Определение № 817 от 09.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 817 гр. София, 09.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно търговско дело № 20241001000894 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на В. Ц. П. от гр.Монтана, чрез адв.М. К. от АК Монтана насочена против Определение № 138/30.09.2024 г., постановено по т.д. № 33/2023 г. по описа на ОС Монтана, с което производството по цитираното дело е прекратено, като недопустимо и частният жалбоподател е осъден да заплати на насрещната страна сторените от нея по делото разноск.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищцата и наличието на процесуалните предпоставки за това, както и поради неговата необоснованост.

Поддържа се първоинстанционният съд да е ценил едностранчиво и превратно приобщените по делото доказателства, най-вече показанията на разпитаните по делото С.и, като е приел за установени въз основа на част от тях релевантни по делото факти, без да вземе предвид евентуалната заинтересованост на част от С.ите, както и противоречията в показанията им. Отделно ОС Монтана изобщо не обсъдил твърденията на ответната страна за „триктратното“ узнаване на процесните решения на ОС на сдружението от 24.11.2022 г., в контекста на промяната на становището на ответника и събраните доказателства, а направо възприел, че ищецът-жалбоподател е разбрал за атакуваните от него решения на 31.03.2023 г. - т.е. твърдения „трети“ път от ответника. Липсата на преценка на всяко едно от твърденията щяло да доведе до други фактически и правни изводи досежно обективността и достоверността на показанията на всички посочени от ответника С.и.

Затова и изводът за недопустимост на претенцията бил обоснован правнонедопустимо на показанията на един единствен С. /Д. К./, бивш председател на КС на ответното сдружение и настоящ член на УС на същото. Между показанията на останалите С.и били налице противоречия и непоследователност.

Твърди се съвкупният анализ на всички събрани доказателства да водели до непротиворечив извод искът да е предявен в предвидения от приложимия закон - ЗЮЛНЦ срок, поради което и да е процесуално допустим, а противоположният извод на съда да е явно необоснован и противоречащ на установеното по делото.

По изложените подробни съображения в подкрепа на тези оплаквания като правен резултат се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на 1 първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В отговора по частната жалба насрещната страна, чрез пълномощника си адв.Е. Х. от АК Монтана оспорва развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното определение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от лице с надлежна процесуална легитимация – ищец по делото, прекратено поради недопустимост на предявения от него иск, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Според задължителните постановки на ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В него съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон. Последната дейност не е обусловена от волята на страните, намерила отражение в оплакванията им за незаконосъобразност.

При спазване на тези указания настоящият състав на въззивната инстанция приема първоинстанционният съд да е действал в съответствие с установените съдопроизводствени правила и при правилно приложение на относимия материален закон, което сочи на неоснователност на частната жалба.

Задължение на съда е, в който и да е момент от развитието на производството по делото, да следи за наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск, както и за отсъствието на отрицателните такива.

Проверка в горната насока съдът дължи в хода на целия процес и като е осъществил такава в настоящия казус, макар след приключване на устните състезания по делото, но преди постановяване на крайния му съдебен акт, ОС Монтана не е нарушил съдопроизводствените правила.

Тези действия на съда са извършени в изпълнение на установените от процесуалния закон негови задължения да следи за наличието, респ. - отсъствието на всички абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск, като няма пречка темпорално същите да се осъществят и след приключване на устните състезания по делото, но преди постановяване на крайния акт на съответната съдебна инстанция.

Решаващият състав приема първоинстанционният съд да е действал при стриктно следване на установените съдопроизводствени правила и при преценка на всички ангажирани пред него доказателства, в частност и гласните такива, а оплакванията в обратната насока са несъстоятелни.

Установимо е от данните по първоинстанционното дело, че производството е инициирано по искова молба на жалбоподателя В. Ц. П., постъпила в съда на 24.11.2023 г., с която същият е предявил в условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.25, ал.4 и ал.6 ЗЮЛНЦ срещу Сдружение Ловно–рибарско дружество /СЛРД/ „Огоста“, гр. Монтана , ЕИК 111514769 за отмяна решения на Общо събрание /ОС/ на сдружението от 24.11.2022 г.

Релевантните за настоящето производство твърдения в тази молба касателно датата на узнаване на атакуваните решения от ищеца са, че същият е член на ответното сдружение, а преди това - до 16.06.2022 г., е бил и член на управителния му съвет, редовно е заплащал членския си внос. Член е на сдружението като член на Риболовен клуб /РК/ Огоста , който е в състава на сдружението, като е бил и Председател на риболовния клуб.

За атакуваните решенията на ОС от 24.11.2022 г. ищецът разбрал две седмици преди предявяване на иска по повод проведен разговор с членове на СЛРД С. С. С. и С. С., които го посетили в дома му в Монтана за да се оплачат, че срещу тях е започнала процедура по 2 заличаване на членството им и изключването им от сдружението от новоизбрания УС. По този повод са споделили за решенията, взети на ОС от 24.11.2022 г., с които е променен Устава и РК Огоста е изключен от състава на сдружението.

