Решение № 1294 от 05.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1294 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330204396 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 89 от 02.07.2025г., издадено от **** за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Х.Д.“ № 37, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на §70, ал. 4 от Закон за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ.

Жалбоподателят, „Електроразпределение Юг" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. А., обжалва процесното наказателно постановление.

Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди се, че в случая е налице договорно задължение, което не може да се санкционира по административен ред, както и че сочената за нарушена правна разпоредба е некоректна. Също така се навеждат аргументи, че обвинението не е аргументирано, а датата на нарушението е неправилно определена. Алтернативно се излагат съображения за приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна, „**** за енергийно и водно регулиране“, редовно призована, се представлява от юрк. Н., който в писмено становище и лично в съдебно заседание оспорва подадената жалба като намира същата за неоснователна и недоказана, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери 1 за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Към 2023г. „Е.Т.“ ЕООД имало започната процедура по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 33,12 кW към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД, предвиден за изграждане в УПИ I, кв. 3, с.

„Г.К., общ.К., обл.К.

На 22.01.2024 г. дружеството-жалбоподател изпратило на производителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия.

При извършване на служебна проверка от служители на Комисията за енергийно и водно регулиране на процедурите по присъединяване на електрически централи от възобновяеми източници било установено, че „Електроразпределение Юг" ЕАД с подписването на горепосочения договор със заявителя е продължило процедурата по присъединяване, вместо след 15.01.2024 г. процедурата да бъде прекратена поради неспазване от страна на „Е.Т.“ ЕООД на разпоредбата на § 70 ал.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници вр. чл. 29, ал.1 от ЗЕВИ, а именно в тримесечен срок от влизане в сила на този закон /13.10.2023г./ да предостави в полза на оператора на съответната ел. енергия от възобновяеми източници гаранция под формата на депозит или банкова гаранция.

Така проверяващите органи, сред които и Е. С. К. на длъжност - главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика” към КЕВР приел, че като е продължило на 22.01.2024 г. прекратената на 15.01.2024 г. по закон процедура № 4593986 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия с мощност 33,12 kW, предвиден за израждане в УПИ I, кв. 3, с. Г.к., общ.К., обл.К. със заявител „Е.Т.“ ЕООД, „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2025 г., с което е осъществило състава на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ.

На 26.03.2025 г. за извършеното от „Електроразпределение Юг“ ЕАД административно нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № Е-КРС-86/26.03.2025г., съставен, предявен и връчен на пълномощника на „Електроразпределение Юг“ ЕАД А.П.Г.-Н.. Последната подисала акта и посочила, че ще изложи възражения, които били представени в срока по чл. 44 от ЗАНН, но били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по административната преписка и събрани в настоящото производство писмени доказателства:

Така от Заявление за проучване на условията и начина на 2 присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, се установява, че то е било подадено от „Е.Т.“ ЕООД на 03.10.2023г., тоест преди влизане в сила на измененията на чл.29 от ЗЕВИ.

От Становище с № 4593986 за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа издадено от „Електроразпределение Юг“ ЕАД до „ Е.Т.“ ЕООД се установява, че последното е било издадено на 16.10.2023 г.

От Протокол от 24.10.2023г. от ЕВН Офис Крумовград се установява, че Становище с № 4593986 е получено от „Е.Т.“ ЕООД на 24.10.2023г.

От Договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на

„Електроразпределение Юг" ЕАД се установява, че дружествотожалбоподател е изпратило на „Е.Т.“ ЕООД окончателният вариант на договора на 22.01.2024г., а последният е бил сключен между двете дружества на 24.01.2024г.

От Заповед № 3-Е-378 от 19.12.2024 г. на председателя на КЕВР, Заповед № З-Е-1218 от 28.10.2022 г. на председателя на КЕВР и Заповед № ЗЕ-45 от 23.02.2024 г. на председателя на КЕВР се установява, че за конкретната проверката е била сформирана работна група от надлежно оправомощени лица за извършване на проверка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

От Констативен протокол № Е-36 от 20.12.2024 г. се установява, че на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е била извършена планова проверка.

