Решение № 870 от 06.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Варна, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20223100500899 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ПЛ. ЛЮДМ. Г. срещу Решение № 614/10.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 12622 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, ХХІ състав В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на Етажна собственост с адм. адрес: *** сумата от 432 лева, представляваща главница по незаплатено задължение за такси управление и поддръжка, както и вноски по фонд ремонт и обновление, за периода месец май 2018 г. – месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда – 12.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1683/13.05.2021г., постановена по гр.дело № 6677/2021г. на ВРС, на осн. чл.51, ал. 1 ЗУЕС, по реда на чл. 422 ГПК; както и е осъден да заплати на Й. сумата от 500 лева, представляваща извършени разноски пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на атакуваната част от решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че „Кантора Акорд Мезон“ ООД не се явява управител на ЕС, поради което правото на иск не е упражнен надлежно. Излага се, че с недопускането на гласни доказателства, искани от въззивника, неоткриване на производство по чл. 193 от ГПК досежно истинността на 1

Протокол на ОС на ЕС и неизискване на оригинал на документ, ВРС е допуска процесуално нарушение. Релевира се, че независимо от влязлото в сила решение на ОС на ЕС, той не може да бъде задължен да заплаща суми за управление и поддръжка на общите части, тъй като отговаря на условията на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Излага се, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че е налице фактическа грешка в протокол на ОС. Отправя се искане до съда за отмяна на решението в установителната му част. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Етажна собственост с адм. адрес: *** в срока по член 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Етажна собственост с адм. адрес:

*** с правно основание чл. 422 от ГПК против ПЛ. ЛЮДМ. Г. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 480 лева, формирана както следва: сумата от 280 лева за такса управление и поддръжка, начислена за периода от м.01.2018 г. до м.04.2021 г. и сумата от 200 лева за вноски за фонд ремонт и обновление, начислена за периода от м.01.2018 г. до м.04.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1683/13.05.2021г., постановена по гр.дело № 6677/2021г. на ВРС, на осн. чл.51, ал. 1 ЗУЕС , както и е Г. да заплати сумата от 202.50 лева, представляваща извършени разноски в заповедното производство и сумата от пред първата инстанция и сумата от 292.50 лева разноски за исковото производство, на основание член 78, ал. 1 и от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника ПЛ. ЛЮДМ. Г., с който се излагат възражения за недопустимост на предявения иск, а в условията на евентуалност се посочва, че той е неоснователен. Излагат се възражения, че ОС на ЕС на посочената в исковата молба дата – 05.05.2017 г. не е провеждано, а в условията на евентуалност решенията взети от етажните собственици не биха могли да обвържат ответника за следващите 2018-2020 г. В евентуалност посочва, че макар и проведено на 05.05.2017 г. ОС на ЕС то ответникът не е присъствал на него. Намира, че решенията, които са взети на това събрание не съответстват на действителните такива, поради което намира представения с исковата протокол от 05.05.2017 г. за неистински. Намира, че решението в частта, с което се определя такса за необитаем апартамент, която е равна на такава на обитаем за нищожна, като излага, че от години не живее в жилището намиращо се в тази етажна собственост, поради което и не дължи такси.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са 2 процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от ответника срещу дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д № 6677/2021г. на ВРС , ХХІ състав. Ищецът Етажна собственост с адм. адрес: *** е активно материално и процесуално правно легитимиран да води настоящия иск, като „Кантора Акорд Мезон“ ООД е нейн надлежен представител, както към момента на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, така и към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 422 от ГПК и разглеждането му пред двете инстанции.

Горното е видно от Протокол от ОС на ЕС от 06.06.2019 г. и от 13.05.2021 г., в които са обективирани решенията на ЕС за избор на управител, а именно „“Кантора Акорд мезон“ ООД, гр. Варна. Не се твърди, а и не са представени доказателства последните да са обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС, поради което са влезли в сила.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите М. Н. ИВ. /въззивникът е във фактическо съжителство с майка й/ и В. СТ. К. /без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция и пред настоящата доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Безспорно е между страните, че въззивникът е собственик на ***, находящ се в ***, ет. 4, който се намира в режим на етажна собственост. С решение по т. 2 от дневния ред, обективирано в Протокол от ОС на ЕС от 05.05.2017 г., ЕС определя, че такси тедължими към ЕС за управление и поддръжка на общите части са в размер на по 7 лева на апартамент месечно; вноската за фонд ремонт и обновление по 5 лева месечно; за необитаемите апартаменти по 7 лева месечно за поддръжка и управление и 5 лева за фонд ремонт и 3 обновление.

Съгласно чл. 51, ал. 1 о т ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Изключенията за лицата /собственици, ползватели и обитатели/, във връзка със задълженията им за разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната собственост, са предвидени в хипотезите на чл. 51, ал. 2 и 3 от ЗУЕС, т. е. разходите не се заплащат за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година -ал. 2, а по решение на общото събрание, разходите се заплащат частично - 50 на сто от разходите за управление и поддържане, когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие - ал. 3. Тълкуването на нормите на чл. 51, ал. 2 и 3 от ЗУЕС е еднозначно – решенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения. Общото събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, според която собствениците, ползвателите и обитателите са освободени от задължение за внасянето на парични вноски за управление и поддържане на общите части, ако пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, т. е. пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите на чл. 51, ал. 2 о т ЗУЕС са освободени изцяло от всички разходи /разноски и такси/, във връзка с дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да е необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на управление на общите части /арг. от чл. 2, ал. 2 ЗУЕС /, какъвто не е настоящият случай. С разпоредбата на ал. 2 се урежда изключение от общото правило на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за разпределение на разходите между собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на техните домакинства, поради което следва да се тълкува стеснително, а взетите от общото събрание решения в нарушение на тези изисквания не пораждат задължения за собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като е извън правомощията на общото събрание да определи кръга на лицата, които не заплащат разходите за общите части.

Независимо дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл. 51, ал. 2 о т ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер.

От събраните по делото гласни доказателства, които съдът цени като обективни и безпотиворечиви, се установява, че ПЛ. ЛЮДМ. Г. не ползва изобщо собствения си апартамент в процесната ЕС от 2011 г. и към настоящия момент, както и че същият е негоден за обитаване от тогава поради започнат, но недовършен основен ремонт. Т.е 4 въззивникът не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост по 7 лева месечно за периода от м. май 2018 г. до м. април 2021 г. или общо сумата от 252 лева. За тази сума искът с правно основание чл. 422 от ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.