Определение № 907 от 08.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 907 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500830 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр.чл. 524 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „МАРВЕС 2000“ ООД, ЕИК 206875822, чрез пълномощника адв. Г. П., против определение № 4355 от 14.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1888/2023 г. на РС-Асеновград, с което съдът е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 524 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 483/2023 г. по описа на ЧСИ Л.М. и е прекратил производството по делото.

В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски.

Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнителното дело „БЪТЕРФЛАЙ-2003“ ЕООД, чрез пълномощника адв. П. П., е депозирал отговор в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения и моли за потвърждаване на първоинстанционното определение. Прилага договор за правна защита и съдействие. Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба и длъжник по изпълнителното дело „ЧАРДАКА БАЧКОВО“ ООД не е представил писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 1 по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 1888/2023 г. по описа на РС - Асеновград е образувано по молба на „МАРВЕС 2000“ ООД, чрез пълномощника адв. Г. П., за спиране на производството по изпълнително дело № 483/2023 г. по описа на ЧСИ Л.М.. Молителят твърди, че е държател на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***********************, с площ от 2115 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за второстепенна улица, по силата на сключен договор за наем от 01.07.2023г. със собственика на имота Бачковска света обител „Успение Богородично“. Молителят осъществява търговска дейност в държания имот. На 10.10.2023г. на адреса на имота се явила ЧСИ Л.М., по искане на взискателя по изп. дело №483/2023г. – „БЪТЕРФЛАЙ-2003“ ЕООД, за да възстанови отнетото държане, да предаде на взискателя завладения паркинг и да възстанови фактическото състояние отпреди нарушението, извършено от длъжника по изпълнението – „ЧАРДАКА БАЧКОВО“ ООД.

Последното дружество е било държател на имота по силата на договор за наем с Бачковска света обител „Успение Богородично“ от 27.07.2022г., прекратен считано от 30.06.2023г. От ЧСИ М. е съставен протокол за въвод във владение от 10.10.2023г, като на основание чл. 523 ГПК изпълнението е отложено и е даден на „МАРВЕС 2000“ ООД тридневен срок да поиска от съда спиране на изпълнението. Молителят не оспорва, че е налице изп. дело № 483/2023г. на ЧСИ М., образувано въз основа издаден изпълнителен лист № 161/09.08.2023 г. по гр.д.№ 244/2022г. на РС - Асеновград, в което производство „ЧАРДАКА БАЧКОВО“ ООД е осъден да възстанови на „Бътерфлай-2003“ ЕООД отнетото държане, както и да предаде завладения паркинг, ситуиран в имот № ***, представляващ и обособен като 21 паркоместа по северната и западната граници на същия имот, и да възстанови фактическото състояние отпреди нарушението. Твърди, че предприетите действия от ЧСИ М. по въвод срещу третото лице са неоснователни доколкото молителят не е пасивно легитимиран по издадения изпълнителен лист, не е правоприемник на длъжника по изпълнителното производство, има качеството на трето лице и не може да бъде обвързан от постановеното решение.

Молбата на „МАРВЕС 2000“ ООД е с правно основание чл. 524 ГПК.

Подадена е на 12.10.2023 г. в тридневен срок от разпореждането на ЧСИ Л.М. по изп. д. № 483/2023 г., обективирано в протокол за въвод във владение от 10.10.2023 г., с което насроченият въвод е отложен на основание чл. 523, ал. 2 ГПК, а на третото лице е указана възможността в тридневен срок да поиска от 2 районния съд спиране на изпълнението.

За да остави без разглеждане искането по чл. 524 ГПК и да прекрати производството по ч.гр.д. № 1888/2023 г. първоинстанционният съд е приел, че за молителя не е налице възможност да поиска спиране на изпълнителното действие въвод. От представения протокол за въвод се установило, че молителят е трето за изпълнението лице, което е открито при насрочения въвод в недвижимия имот, предмет на въвода, като изпълнението върху имота било отложено съгласно чл. 523, ал.2 ГПК. Прието е за безспорно по делото, че към датата на извършване на въвода молителят е упражнявал фактическата власт върху имота доколкото имотът бил предаден от наемодателя на наемателя – молител в производството, на 01.07.2023 г. Молителят като наемател на имота бил държател на същия, а не владелец, поради което не разполагал с предвидената в чл. 523, ал.2 ГПК възможност да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Нямало данни да е превърнал държането си върху имота във владение, нито пък твърдял да са налице негови права върху имота, които са противопоставими на взискателя.

