Решение № 380 от 24.06.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Враца, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20251420102277 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. И. Г., ЕГН ********** и уточнителна молба вх. № 11741/11.08.2025 год., чрез адв. З. Л., против Г. А. Г., ЕГН ********** и Ц. Х. А., ЕГН **********. От Ц. Х. А., ЕГН **********, в срока и по реда на чл. 211 ГПК е постъпил насрещен иск срещу А. И. Г., ЕГН **********.

Предявен е осъдителен петиторен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Г. А. Г. и Ц. Х. А., че ищецът А. И. Г. е собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор ********** (номер по предходен план УПИ - II-673, кв. 77а) по плана на с. Б., Община Враца, Област Враца, с площ по скица 1 427 кв. м., а по документ за собственост 1 400 кв. м., с начин на трайно ползване за ниско застрояване, находящ се на *********, при съседи: ******, ********, *******, **********, ******* и *****, ведно с изградените в същия три сгради: двуетажна жилищна сграда с идентификатор ******, едноетажна сграда с идентификатор ****** и селскостопанска сграда с идентификатор ********, и осъждане на ответниците да предадат владението върху така описания недвижим имот. В исковата молба се твърди, че ищецът е син на И. А. Г., ЕГН **********, починал на 23.07.2015 год. в с. Б., Община Враца. Поддържа се, че ищецът е син на своя наследодател от негов първи брак с М. Л. И., с която се развежда през 2003 год.

Твърди се, че на 14.10.2010 год. И. А. Г. сключва брак с Л. М. /испанска гражданка/, като от този си брак И. Г. има едно дете - Ц. М. И. Излага се, че през 2008 год., след развода си с М.

И. и преди да сключи брак с Л. М. И. Г. закупил недвижим имот с площ 1 400 кв. м., съставляващ УПИ - II-673, кв. 77а по плана на с. Б., Община Враца, ведно с изградените в него двуетажна жилищна сграда, хамбар и навес, находящ се на ********* в селото. Посочва 1 се, че по силата на Заповед № РД-18-182/29.10.2024 год. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени КККР на с. Б., като при това поземленият имот е получил идентификатор **********, съответно изградените в него жилищна сграда - идентификатор ******, за навеса - ****** и за хамбара - ********. Посочва се, че действителната площ на имота е 1 427 кв. м., съгласно скицата. Излага се твърдение, че И. Г. закупил процесния недвижим имот докато живял в И. с Л. М. без сключен брак и всяка година се прибирал в страната, за да наглежда и поддържа имота си. Поддържа се, че докато отсъствал от страната това правили неговите родители - Ц. Х. А. и А. Г. А., които живели в същото село на адрес ***********, което и понастоящем е постоянния адрес на ответницата Ц. А.. Твърди се, че в началото на 2012 год. И. Г. се завърнал в България, където искал да се установи трайно, като ремонтирал къщата и решил да се занимава със селско стопанство, която дейност не носела достатъчно доходи на семейството му и към края на 2013 год. той отново заминал за И..

Поддържа се, че поради влошаване на здравословното състояние на неговия баща А. А., в периода 2012-2013 год. И. Г. поканил своите родители да живеят при него, като ги оставил да живет в дома му и след неговото заминаване за И.. Твърди се, че в негово отсъствие брат му Г. А. Г., който живеел в гр. С. полагал грижи за техния баща, като в почивните си дни ги посещавал и оставал да нощува при тях. Излага се, че на 14.11.2014 год. А. А. починал, а след неговата смърт И. Г. не се противопоставил неговата майка да остане да живее в дома му до момента на следващото му прибиране в страната. Твърди се, че в периода 2014 - 2015 година здравословното състояние на И. Г. се влошило, а през месец септември 2015 год. била планирана и операция. Твърди се, че през лятото на 2015 год. И. Гюров се свързал със бившата си съпруга от първия брак и майка на ищеца М. И. и я уведомил, че се прибира в страната и я помолил да види сина си, като го вземе от гр. В. и го заведе в с. Б.. Посочва се, че бащата на ищеца И. Г. починал на 23.07.2015 год., след което ищецът се прибрал в гр. В..

