Решение № 890 от 23.10.2025, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Сливен, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230100209 по описа за 2025 година

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключен договор между А1 ЕАД и А. А. Д. за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 21.11.2017 г., ответника е ползвал електронно съобщителни услуги, за което съответно са издадени 7 фактури и в тях са фактурирани съответните дължими суми. Твърди се, че въз основа на договора са подписани и съответния брой приложения №1 за услуги със срок 24 месеца, както и съответните анекси. Поради прекратяването на договора на ответникът е начислена неустойка. Твърди се, че ответникът има задължения по фактури към ищцовото дружество в размер на 199,98 лв представляваща неплатена сума за предоставени електронно съобщителни услуги, 516,06 лв., представляваща общ размер на неустойките и мораторна лихва в размер на 155,88 лв. , като мораторната лихва е начислена върху главницата и върху неустойките.

Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи заплащане на ищцовото дружество сумата в размер на 199,98 лв представляваща неплатена сума за предоставени електронно съобщителни услуги, 516,06 лв., представляваща общ размер на неустойките и мораторна лихва в размер на 155,88 лв. , като мораторната лихва е начислена върху главницата и върху неустойките, ведно със законната лихва върху сумата от 355,15лв., считано от датата на образуване на заповедното производство.

Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Съдът е квалифицирал така предявеният иск за главница, като такъв с правно 1 основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.200,ал.1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявените искове за изплащане на неустойки, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл.

124, ал. 1 от ГПК чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявените искове за мораторна лихва, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключен договор между А1 ЕАД и А. А. Д. за предоставяне на електронно съобщителни услуги от 21.11.2017 г., че ищцовото дружество е издало 7 броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между А1 и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на А1 и общите условия на А1 ЕАД за сключване на договори за лизинг, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен план, от ищеца чрез издаването на фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за плащане на цената на договора, че общите условия са действали между страните в процесния период,дължимостта на сумите по договорите, дължимостта на процесните суми за неустойка, правилното и законосъобразно начисляване на сумите за неустойка, предоставянето на оборудване на ответникът, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответникът не е постъпил.

Във възражението, депозирано в заповедното производство е заявено, че така представените суми за главницата е завишен, а неустойката не отговаря на закона и акцесорния иск е завишен.

Указано е на страните, че служебно ще се произнесе за неравноправни клаузи.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява.В писмено становище моли да бъдат уважени предявените искове.

В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.11.2017 е сключен договор за предоставяне на електронно съобщителни услуги между Мобилтел АД, като оператор и А. А. Д., като абонат.

С приложение № 1 от 14.04.2022 г. А. А. Д. е договорила с А1 България ЕАД условия за ползване на тарифен план за фиксиран телефонен номер с инсталационна такса 29.99лв, такса за активация 9.99лв, месечна абонамента такса 3лв. за фиксиран 2 телефонен номер ***.

С приложение № 1 от 21.11.2019 г. А. А. Д. е договорила с А1 България ЕАД условия за ползване на пакет фиксиран интернет и телевизия месечна абонамента такса 19.98лв.

С приложение № 1 от 21.11.2019 г. А. А. Д. е договорила с А1 България ЕАД условия за ползване на пакет фиксиран интернет и телевизия месечна абонамента такса 19.98лв.

С приложение № 1 от 21.11.2019 г. А. А. Д. е договорила с А1 България ЕАД условия за ползване на пакет допълнителна тв услуга месечна абонамента такса 2.99лв.

С приложение № 1 от 1.12.2021 г. А. А. Д. е договорила с А1 България ЕАД месечна цена за ползване на А1 home 2.99 за безжичен рутер и 4.99 за wi-fi система.

С приемо предавателен протокол от 1.12.2021г. А1 България ЕАД е предоставило на А. А. Д. рутер tp-link с изрично посочен номер.

С анекс към договора от 1.12.2021г. страните са удължили действието на договора с 24 месеца.

С анекс към договора от 1.12.2021г. страните са удължили действието на договора с 24 месеца за сим карта №10100940940.

С анекс към договора от 1.12.2021г. страните са удължили действието на договора с 24 месеца за сим карта №10100940941. С анекс към договора от 1.12.2021г. страните са удължили действието на договора с 24 месеца за мобилен телефонен номер ***.

С фактура от 26.01.2022г. с период на фактуриране 23.12.2021 г. до 22.01.2022 г., за мобилни услуги домашен интернет, телевизия и домашен телефон, издадена от А1 България ЕАД с получател А. А. Д. е фактурирана за заплащане сумата от 42.56лв.

С фактура от 25.02.2022г. с период на фактуриране 23.01.2022 г. до 22.02.2022 г., за мобилни услуги домашен интернет, телевизия и домашен телефон, издадена от А1 България ЕАД с получател А. А. Д. е фактурирана за заплащане сумата от 39.73лв.

С фактура от 25.03.2022г. с период на фактуриране 23.02.2022 г. до 22.03.2022 г., за мобилни услуги домашен интернет, телевизия и домашен телефон, издадена от А1 България ЕАД с получател А. А. Д. е фактурирана за заплащане сумата от 34.93лв.

