Решение № 4727 от 05.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4727 гр. София, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100509078 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 58109/22.05.2023 г., допълнена с жалба вх. № 58127/22.05.2023 г., на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 - длъжник по изп. д. № 20238510401310 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу постановление за разноски от 26.04.2023 г. , обективирано в уведомление изх. № 29492/03.05.2023 г. , с което съдебният изпълнител е отказал да отмени приетите за събиране с постановление изх. № 25225/11.04.2023 г. разноски по изпълнителното дело, отказал е да намали приетата за събиране съгласно т. 31 ТТРЗЧСИ такса в размер на 24 лева с ДДС и е приета за събиране такса от 12 лева с ДДС на основание т. 4 ТТРЗЧСИ за уведомяване на длъжника за отказа на ЧСИ.

Жалбата е подадена чрез М.Л. – старши мениджър в „Правен отдел“ на „Софийска вода“ АД (с приложено пълномощно). Излагат се съображения за неправилност на обжалваното постановление и се иска неговата отмяна. На първо място се оспорва приетата за събиране допълнителна такса по т. 4 ТТРЗЧСИ, тъй като цитирана разпоредба визира изпращане по пощата, а в случая уведомлението за отказа на ЧСИ било изпратено на длъжника по електронна поща заедно с още 13 уведомления, като такса е начислявана за всяко едно, което според жалбоподателя съставлява злоупотреба с права от страна на съдебния изпълнител. Поддържат се и доводите, изложени в жалбата срещу постановление изх. № 25225/11.04.2023 г. , а именно: че р азноски в полза на взискателя не се дължат, тъй като длъжникът не е дал повод за завеждане на изпълнително дело; че веднага след уведомлението за цесията длъжникът е отправил покана до цесионера-взискател да посочи банкова сметка, заявявайки готовност да плати доброволно, която покана е върната с 1 отбелязване на връчителя, че на адреса, посочен за седалище на взискателя, се намира заключена къща, без индикация за помещаващо се в нея дружество; че взискателят недобросъвестно е посочил неточен адрес, за да не бъде открит, и не е оказал дължимото съдействие като кредитор с оглед изпълнение на задължението; че в случая е налице злоупотреба с право, като целта на взискателя е единствено да увреди длъжника, а не да удовлетвори свой легитимен интерес, тъй като кредиторът в настоящото производство е свързано лице с множество други дружества, също кредитори по цедирани вземания срещу „Софийска вода“ АД, които са регистрирани на същия адрес, видно от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, който не е действителният. В условията на евентуалност оспорва разноските по т. 31 ТТРЗЧСИ с оглед на липсата на документи по изпълнителното дело, обосноваващи приемането за събиране на посочената сума.

Взсикателят „Г.С.М.П.“ ЕООД не взема становище по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа, че таксите по т. 4 и т. 31 ТТРЗЧСИ са законосъобразно начислени с оглед на реално извършени действия по изпълнителното дело. Представя препис от молба на „Софийска вода“ АД, с която дружеството е отправило искане към ЧСИ всички съобщения и документи да бъдат изпращани на дружеството на посочен от него електронен адрес.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК акт на съдебния изпълнител, поради което същата е процесуално допустима.

Софийски градски съд, като прецени доводите на жалбоподателя, материалите по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:

Изпълнително дело № 20238510401310 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано на 11.04.2023 г. по молба на „Г.С.М.П.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от адвокатско съдружие „Юстициа“, чрез адв. В.С., въз основа на изпълнителен лист от 09.12.2021 г., издаден срещу „Софийска вода“ АД в полза на адвокатско сдружение „Б.К.“ за сумата от 360 лева – разноски за процесуално представителство на И.А.А. в производството по ч. гр. д. № 21679/2020 г. по описа на СРС, 168 състав. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал събиране на сумата по изпълнителния лист, ведно с разноски от 5 лева - държавна такса за издаването му, 0,91 лева - такса банков превод, 5 лева - такса за превод към съдебния изпълнител, както и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени: изпълнителен лист от 09.12.2021 г.; договор за цесия от 18.01.2023 г., с който адвокатско сдружение „Б.К.“ е прехвърлило на „Г.С.М.П.“ ЕООД присъдената в полза на цедента сума по ч. гр. д. № 21679/2020 г. по описа на СРС; пълномощно, с което „Г.С.М.П.“ ЕООД упълномощава адвокатско сдружение „Юстиция“, чрез адв. В.С., да го представлява по изпълнителното дело; споразумение от 11.04.2023 г., с което между взискателя и 2 адвокатското съдружие е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, платимо по банков път; уведомление от цедента адвокатско сдружение „Б.К.“ до длъжника „Софийска вода“ АД; разписка № 0200014335424783/18.11.2021 г. от „Изи пей“ за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 21679/2020 г. по описа на СРС, 168 състав, в размер на 5 лева и такса в размер на 0,91 лева; вносна бележка от 11.04.2023 г. за платен по сметка на адвокатско сдружение „Юстиция“ хонорар в размер на 200 лева; вносна бележка от 11.04.2023 г. за платена такса по сметка на ЧСИ М.П. за образуване на изпълнително дело срещу „Софийска вода“ АД в размер на 66 лева и банкова такса в размер на 5 лева.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 25224/11.04.2023 г., връчена по електронната поща на 12.04.2023 г., длъжникът е поканен в двуседмичен срок да заплати следните суми: 360 лева – присъдени разноски, 210,91 лева – разноски за изпълнително дело, 164,51 лева такси по ТТЗЧСИ, дължими към 25.04.2023 г.

