Решение № 227 от 06.10.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Перник, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500428 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 11177/15.05.2025 г., подадена от непълнолетната Е. П. Д. с ЕГН:**********, действаща със съгласието на своя баща П. Д. П. с ЕГН:**********, двамата с адрес: *** чрез адвокат М. Н. от САК срещу решение № 267/21.03.2025 г., постановено по гр. дело № 2854/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлен иска за обезщетяване на претърпени от Е. П. Д. неимуществени вреди за сумата над 2 500 лв. до пълния предявен размер от 7 000 лв. и присъдените разноски съобразно уважената част от иска на страните.

Жалбоподателката счита решението за неправилно и незаконосъобразно, в каквато връзка излага съображения, че присъденият размер на обезщетението е прекомерно занижен.

Съдът неправилно и необосновано не се е съобразил с вида, обема, характера и степента на търпените от ищцата вреди, както и с претърпените от нея болки и страдания, вследствие на което е определил несправедлив размер на обезщетението.

Поради това, жалбоподателката моли окръжния съд да отмени решението в обжалваната му част и постанови ново, с което й присъди допълнително сумата от 4 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2024 г. до 1 окончателното изпълнение на задължението. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, бул. „Джеймс Ваучер“ 87, с ЕИК:831830482 чрез адвокат М. Г. е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли окръжния съд да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателката Е. П. Д. – непълнолетна, действаща със съгласието на своя баща П. Д. П. не се е явяла и не е изпратила представител. Преди съдебното заседание е подадена молба от процесуалния й представител адвокат М. Н. от САК, с която поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания.

Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и приложен към него договор за правна помощ и съдействие.

Въззиваемото дружество ЗД „Бул Инс“ АД не е изпратило представител, а чрез адвокат М. Г. е представило писмено становище, с което поддържа отговора си на въззивната жалба.

Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от насрещната страна.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за частично основателна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. на ПРС № 11912/31.05.2024 г. – п.к. 29.05.2024 г., подадена от непълнолетната Е. П. Д., действаща със съгласието на своя баща П. Д. П. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.12.2023 г. по вина на водача на л.а. „Рено Клио“, с рег. № ***, по отношение на който е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, предявено частично от вземане в общ размер на 12 000 лв., ведно със законната лихва от 25.01.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 19.12.2023 г., около 7,40 ч. в ***, в района на кръстовището между ул. „***“ и ул. „***“, П. Д. Д. като водач на лек автомобил „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***, при извършване на маневра завиване на дясно, не осигурила предимство на правомерно пресичащата ищца, при което автомобилът ударил пешеходката в дясна бедрена кост, дясна гривенна става и таз, вследствие на което тя паднала на пътното платно и си ударила главата. Местопроизшествието било посетено от компетентните органи на МВР, които съставили констативен протокол № *** от 0***, въз основа на който бил съставен АУАН GA № *** г. Вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие имал 2 водачът на лек автомобил „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***, който нарушил чл. 5 ЗДвП, вследствие на което причинил на ищцата телесни увреждания и стрес. Непосредствено след инцидента ищцата била транспортирана с екип на спешна медицинска помощ в МБАЛ ***, където й била поставена диагноза „повърхностна травма в областта на тазобедрената става и бедрото“. Поради влошаване на общото състояние на пострадалата, силно главоболие, световъртеж, повръщане и липса на спомен за случилото се, болки и ограничени движения в областта на шията и дясната гривена става, ищцата била закарана в УМБАЛСМ *** ЕАД, където след проведени рентгенови изследвания били установени „контузия в задна дясна раменна област на главата и навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на дясна гривена става със суспектни данни за фрактура в областта на епифизата на радиуса“. Проведено било медикаментозно лечение с обезболяващи, поставена била имобилизация тип мека яка за 14 дни и била насочена за домашно лечение с препоръки за спазване на щадящ режим без натоварване.

В резултат на получените травматични увреждания ищцата претърпяла болки и страдания със значителен интензитет през първите седмици от възстановителния период, като за задоволяване на ежедневните си нужди разчитала изцяло на семейството си. Поради мозъчното сътресение не можела да гледа телевизия или да чете, изпитвала болки по цялото тяло дори в легнало положение, шийната яка й създавала допълнителен дискомфорт. Дълго време след инцидента не желаела да излиза, да се среща с приятели и съученици, окончателно преустановила спортните си занимания по баскетбол. Към момента състоянието й не било възстановено, изпитвала спорадични болки в шията и спонтанно главоболие и била налице негативна промяна в поведението й, чувствала се потисната и непълноценна, заговорила се в себе си, изпитвала панически страх, сънувала кошмари, страхувала се от автомобили, отказвала да излиза сама.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли съда да ги отхвърли.

Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***, към 19.12.2023 г. Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие като сочи, че протоколът за ПТП бил съставен 20 дни след настъпването му, поради което не се ползвал с материална доказателствена сила в частта „обстоятелства и причини за ПТП“. Счита, че събитието било случайно за водача на лек автомобил „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***, който бил в обективна невъзможност да предвиди и предотврати настъпването му. Прави възражение, че било налице съпричиняване от страна на пострадалата, която като пешеходец нарушила чл.

113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП и чл. 114, ал. 1 ЗДвП, тъй като не се съобразила с правилата за безопасност и конкретната пътна обстановка. Оспорва твърденията, че вследствие на ПТП ищцата претърпяла описаните в исковата молба вреди, техния интензитет и проявление, както и размера на претендираното обезщетение като завишен и неотговарящ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира 3 обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а относно правилността на решението в обжалваната му част извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Като е съобразил събраните по делото доказателства и установените с тях факти, първоинстанционният съд е приел, че ищцата е установила, при условията на пълно и главно доказване, че вследствие процесното пътнотранспортно произшествие, причинено виновно и противоправно от водача на автомобил, по отношение на който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, е претърпяла неимуществени вреди, поради което ответникът следва да отговаря за тяхната обезвреда.

Относно ангажиране отговорността на ответното дружество, решението не е обжалвано, а предмет на настоящото въззивно производство е правилността на обжалвания съдебен акт в частта му относно размера на присъденото обезщетение (2 500 лв.), който жалбоподателката счита за занижен, несъответстващ на принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, в каквато връзка настоящият съдебен състав намира следното:

По делото е приета съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.С., която не е оспорена от страните.

Съгласно заключението, ищцата е получила мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на дясна тазобедрена става, контузия на дясна гривенна става, като уврежданията й е възможно да се получат по описания в исковата молба начин. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 20-25 дни, като първите 10 дни болките са били с по-голям интензитет. В приложената документация по делото е описана консултация с нервохирург и поставена диагноза - мозъчно сътресение. При прегледа е установен нормален неврологичен статус. По делото няма данни за настъпили усложнения и трайни последици от получените увреждания. Вещото лице посочва, че мозъчното сътресение е функционално разстройство на дейността на централната нервна система и се отнася към закритите черепно-мозъчни травми. При правилно проведено лечение и режим и нормално протичане на оздравителния процес възстановителният период е в рамките на 3-5 седмици. При него не се наблюдават патологични промени в мозъчната тъкан. Лечението обичайно приключва успешно, усложнения не се очакват. Всеки такъв инцидент предизвиква стресова ситуация при пострадалия. Тежестта на този стрес и отражението му върху психиката на пострадалия има много индивидуален характер. По делото няма данни за тежестта на това състояние и провеждана терапия. В приложената медицинска документация не са описани съпътстващи заболявания, които да повлияят на начина на лечението и продължителността на възстановителния процес при ищцата. При нормално протичане на възстановителния 4 период, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 2025 дни. При ищцата непосредствено след инцидента са направени следните рентгенови снимки: на гръден кош, на двете тазобедрени стави и бедра; на дясна гривенна става; на лумбални прешлени - без данни за увреда на костните структури. След проведените прегледи в УМБАЛСМ „***“ по делото няма данни за провеждане на допълнителни консултации при специалисти. По делото няма приложени документи за настъпили усложнения през възстановителния период при ищцата. След извършените прегледи и рентгенови изследвания при ищцата е назначено обездвижване на шията с мека шийна яка за 14 дни и локална терапия - обезболяващи медикаменти за общо и локално приложение. По делото няма данни за наличието на трайни последици при ищцата вследствие на получените увреждания при процесното ПТП. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че диагнозата „мозъчно сътресение“ е установена при консултация при неврохирург в УМБАЛСМ „Н. И. ***“ като по време на прегледа са направени рентгенови снимки на череп и шийни прешлени. Уточнява още, че обичайно лицата се освобождават от физическо възпитание още месец след изтичане на възстановителия период, който е от 20-25 дни.