Фактическите и правни изводи на РС - Асеновград са правилни и законосъобразни.

Според разясненията, дадени в ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, въводът във владение е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо от това дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение, като при извършването му съдебният изпълнител отстранява длъжника, а също така членовете на неговото семейство, неговите работници и служители от имота и въвежда взискателя във владение на същия. Законът обаче не изключва възможността при извършването на въвода съдебният изпълнител да намери имота във владение на трето лице, като в този случай е налице колизия между удостоверените с изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните такива на третото лице, която се разрешава с разпоредбата на чл. 523 и чл.

524 ГПК. Условията, при които защитата на третото лице е допустима са няколко: 1.) Трябва да се касае за трето лице, което държи имота за себе си.

Лице, което не владее имота, не може да оспорва въвода по реда на чл. 523 ГПК; 2.) Владението на третото лице трябва да е започнало, след като е било заведено делото, решението по което се изпълнява (мотивите на т.1 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС); 3.) Третото лице трябва да заявява върху имота права, които изключват правото на взискателя да получи имота.

Молителят се легитимира в настоящото производство единствено като държател на процесния имот, спрямо който е насочено принудителното 3 предаване на държането по изпълнително дело № 483/2023 г. по описа на ЧСИ Л.М.. Представеният договор за наем е сключен със собственика на имота след датата на образуване на делото, решението по което се изпълнява по изп.дело № 483/2023 г., в случая решение № 37/30.01.2023 г. по гр.д.№ 244/2022 г. по описа на Районен съд – Асеновград, влязло в законна сила на 27.07.2023 г. Владение по смисъла на чл. 68 ЗС е налице във всички случаи, когато се упражнява фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Безспорно е обаче в правната теория и съдебна практика, че наемателят е единствено държател, но не и владелец на наетия имот, тъй като по договора за наем на наемателя се предоставя единствено ползването на имота за определено време, след което той дължи връщането на имота на наемодателя.

Държателят на недвижим имот не разполага с правата по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК. Това следва изрично от разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК, в която се сочи единствено, че въвод може да се извърши само срещу лице, което е придобило владението на имота след завеждането на делото, по което е издадено изпълняваното решение. От разпоредбата на чл. 523, ал. 2 ГПК пък следва, че само лицето, което отговаря на изискванията, изложени в ал. 1 на същата норма /т. е. да е владелец, придобил владението след постановяване на решението/, което обаче заявява права, изключващи тези на взискателя, може да се ползва от правата по чл. 523, ал. 2 ГПК - да поиска отлагане на изпълнението и спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК. Това е така, понеже съдебният изпълнител не е компетентен да разреши този възникнал пред него спор за права в рамките на изпълнителното производство.

Ето защо, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски.

Същият следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата „БЪТЕРФЛАЙ-2003“ ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.01.2024г.

Определението не подлежи на касационно обжалване (т. 7 на ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4355 от 14.11.2023 г. по ч.гр.д. № 1888/2023 г. на РС - Асеновград, с което съдът е оставил без разглеждане 4 молба с вх.№ 13666 от 12.10.2023 г. от „МАРВЕС 2000“ ООД, ЕИК 206875822, с искане по чл. 524 от ГПК за спиране на въвода по изпълнително дело № 20238190400483 по описа на ЧСИ Л.М. и е прекратил производството по делото.

ОСЪЖДА „МАРВЕС 2000“ ООД, ЕИК 206875822, със седалище и адрес на управление: село Бачково, общ. Асеновград, ***, да заплати на „БЪТЕРФЛАЙ-2003“ ЕООД, ЕИК 115784801, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, ет.5, офис 4, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, направени пред въззивната инстанция разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5