Твърди се по-нататък в исковата молба, че през месец декември 2024 год. ищецът се завърнал в страната, за да се види със своята майка, която била родом от гр. Враца, при което заявил намерение да се погрижи за имота на своя баща в с. Б.. По този повод осъществил контакт по телефона със своята баба по бащина линия - Ц. А., като не съобразил, че всяка зима отивала да живее при неговия чичо Г. Г. в гр. С.. Твърди се, че на 25.12.2024 год. по повод на организиран празничен обяд ищецът поискал да получи достъп до процесния имот, като такъв му бил отказан от Г. Г.. Последен опит да промени това положение ищецът направил на 31.01.2025 год., когато отново попитал своите роднини - баба и чичо дали ще получи достъп до наследствения си имот, който отново му бил отказан.

При тези фактически твърдения се иска от съда да признае за установено, че ищецът А. И. Г. е собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор ********** (номер по предходен план УПИ - II-673, кв. 77а) по плана на с. Б., Община Враца, Област Враца, с площ по скица 1 427 кв. м., а по документ за собственост 1 400 кв. м., с начин на трайно ползване за ниско застрояване, находящ се на *********, при съседи: ******, ********, *******, **********, ******* и *****, ведно с изградените в същия три сгради: двуетажна жилищна сграда с идентификатор ******, едноетажна сграда с идентификатор ****** и селскостопанска сграда с идентификатор ******** и да осъди ответниците Г. А. Г. и Ц. Х. А.

2 да му предадат владението върху имота.

Претендират се разноски.

В срочно постъпил отговор ответниците оспорват предявеният иск. Поддържат, че имотът представлява типична селска къща, строена през 40-те години на 20 век, с гредоред, без луксозен ремонт, с плътна кирпичена ограда и двор с насаждения. Посочва се, че в имота не се отглеждат животни. Излага се твърдение, че владението върху имота е предадено доброволно от И. Г. на Ц. А. през 2011 год., с намерение собствеността върху имота да премине към ответницата, което намерение да се осъществи не само с фактически, но и с правни действия, чрез сделка, която смъртта му осуетила. Поддържа се, че процесният имот бил известен на родителите на И. Г. още преди придобиването му от последния. Твърди се, че през 1999 год. И. Г. сключил брак с М. И., който бил прекратен през 2003 год. с развод.

Поддържа се, че през 2004 год. И. Г. се завърнал от И. и упълномощил родителите си да закупят процесния имот, като преди това издирят собствениците на имота и подготвят документите за сключването на сделката. Излага се, че Ц. А. издирила собствениците на имота и установила контакт с един от тях, като уговорила и сключването на договора за покупко-продажба. Твърди се, че И. Г. упълномощил своята майка да заплати първоначалната вноска от цената, а остатъка от дължимата сума щял да осигури. Твърди се, че през 2008 год. И. Г. се завърнал в страната заедно с жена Л. М., испанска гражданка и общото им дете Ц. М. И. като на 01.07.2008 год. сключил и договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Посочва се, че на 16.10.2008 год. И. Г. отново заминал за И., а със сина си А. търсил контакт, но трудно успявал да се види, тъй като неговата майка М. И. отказвала да съдейства за това. Поддържа се още, че след закупуването на имота Ц. А. и съпругът й направили необходимия ремонт, като подменили покрива и се нанесли да живеят трайно в имота през 2011 год. и оттогава не са го напускали. Излага се, че през 2012 год. И.

Г. се завърнал в страната с намерение да се занимава със земеделие, като заедно със съпругата си и общото им дете се настанили да живеят в наследствената къща на неговия баща А. Г.. В средата на 2013 год. И. Г. отново заминал за И. заедно със семейството си.

Излага се твърдение, че след смъртта на своя баща И. Г. окончателно взел решение да прехвърли собствеността върху процесния имот на своята майка безвъзмездно, за което и възложил да подготви необходимите документи, както и да запази час за изповядване на сделката пред нотариус. Поради внезапната смърт на И. Г. сделката не могла да се сключи, а разходите по погребението на И. Г. били поети изцяло от неговия брат Г. Г.. Поддържа се, че съпругата на И. Г. заявила, че няма никакви претенции към процесния имот, който следвало да остане за Ц. А.. Твърди се, че от този момент до 2024 год. ищецът не се интересувал от баба си и чичо си по бащина линия и не се е интересувал от имота, а единствения контакт между Г. Г. и бившата съпруга на брат му и майка на ищеца бил по повод искана от нея информация за социалния номер на починалия. Поддържа се, че всички тези години Ц. А. живяла необезпокоявана в процесния имот, поддържала го и заплащала дължимите сметки.