С фактура от 27.04.2022г. с период на фактуриране 23.03.2022 г. до 22.04.2022 г., за мобилни услуги домашен интернет, телевизия и домашен телефон, издадена от А1 България ЕАД с получател А. А. Д. е фактурирана за заплащане сумата от 41.68лв.

С фактура от 25.05.2022г. с период на фактуриране 23.04.2022 г. до 22.05.2022 г., за мобилни услуги домашен интернет, телевизия и домашен телефон, издадена от А1 България ЕАД с получател А. А. Д. е фактурирана за заплащане сумата от 33.78лв.

3

С фактура от 27.06.2022г. с период на фактуриране 23.05.2022 г. до 22.06.2022 г., за мобилни услуги домашен интернет, телевизия и домашен телефон, издадена от А1 България ЕАД с получател А. А. Д. е фактурирана за заплащане сумата от 33.78лв.

С фактура от 27.07.2022г. с период на фактуриране 23.06.2022 г. до 22.07.2022 г., за мобилни услуги домашен интернет, телевизия и домашен телефон, издадена от А1 България ЕАД с получател А. А. Д. е фактурирана за заплащане сумата от 33.78лв.

Със сметка от 3.07.2022г. е начислена от А1 България ЕАД на А. А. Д. неустойка в размер на 7.50лв.

Със сметка от 3.07.2022г. е начислена от А1 България ЕАД на А. А. Д. неустойка за невърнато устройство в размер на 60лв, като се отнася за предоставения рутер tplink.

Със сметка от 3.07.2022г. е начислена от А1 България ЕАД на А. А. Д. неустойка за невърнато устройство в размер на 100лв.

Със сметка от 3.07.2022г. е начислена от А1 България ЕАД на А. А. Д. неустойка за месечни такси в размер на 14.95лв.

Със сметка от 3.07.2022г. е начислена от А1 България ЕАД на А. А. Д. неустойка в размер на 7.47лв.

Със сметка от 3.07.2022г. е начислена от А1 България ЕАД на А. А. Д. неустойка за невърнато устройство в размер на 100лв.

Със сметка от 3.07.2022г. е начислена от А1 България ЕАД на А. А. Д. неустойка за невърнато устройство в размер на 100лв.

Със сметка от 3.07.2022г. е начислена от А1 България ЕАД на А. А. Д. неустойка за месечни такси в размер на 36.12лв.

Със сметка от 3.07.2022г. е начислена от А1 България ЕАД на А. А. Д. неустойка за невърнато устройство в размер на 90лв.

На 24.09.2024 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от А1 България ЕАД срещу А. А. Д. за месечни фактури за предоставени услуги 6 на брой и 5 неустойки за невърнато оборудване и 3 неустойки в размер на три стандартни месечни такси и 1 неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, като общо начислените неустойки са в размер на лв.,а претендираните предоставени, но не заплатени услуги са на стойност 199.98 лв., неустойки в размер на 516.06 лв., както и мораторна лихва за забава върху цялата сума в размер на 155.88лв, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски.

На 24.09.2024 г. г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъдена А. А. Д. на стойност претендираните предоставени, но не заплатени услуги са 4 на стойност 199.98 лв., неустойки в размер на 516.06 лв., както и мораторна лихва за забава върху цялата сума в размер на 155.88лв, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 24.09.2024г. и направените по делото разноски в размер на 175.

Заповедта е връчена на А. А. Д. на 3.12.2024 г. На 4.12.2024 г. е входирано възражение от А. А. Д. срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 9.12.2024 г. е указано на заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за установяване на вземанията си.

В едномесечния преклузивен срок ищецът е предявил положителни установителни искове предмет на разглеждане на настоящото производство за главница, за мораторната лихва и за неустойката.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 199,98 лв представляваща неплатена сума за предоставени електронно съобщителни услуги, за периода от 23.12.2021 г. до 22.06.2022г., съдът приема предявеният иск за частично основателен и доказан. На първо място не се доказа в производството от ищцовото дружество по пътя на прякото, главно и пълно доказване, че е предоставил на адреса на абоната телевизия и домашен телефон и съответно е монтирало, чрез свои служители съответните устройства. Отразяването в исковата молба и фактурите, че са предоставени телевизия и домашен телефон от ищцовото дружество, че е извършен монтаж на домашен телефон и на устройства за приемане на цифрова телевизия и устройство за домашен телефон, не доказва предоставянето на ответника на трите устройства и свързването им, за да му бъдат предоставени услугите. Следва да се отбележи, че след като ищцовото дружество е отразило неплащането на фактурите и е е продължило да фактурира суми за интернет и телевизия още шест месеца.

Предявения иск е основателен само и единствено за услугата интернет, която е в размер на 3лв месечно.С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 18лв за предоставяне на услугата интернет, а за разликата до пълния претендиран размер от 199.98лв, ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По предявените искове за неустойки с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК чл.92, ал.1 от ЗЗД за прекратени договори и невърнато оборудване на стойност 516.06 лв., съдът приема, за основателен само и единствено за невърнат рутер в размер на 60лв, както и неустойката за прекратяване на договора за интернет в размер на 7.50лв. Останалите искове са 5 неоснователни и недоказани. На първо място не се доказа по безспорен и категоричен начин в производството, че ищцовото дружество е предоставило на ответника оборудване, устройство за цифрова телевизия и устройство за домашен телефон.