От Писмо с изх. № Е-13 262 192 от 14.10.2024 г. ведно с таблица № 1 „Искания за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ“ се установяват постъпилите заявления за присъеднияване на обекти към „Електроразпределение Юг" ЕАД за производство на ел. енергия, постъпили жалби и изпълнени процедури от дружеството за периода от 01.03.2023 г. до 31.08.2024 г.“

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Съгласно §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ гаранцията се предоставя и за обекти, за които има становища, но няма договори (предварителни договори или договори за присъединяване) към влизане в сила на закона, като срокът е три месеца.

Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 5967, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Също така разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ (в сила от 13.10.2023 г.) 3 гласи, че в тримесечен срок от получаване на становището за условията и начина на присъединяване производителят на електрическа енергия е длъжен да предостави гаранция (депозит или банкова гаранция) в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност. При непредоставяне в срок становището за присъединяване се счита за невалидно.

На следващо място съобразно правната норма на чл. 29, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ, гаранцията обезпечава изпълнението на задълженията по присъединяването и се освобождава при реализиране на присъединяването, като може да се прихване с дължимата цена.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка настоящият състав намира, че правилно административнонаказващият орган е квалифицирал констатираното нарушение като такова по §70, ал. 4 от Закон за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ. Това е така, тъй като по делото не съществува какъвто и да било спор относно основните съставомерни факти, въз основа на които са издадени процесните АУАН и НП, а именно, че към дата 13.10.2023г. „Е.Т.“ ЕООД като заявител е нямал сключен нито предварителен нито окончателен договор за присъединяване на обект за производство на ел. енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Също така се доказа, че на 16.10.2023г е било подадено заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия относно обект УПИ I, кв. 3, с. Г.к., общ.К., обл.К. със заявител „Е.Т.“ ЕООД. Изяснено е и няма спор и че на 24.01.2024г. между заявителя и оператора е бил сключен Договор за присъединяване на обект за производство на ел. енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Също така е доказано и че не е била внесена изискуемата гаранция. По тези обстоятелства няма спор. Същите се установяват от приложените по преписката писмени доказателства и се признават и от самия жалбоподател.

В този смисъл всичко гореизложено води до правния извод, че фактите са доказани до степен на категоричност, отговарят на правните норми и съответно водят до доказаност на описаното в АУАН и НП административно нарушение, а именно, че към 13.10.2023г. „Е.Т.“ ЕООД е нямал сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване към обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като такъв е бил сключен на 24.01.2024г. и в този смисъл в тримесечен срок от получаване на становище с № 4593986/16.10.2023г. за условията и начина за присъединяване се е дължало внасянето на банкова гаранция или депозит по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ от страна на заявителя, която не е била внесеса и следователно с невнасянето й, след изтичането на този срок, процедурата е била прекратена ex lege.

Тук следва да се посочи, че съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за дължимост на процесната гаранция, респ. доводът, че невнасянето й е въпрос на договорно отношение. В тази връзка в жалбата се 4 твърди, че § 70 намира приложение към „други“ производства, различни от тези, уредени в отменените разпоредби и че същият не намира приложрние в конкретната „висяща“ процедура. На първо място следва да се посочи, че § 70 ясно и недвусмислено е адресиран единствено до производители на електроенергия от ВЕИ. На следващо място, видно е, че цитираната норма не съдържа ограничение относно това по кой от отменените чл. 23, чл. 24 или чл.

25 ЗЕВИ е започнала процедурата от една страна, а от друга - видно е, че процесната материя не съдържа уредба на „други“ производства.

Единствената различна процедура е тази по новия чл. 26 ЗЕВИ, но за нея не е необходима преходна уредба, защото чл. 29 ЗЕВИ е приложим пряко, като и двете норми влизат в сила едновременно. Ето защо несподелими се явяват доводите на жалбоподателя за неприложимост на § 70 в конкретната процедура.

Несподелим се явяват и доводът, че дори и такава гаранция да се дължи, невнасянето й било въпрос на договорни отношения между страните производителят на електроенергия от ВЕИ и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, доколкото правната регламентация на тази материя и квалифицирането на нарушаването й като административно нарушение, с предвидени санкции, обосновават точно обратния извод.