тълкуването на легалната дефиниция на това понятие налага извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл той се приравнява едновременно към АУАН и НП единствено по отношение правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите, електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази характеристика, при издаването на електронния фиш следва да намери приложение общият принцип, че административно - наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или 3 чрез тълкуване по аналогия (чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове).

Предвид изложеното съдът счита, че разпоредбите на чл.34 ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. В чл.189ж ал.1-5 ЗДвП законодателят е предвидил особено производство за ангажиране отговорността на нарушителите, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочена приложимостта на ЗАНН (ар. чл.189ж ал.5 ЗДвП). Отделно от това следва да се има предвид, че според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС, сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни, а чл.11 ЗАНН препраща към уредбата в Наказателния кодекс /НК/ относно погасяване на наказателното преследване по давност. В тази разпоредба е предвидено, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита следва да се приложат разпоредбите на общата част на НК. Имайки предвид изложеното, съдът приема, че в конкретният случай субсидиарно приложение следва да намери текста на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 вр. ал.3 НК. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 НК /изм. ДВ бр.26/2010 година, действаща към момента на извършване на деянието/, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички случаи, описани извън посочените в т.1 т.4 на същата алинея. Според ал.3 на чл.80 НК, давността за преследване започва от довършване на престъплението, в конкретният случай от извършване на нарушението, тоест от 01.06.2020 година, като независимо от нейното спиране или прекъсване, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срокът, предвиден в чл.80 ал.1 НК /арг. чл.81 ал.3 НК/. Съгласно чл.83 ал.1 ЗАНН /ДВ бр. 69/2006 година/ в предвидените в съответните закон, указ постановление на МС или наредба на общински съвет в случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като съобразно ал.2 на същата разпоредба санкцията се налага по реда на ЗАНН, доколкото в съответният нормативен акт не е предвиден друг ред. От съдържанието на обжалваният електронен фиш е видно, че за процесното нарушение на дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Съобразявайки изложеното до тук настоящия 4 състав приема, че срокът на абсолютната погасителна давност в съответствие с чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК вр. чл.11 ЗАНН е четири години и половина и предвид датата на извършване на нарушението – 01.06.2020 година, то към настоящият момент този срок е изтекъл, тоест давността за наказателно преследване на описаното в електронния фиш нарушение е изтекла на 01.12.2024 година. При това положение обжалваният акт се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменен без да се обсъждат доводите по същество.

С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество, следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалните представители на дружеството-жалбоподател и на наказващата институция са направили искания за присъждане на разноски, реализираните в рамките на настоящото производство. От страна на жалбоподателя е предоставен договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Според чл.63д ал.1 ЗАНН, страните в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, искането на процесуалният представител на дружеството за присъждане на разноски е основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от съдебният протокол, съдържащ се в настоящото дело, дружеството-жалбоподател е ангажирало като процесуален представител адв.

Т. Ж. от АК –П по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно. От документите става ясно, че в хода на съдебното производство от страна на юридическото лице са направени разноски в размер на 400 лева. Тази сума е отбелязана и в представеният по делото списък на разноските по чл.80 ГПК.

Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/. Според чл.18 ал.2 от Наредбата /изм. ДВ 5 бр.88/04.11.2022 година/, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 до 10 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева плюс 10% за горницата над 1 000 лева. Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, на юридическото лице е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Отчитайки фактическата и правна сложност, обема доказателствен материал, събран и проверен в хода на съдебното следствие, настоящият състав приема, че на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят в пълен размер разноските, направени в хода на съдебното административно-наказателно производство, които са под предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 година минимален размер на адвокатско възнаграждение, платими от Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ София.