Решение № 6 от 20.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Варна, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600386 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.32 ЗПИИРКОРНФС.

Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на адв.Г. Я., процесуален представител на В. Д. Г. срещу Решение №357 от 19.11.2025г. по ЧНД№1637/2025г. на Окръжен съд-Варна. С последното е признато решение №SpS 112/7-1, постановено на 15.05.2017г. и влязло в сила на 13.07.2017г., с което на българския гражданин В. Г. е наложена от Служба по борба с измамите в гр.Виена, Република Австрия финансова санкция, в размер на левовата равностойност на 4000евро и разноски, в размер на 545,22евро за нарушение по пар.49,ал.1,б.а от Закона за финансовите нарушения.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради изтекла изпълнителска давност по българското законодателство. С жалбата се прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което се откаже признаване и изпълнение на Решението на издаващата държава.

Пред въззивната инстанция засегнатото лице и неговия процесуален представител поддържат жалбата на изложените основания.

Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява 1 становище за основателност на жалбата.

Съставът на Апелативен съд- Варна, след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и ревизирайки първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е допустима, а по същество се явява неоснователна по следните съображения:

С Решение №SpS 112/7-1 на несъдебен орган, постановено на 15.05.2017г. и влязло в сила на 13.07.2017г., на българския гражданин В. Г. е наложена от Служба по борба с измамите в гр.Виена, Република Австрия финансова санкция, в размер на левовата равностойност на 4000евро и разноски, в размер на 545,22евро за нарушение по пар.49,ал.1,б.а от Закона за финансовите нарушения.

Изпращащият орган е представил удостоверение, в което са отразени всички необходими данни. Същото съответства и на образец по чл.4 ал.1 от Закона и от Рамково решение №2005/214/ПВР на Съвета на Европа.

Удостоверението е преведено на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Решението на несъдебният орган в решаващата държава за плащане на финансова санкция отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от Закона, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено нарушение по националния й закон, като санкционираният е имал правна възможност да отнесе въпроса за разглеждане и до съд по наказателни дела. От текста на удостоверението се установяват данните на засегнатото лице– собствено, бащино и фамилно име, рождената му дата и мястото на раждане, а също и последния му известен адрес в България.

От удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение и от превода на решението се установява, че актът на несъдебния орган е издаден за финансово нарушение, свързано с неплащане на дължими данъци и авансови плащания по ДДС. Във формуляра на удостоверението е отбелязано, че решението е влязло в сила на 13.07.2017г., че засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава, за правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване.

При тези установени от първоинстанционния съд фактически положения от правна страна, настоящия състав приема следното:

Рамково решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа на взаимното признаване по отношение на финансовите санкции, които са наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на рамковото 2 решение "решение за налагане на финансови санкции" е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за налагане на задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни процедури или парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции съгласно националното законодателство.

При извършената проверка за двойна наказуемост, т.к. случаят не попада в лимитивно изброените в чл.30,ал.1 от Закона, правилно съдът е дал положителен отговор. Санкционирано е поведение, което нарушава данъчната политика на държавата и съставлява административно нарушение и по националното право-чл.80 от ЗДДС

Не са налице и факултативните основания за отказ, визирани в член 35 от специалния закон, върху едно от които защитата изрично акцентира.

В тази връзка въззивната съдебна инстанция не приема довода на защитата за изтекла абсолютна давност за деянието и съответно за приложение на чл.35,т.3 от ЗПИИРКОРНФС. Според тази разпоредба, съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение при кумулативното наличие на две условия - ако изпълнението на решението е с изтекла давност по българското законодателство и ако решението се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Съгласно чл.4 от ЗАНН деянието по настоящето производство не е подсъдно на българския съд, тъй като макар да е административно нарушение, извършено в чужбина и наказуемо по българските закони, с него не се засягат интересите на българската държава.

Ето защо и с оглед тълкуването, дадено в ТР № 2/2017 г. по т. д. № 3/2016г. на ОСС на ВАС, І и ІІ колегия, дори да се приеме, че давността за изпълнение на наказанието е изтекла, то не е налице второто кумулативно условие на чл.35,т.3 от ЗПИИРКОРНФС, даващо възможност чуждият акт да не бъде признат.