В отговора по исковата молба е подадения такъв по допълнителната искова молба ответното сдружение чрез процесуалния си представител, е оспорило допустимостта на иска, като подаден след преклузивния едномесечен срок с твърдения, че ищецът, като доскорошен член на сдружението, е узнал за взетите на 24.11.2022 г. решение на ОС на СЛРД „Огоста“ за първи път веднага след провеждането му. Втори път е разбрал за тях на 19.01.2023 год. , когато след заседание проведено по ТД № 59/2022 г. по описа на ОС Монтана , на което е присъствал, е отишъл в офиса на сдружението в гр.Монтана заедно с председателя С. П. С. и там С. му е прочел лично целия протокол от ОС. Трети път е разбрал за взетите на събранието решения на 31.03.2023 г., когато се е явил сам лично в офиса на сдружението с искане да му бъде заверена членската карта като член на сдружението. След отказ на служителите да извършат необходимата заверка отново му е бил прочетен въпросният протокол, от който е получил и копие. След това лично подал молба и декларация, че която желае да бъде приет за член на Риболовна Дружина „КСР-Огоста” гр.

Монтана , защото разбрал, че предишният му Риболовен Клуб „ Огоста „ не е член на СЛРД „Огоста“ гр. Монтана.

В допълнителната искова молба ищецът е оспорил твърденията на ответника да е разбрал за взетите решения на ОС от 24.11.2022 г. веднага след събранието, като е поддържал, че не е присъствал на това събрание.

С оглед така заявените твърдения и доводи от страните в разменените книжа с определението си по чл.140 ГПК /респ.146 ГПК/ първоинстанционният съд е счел за спорен фактът кога ищецът е узнал за оспорените решения, с оглед спазване на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, обуславящи допустимостта му.

Възложил е в тежест на ответника да установи възражението си в тази насока /че предявеният иск е недопустим/.

В хода на производството и двете страни са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си този релевантен и спорен факт.

Видно е от данните по първоинстанционното дело исковата молба на В. Ц. е постъпила в ОС Монтана на 24.11.2023 г. - т.е. в последният ден от изтичането на преклузивния едногодишен срок, установен от чл. 25, ал.6, предл.второ ЗЮЛНЦ, като е поддържал да е узнал за провеждане на ОС на ответното сдружение, на което са взети обжалваните решения, две седмици преди подаването й при разговор други членове на сдружението - С.

С. С. и С. С., които са го посетили в дома му в гр. Монтана и са се оплакали, че срещу тях е започнала процедура по заличаване на членството им и изключване от сдружението от новоизбрания управителен съвет. В този разговор именно му споделили за решения на ОС от 24.11.2022 г. за промяна на устава относно изпълнение решенията за изключване на членове , както и за заличаване на РК Огоста от състава на сдружението.

Затова и С. С. е бил разпитан в качеството му на С. пред първоинстанционния съд.

Същият е заявил, че с ищеца са приятели и посещава дома му често - почти всяка седмица. За заличаване на риболовния клуб разбрал един понеделник есента на 2022 г. или 2023 г., и споделил тази информация с ищеца при посещение в дома му.

Неговите показания обаче са в противоречие с показанията на С. Д. К., който сочи, че се срещнал на 31.03.2023 г. с В. Ц. в офиса на сдружението, като последният бил там, за да си завери членската карта за 2023 г. - посочената дата била крайният срок за заверка на членство за съответната година. В разговор между двамата С. К. уведомил Ц., че предната година на ОС е прието решение за изключване на риболовен клуб „Огоста“ /чийто член бил и Ц./ от състава на сдружението, вкл. му разяснил причините за това и му е дал своя копие от протокола от проведеното на 24.11.2022 г. Общо събрание. На въпрос от В. Ц. как да си завери членската карта за 2023 г., С.ят му предоставил бланка на молба за членство в учредената Риболовна дружина „КСР-Огоста“. Жалбоподателя Ц. лично попълнил молбата, както и придружаващата я декларация във връзка с обработка на лични данни.

Показанията на К. се подкрепят изцяло от тези на С.я П. П., който също бил в офиса на 3 сдружението ответник на 31.03.2023 г., за да подаде молба за членство на риболовната дружинка. Подал и молба да препис от протокола на проведеното ОС на 24.11.2022 г.

Същият е заявил, че на посочената дата видял В. Ц. да влиза при касиер-счетоводителя на сдружението - Ц., с искане да си завери членската карта. Счетоводителката му отговорила, че има нови правила и следва да изчака отвън. Там бил и С.ят Д. К., член на КС на сдружението. Молбата на П. за копие от протокола от ОС, била заведена от касиера с вх. № 26/ 31.03.2023 г., а самото копие от протокола му било предоставено на 06.04.2023 г. Според П. най-вероятно именно това копие той е предоставил на ищеца, т.к. приложеният от него с исковата молба препис от протокола /л.70-86/ е с изходящ номер 26/06.04.2023 г. - идентичен с приложената на л. 354 от делото първа страница от протокола, представена в с.з от 13.06.2024 г. от ищеца , за да обоснове искане за допускане П. П. като С. .