Към поканата за доброволно изпълнение е приложено постановление за разноски изх.

№ 25225/11.04.2023 г., видно от което приети за събиране в рамките на изпълнителното производство са следните суми: 24 лева за образуване на изпълнително дело на основание т.

1 ТТРЗЧСИ; 6 лева за извършване на справка за длъжника и имуществото му на основание т.

3 ТТРЗЧСИ; 24 лева за изготвяне и връчване на съдебния изпълнител или от него служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК на основание т. 5 ТТРЗЧСИ; 18 лева за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК на основание т. 9 ТТРЗЧСИ; 68,51 лева за изпълнение на парично вземане на основание т. 26 ТТРЗЧСИ; 24 лева - допълнителни разноски на основание т. 31 ТТРЗЧСИ; 200 лева - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; 10,91 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод.

По делото е приложена сметка № 0000282122/11.04.2023 г., изготвена от съдебния изпълнител, за сума в общ размер на 66 лева с ДДС – дължими от взискателя авансови такси за извършване на действия по т. 1, т. 5 и т. 9 ТТРЗЧСИ.

На 11.04.2023 г. е изискана справка от регистъра на Национална агенция за приходите за наличие/липса на публични задължения на длъжника и е изпратено запорно съобщение до „Обединена българска банка“ АД.

Длъжникът е подал жалба вх. № 47667/26.04.2023 г. срещу приетите за събиране разноски в изпълнителното производство, тъй като не е дал повод за образуване на изпълнително дело и действията на взискателя-цесионер и на цедента съставляват злоупотреба с процесуални права. Евентуално възразява срещу събирането на разноски по по т. 31 ТТЗЧСИ в размер на 24 лева. Към жалбата е приложен препис от покана от 25.01.2023 г. до цесионера „Г.С.М.П.“ ЕООД за предоставяне на банкова сметка, с оглед изпълнение на вземането по ч. гр. д. № 21679/2020 г. по описа на СРС, която , видно от отбелязване на куриера, е било невъзможно да бъде връчена на цесионера, тъй като дружеството не се е помещавало на адреса, посочен в Търговски регистър.

3

С постановление от 26.04.2023 г., обективирано в уведомление изх. № 29492/03.05.2023 г., ЧСИ М.П. е отказал да отмени приетите за събиране разноски по изпълнителното дело, както и да намали приетата за събиране съгласно т. 31 ТТРЗЧСИ такса и е приел такса за събиране по т. 4 ТТЗЧСИ в размер на 12 лева. Уведомление за отказа на ЧСИ е връчено на длъжника на 10.05.2023 г. по електронна поща.

При така установените факти, съдът намира жалбата за частично основателна.

Разпоредбата на чл. 79 ГПК изразява общото правило, че разноските по делото са за сметка на неизпълнилия длъжник, чието поведение на противоправно бездействие да изпълни задължението си е станало причина за образуване на изпълнителното производство и начисляване на съответните разходи и такси по изпълнението.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, доколкото о тправянето на покана до взискателя за посочване на банкова сметка и неоткриването на същия на посочения в Търговския регистър адрес не е достатъчно, за да се приеме, че е налице забава на кредитора с последиците по чл. 96 ЗЗД. В случая жалбоподателят е длъжник за парично вземане и е следвало да спази чл. 97 ал. 1 ЗЗД като предаде сумата за пазене според разпореждане на районния съд по местоизпълнението или като депозира сумата в банка по сметка на взискателя и уведоми същия за това. Това не е сторено , поради което съгласно общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските са в тежест на длъжника. Образуването на изпълнително дело за малки по размер парични суми само по себе си не може да се счете за злоупотреба с право. По тези съображения настоящият състав счита жалбата за неоснователна в частта относно приетите за събиране по изпълнителното дело такси т. 1, 3, 5, 9 и 26 ТТРЗЧСИ, адвокатско възнаграждение, държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод.

Жалбата е основателна по отношение на начислената такса по т. 31 ТТРЗЧСИ.

Съгласно цитираната норма тази такса се начислява за изчерпателно посочени допълнителни разходи в производството, за което обаче ЧСИ е задължен да състави документи по Закона за счетоводството. Следователно тези разходи могат да бъдат възложени в тежест на длъжника само когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В постановление за разноски изх. № 25225/11.04.2023 г. не е посочено в коя от предвидените хипотези се начислява допълнителната такса, липсва и сметка, от която да е видно за какво се начислява таксата, поради което следва да се приеме, че същата не се дължи.

Жалбата е основателна и по отношение на приетата с постановлението от 26.04.2023 г., обективирано в уведомление изх. № 29492/03.05.2023 г., такса в размер на 12 лева с ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ за уведомяване на длъжника за отказа на ЧСИ да измени постановлението си за разноски от 11.04.2023 г. Възражението срещу разноските е процесуално право на длъжника. В ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ не е предвидено в процедурата по изменение/допълване на разноските да се начисляват допълнителни такси и разноски от съдебния изпълнител, включително и във връзка с издаване на ново постановление за разноските. С подобен акт съдебният изпълнител може да отстрани свои пропуски и грешки, поради което не е обосновано той да събира допълнителни такси от длъжника. Тези 4 производства нямат самостоятелен характер и в тях не се начисляват и присъждат разноски.

На същото основание и при искания за поправяне, тълкуване, допълване и изменение на разноските на съдебно решение не се събират от съдилищата допълнителни държавни такси (в този смисъл - определение № 205/19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, I г.о., определение № 194 от 28.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4373/2019 г., III г. о., и др.).