Няма данни спрямо засегнатото лице за същото деяние в Република България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.35,т.2 от ЗПИИРКОРНФС.

Засегнатото лице не попада в категорията на чл. 35, т.4 и т.5 от Законалицето не е с имунитет или привилегии по българското законодателство; решението не се отнася до деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; не е било извършено извън територията на издаващата държава; наложената санкция не е по-малка от 70 евро или 3 левовата равностойност на тази сума; лицето е вменяемо и пълнолетно и съответно може да носи наказателна, респ. административнонаказателна отговорност. 3асегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител според националния закон относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, но не се е възползвало от това право.

В обобщение на изложеното въззивният съд прецени, че като правилно и законосъобразно издадено първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.34,ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, настоящият състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №357 от 19.11.2025г. на Окръжен съдВарна, с което е признато решение №SpS 112/7-1, постановено на 15.05.2017г. и влязло в сила на 13.07.2017г., с което на българския гражданин В. Д. Г., роден на 20.02.1982г. в гр.Разград, с постоянен и настоящ адрес-гр.Варна е наложена от Служба по борба с измамите в гр.Виена, Република Австрия финансова санкция, в размер на левовата равностойност на 4000евро и разноски, в размер на 545,22евро за нарушение по пар.49,ал.1,б.а от Закона за финансовите нарушения.

РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Варна, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600386 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.32 ЗПИИРКОРНФС.

Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на адв.Г. Я., процесуален представител на В. Д. Г. срещу Решение №357 от 19.11.2025г. по ЧНД№1637/2025г. на Окръжен съд-Варна. С последното е признато решение №SpS 112/7-1, постановено на 15.05.2017г. и влязло в сила на 13.07.2017г., с което на българския гражданин В. Г. е наложена от Служба по борба с измамите в гр.Виена, Република Австрия финансова санкция, в размер на левовата равностойност на 4000евро и разноски, в размер на 545,22евро за нарушение по пар.49,ал.1,б.а от Закона за финансовите нарушения.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради изтекла изпълнителска давност по българското законодателство. С жалбата се прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което се откаже признаване и изпълнение на Решението на издаващата държава.

Пред въззивната инстанция засегнатото лице и неговия процесуален представител поддържат жалбата на изложените основания.

Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява 1 становище за основателност на жалбата.

Съставът на Апелативен съд- Варна, след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и ревизирайки първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е допустима, а по същество се явява неоснователна по следните съображения:

С Решение №SpS 112/7-1 на несъдебен орган, постановено на 15.05.2017г. и влязло в сила на 13.07.2017г., на българския гражданин В. Г. е наложена от Служба по борба с измамите в гр.Виена, Република Австрия финансова санкция, в размер на левовата равностойност на 4000евро и разноски, в размер на 545,22евро за нарушение по пар.49,ал.1,б.а от Закона за финансовите нарушения.

Изпращащият орган е представил удостоверение, в което са отразени всички необходими данни. Същото съответства и на образец по чл.4 ал.1 от Закона и от Рамково решение №2005/214/ПВР на Съвета на Европа.

Удостоверението е преведено на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Решението на несъдебният орган в решаващата държава за плащане на финансова санкция отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от Закона, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено нарушение по националния й закон, като санкционираният е имал правна възможност да отнесе въпроса за разглеждане и до съд по наказателни дела. От текста на удостоверението се установяват данните на засегнатото лице– собствено, бащино и фамилно име, рождената му дата и мястото на раждане, а също и последния му известен адрес в България.

От удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение и от превода на решението се установява, че актът на несъдебния орган е издаден за финансово нарушение, свързано с неплащане на дължими данъци и авансови плащания по ДДС. Във формуляра на удостоверението е отбелязано, че решението е влязло в сила на 13.07.2017г., че засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава, за правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване.

При тези установени от първоинстанционния съд фактически положения от правна страна, настоящия състав приема следното:

Рамково решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа на взаимното признаване по отношение на финансовите санкции, които са наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на рамковото 2 решение "решение за налагане на финансови санкции" е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за налагане на задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни процедури или парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции съгласно националното законодателство.