Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5436 от 03.12.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2407/2025
Вид
Определение № 5436
Подписан
03.12.2025
В сила
29.12.2025
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Иванка Димитрова Дрингова, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5436 гр. Варна, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502407 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 90469/29.10.2025г. от Г. П. И., ЕГН********** от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Ю. Д. от АК Варна, срещу определение № 13421/03.10.2025г. по гр. д. № 9666/2025г. по описа на ВРС, XVII-ти състав, с което е прекратено производството по делото, поради липса на международна компетентност.

В жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, постановено при съществено процесуално, тъй като е постановено при грешно тълкуване и прилагане на Регламент (ЕС) № 650/2012, при непълно обсъждане на релевантните факти и доказателства и липса на обсъждане доводите на страните.

Счита, че съдът е приложил неправилно материалния закон /Регламента/ като е разгледал само чл. 10, § 1, но е игнорирал § 2 и е приел, че имуществото в България няма значение за компетентността, както и е тълкувал ограничително чл. 627е ГПК.

Намира определението за необосновано, защото съдът не е обсъдил доказателствата, че починалият е притежавал два имота във Варна; не е разгледал уточняващата молба от 15.09.2025г., с която заявлението е ограничено само до това имущество; не е мотивирал защо чл. 10, § 2 от Регламент (ЕС) 650/2012 не се прилага, при положение че тази разпоредба се отнася точно за имуществото в държавата по гражданството.

Като съществени процесуални нарушения сочи неизпълнение на задължението на съда за обсъждане на доказателствата и доводите на страните и неизпълнение на задълженията на съда по чл. 12, чл. 13 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, тъй като не е обсъдил и не е дал оценка на представените доказателства 1 за наличие на имущество на територията на Република България.

Отправеното искане е за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на сторените разноски.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 9666/2025г. по описа на ВРС, XVII-ти състав е образувано по заявление за издаване на европейско удостоверение за наследство на починалия П. И. (Peter Iwanow) по реда на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета, подадено от заявителя Г. П.

И., чрез пълномощника му адв. Ю. Д.. Молителят твърди, че лицето е починало на 07.03.2023г. в гр. Нецшкау, Федерална Република Германия, където е било обичайното му местопребиваване. С уточняваща молба от 15.09.2025г. молителят, син на починалия и негов законен наследник, сочи за международно компетентен да разгледа и да се произнесе по заявлението българския съд, като се позовава на чл. 10, §1, б. „а“ Регламента, тъй като наследодателят му е бил български гражданин и част от имуществото му се намира на територията на Р България. Местната подсъдност на ВРС е определена съобразно последния постоянен адрес на П. И.. С уточняваща молба от 24.09.2025г. молителят поддържа подаденото заявление, като потвърждава твърдението си, че обичайното местоприбиваване на наследодателя му е било в Германия. Сочи, обаче, че към момента на смъртта си баща му е притежавал недвижими имоти на територията на гр. Варна и счита, че съгласно чл. 10, §2 от Регламента и чл. 627е от ГПК, когато наследодателят е гражданин на държава – членка и е оставил имущество в нея, съдилищата на тази държава са компетентни да издадат исканото удостоверение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че не е международно компетентен да се произнесе по заявлението и е прекратил производството по делото.

Съобразно разпоредбата на чл. 64 от Регламента удостоверението се издава в държавата членка, чиито съдилища са компетентни съгласно чл. 4, чл.

7, чл. 10 или чл. 11 от него. Нормата на чл. 4 от Регламента определя общата компетентност на съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло.

Компетентностите, предвидени в разпоредбите на чл. 7, чл. 10 и чл. 11 от Регламента са специални и дерогират общата компетентност по чл. 4 единствено при наличието на изрично предвидените в тях предпоставки.

В хода на развилото се пред районния съд производство заявителят последователно поддържа твърдението си, че към момента на смъртта си наследодателят му е имал обичайно местопребиваване в Германия.

Същевременно се позовава на чл. 10 в двете му хипотези, но същите правилно са възприети от съда като неприложими, доколкото за да се приложи тази компетентност е необходимо обичайното местопребиваване на починалото 2 лице да не е било в държава членка или съответно, когато никой съд на държава членка да не е компетентен да разгледа заявлението. Ирелевантни за казуса са твърденията за наличието на недвижими имоти на територията на България, данъчни задължения и изпълнителни дела.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че сезираният първоинстанционен съд не е международно компетентен да разгледа подаденото заявление за издаване на удостоверение за наследство, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13421/03.10.2025г. по гр. д. № 9666/2025г. по описа на ВРС, XVII-ти състав.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник при наличие на предпоставките на чл.280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3