Твърди се, че съседите я познават и смятат нея за собственик на имота. Излага се, че Г. Г. я посещавал в имота всяка седмица и й помагал, а през последните години я взимал при себе си в гр. С. за зимния период, поради напредналата й възраст. Твърди се, че през месец 3 декември 2024 год. ищецът потърсил Г. Г., който го поканил в дома си в гр. С.. Покана била приета, а след първоначалния разговор между двамата ищецът поискал от него да подпише документ и да му предаде процесния недвижим имот в с. Б.. Ответникът Г. Г. отказал, с аргумент, че в имота живее неговата майка Ц. А. и не желае тя да го напуска. Заявил му още, че наследници на И. Г. са неговата супруга и общото им дете. Същото ответникът заявил и пред майката на ищеца. Поддържа се, че ответникът заявил на ищеца и неговата майка, че Ц. А., която не присъствала на този разговор е собственик на имота, а ако ищеца се нуждаел от парични средства, тя щяла да му предостави. Поддържа се, че на ищеца било известно, че Ц. А. била собственик на процесния недвижим имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, поради което се иска от съда да остави без уважение предявеният иск.

В срока и по реда на чл. 211 ГПК от Ц. Х. А. против А. И. Г. е предявен насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че същата е собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение. Поддържа се, че ищцата по насрещния иск владее имота от 2011 год., държи ключовете от него, живее в него и никой не е оспорвал или нарушавал владението от посочената 2011 год. до предявяване на исковата молба от А. А.. Твърди се, че в процесния имот ищцата по насрещния иск направила подобрения, изразяващи се в ремонт на две стаи и обзавеждане на стойност 5 000,00 лева.

Излага се твърдение, че почистила и засадила в двора асми и плодни дръвчета, а самото дворно място поддържала ежегодно от захрастяване, замърсяване и запустяване. Посочва се, че в имота няма животни, но има куче, което охранява ищцата и имота. Поддържа се, че имота ищцата живее сама, а фактическата власт върху него е предадена на ищцата от И. Г. през 2011 год. с намерение същата да стане собственик на имота, което не се осъществило чрез правни действия поради внезапната смърт на сина й И. Г. през 2015 год. По-нататък се излагат факти и обстоятелства, относно подготовката и закупуването на процесния имот, смъртта на И. Г. и последващите действия на семейството му и неговите роднини, подробно изложени в отговора на исковата молба.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ц. Х. А. е собственик на процесния недвижим имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност.

В срочно постъпил отговор А. Г. оспорва предявения насрещен иск. Намира, че не може да се приеме за безспорен фактът, че ответницата самостоятелно е упражнявала фактическа власт върху имота, като не е ясно, дали ищцата държи имота заедно с ответника Г. Г..

Приема твърдението, че ищцата обитава имота , което доказва единия от елементите на фактическия състав на чл. 108 ЗС по отношение на нея. Оспорват се твърденият изложение в насрещния иск, че ищцата Ц. А. своила имота от 2011 год., както и че жителите на селото знаели, че имотът е нейна собственост. Поддържа, че според разкази на жители на с. Б. в началото на 2025 год. Ц. А. и Г. Г. се готвели да освободят имота, но след съвет от адвокат се отказали от това си намерение. Поддържа се, че вероятно започнали да своят имота от този момент - месец февруари или март 2025 год. Оспорва се твърдението, че ищцата владяла имота явно, като за първи път с предявения насрещен иск демонстрирала претенциите си за собственост. Оспорва се, че приживе баща му И. Г. имал намерение да прехвърли 4 собствеността върху имота на ищцата, заради което се бил снабдил със скица и удостоверение за данъчна оценка на процесния имот. Поддържа се, че тези документ били необходими собствеността върху имота да бъде прехвърлена на него и неговата еднокръвна сестра. Поддържа се становище, че едва от този момент, при положение че се приемат за верни твърденията за намеренията на баща му да прехвърли собствеността върху имота на своята майка следва да се приеме, че ищцата е станала владелец на имота. Оспорва се твърдението за извършен ремонт в имота на стойност 5 000,00 лева, както по вид, така и по количество и стойност. Отрича се наличие на връзка между пълномощно от 25.04.2005 год. и Нотариален акт за покупко-продажба на имот № 115, том III, дело № 406/01.07.2008 год.