Решение № 295 от 15.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Велико Търново, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно гражданско дело № 20254000500455 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 265 / 12.06.2025 г. по гр. д. № 384 / 2023 г. по описа на ОС – Русе е осъдено ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на В. С. М., по сметка BG90STSA9300********** в „Банка ДСК“ ЕАД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП на 04.05.2019 г. на територията на Р Румъния, окръг Гюргево, с участието на управлявания от С.

Й. М. лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“ с ДК № Р 61****, при което е настъпила смъртта на майка му Т. В. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2022 г. до окончателното й изплащане.

Присъдени са разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение, в осъдителната му част за сумата над 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху него, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Релевира се оплакване 1 за неправилно приложение на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се твърди, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение било завишено. Неправилно били оценени датата на ПТП - 04.05.2019г., социалноикономическото положение в страната, възрастта на починалата (60г.) и възрастта на сина й (35г.), както и данните за съдържанието на конкретната житейска връзка между лицата, която не била особено близка, като ищецът бил вече самостоятелен и живеел в отделно домакинство. В тази връзка се коментират събрани по делото доказателства. Поддържа се направеното пред първоинстанционния съд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат /починалата била без предпазен колан/, като се излагат доводи, че неправилно окръжният съд не го уважил. Искането до въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната част над присъдените 100 000 лева и за отхвърляне на предявения иск за заплащане на неимуществени вреди над този размер, ведно със законната лихва върху него. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна - В. С.

М., чрез процесуалния му представител, за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се подробни съображения за топлата връзка между майката и син, който нямал съпруга и деца, като се твърди, че правилно първоинстанционният съд кредитирал изслушаните свидетелски показания в тази насока. Определеният размер на обезщетението бил в съответствие със съдебната практика по аналогични случаи, като се цитират съдебни решения.

Оспорва се възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД, направено от застрахователя, като се твърди, че обезопасителният колан не би предотвратил получените от починалата травми, довели до смъртта й. Предвид това, се изразява становище, че решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно. Претендират се разноски за въззивната инстанция. Прави се възражение по чл. 78, ал.5 ЗЗД.

Горепосоченото съдебно решение не е обжалвано в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.2022 г. до окончателното й изплащане, поради което в тази част, то е влязло в законна сила и е изключено от въззивен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и допустимо.

2

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл.271, ал.1 ГПК на правилността на решение в обжалваната му част, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и иск с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от В. С. М. против ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на майка му Т. В. М., настъпила в резултат на ПТП на 04.05.2019 г., на територията на Република Румъния, окръг Гюргево, причинено виновно и противоправно от баща му С. Й. М., при управление на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“, рег. № Р 61****, по отношение на който е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП – то, със застраховател – ответникът, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2022 г. до окончателното й изплащане.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

По делото не е спорно, а и видно от представеното удостоверение за наследници, след настъпилата на 04.05.2019 г. смърт на Т. В. М., родена на 07.06.1959 г., нейни законни наследници са съпругът С. Й. М. и синовете им В. С. М. (ищецът) и Д. С. М..

Видно от приетата, като писмено доказателство по делото, влязла в законна сила на 21.02.2025 г., присъда № 2038/04.10.2024 г. по нак. дело № 9848/236/2023 г. по описа на Районен съд – Гюргево, Румъния (в заверен препис на български език), С. М. е признат за виновен в извършване на престъпление - убийство по непредпазливост, като му е наложено наказание лишаване от свобода от 2 години, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, за това, че на 04.05.2019 г., около 17:50 ч, на територията на Република Румъния, пo национално шосе DN5, км.50+600, извън населено място Дая, в посока към гр. Гюргево, при управление на лек автомобил, модел и марка „Фолксваген Голф“, рег. № Р 61****, в който били лицата В. М. (на предна дясна седалка), А. М. (на задна дясна седалка) и Т. В. М. (на задна лява седалка), нарушил правилата за движение, като навлязъл в насрещното движение, влизайки в сблъсък с друг лек автомобил, модел и марка „Фолксваген Каравеле“, управляван от М. Н. Ф., като в резултат на този сблъсък е настъпила смъртта на Т. В. М..

От приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) се установява по безспорен начин гореописания механизъм на процесното ПТП и настъпилата, вследствие това, смърт на Т. В. М.. Вещото лице - автоексперт е посочило, че от техническа страна, причина за произшествието е навлизането на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген 3

Голф“, рег. № Р 61****, в съседната му лява лента за движение, която е за насрещно движение, в който момент по нея се е движил автомобил „Фолксваген Каравеле“ и че ако водачът на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“, рег. № Р 61****, не бе навлязъл в лентата на насрещно движение, а се беше движил в полагащите му се ленти за движение, е могъл да предотврати настъпването на произшествието. Платното за движение е било двупосочно, с по две ленти за движение, в двете посоки. Към момента на ПТП - то пътната настилка е била суха, без денивелации, светлината е била нормална, небето - безоблачно, а трафикът - интензивен. Видимостта за водача С. Й. М. към мястото на произшествието е било около 100 м., а видимостта за водач на л. а. „Фолксваген Каравеле“ към мястото на произшествието - около и над 200 м.. Според вещото лице – съдебен лекар, вследствие ПТП – то, Т. В.

М. е получила травматични увреждания: открито счупване на черепа вляво с липса на костни фрагменти и мозъчно вещество, размачкване на мозъчното вещество, чуждо метално тяло в черепната кухина, разкъсване на околосърцевата торбичка, счупване на лявата ключица, травматично разкъсване на белите дробове с контузии на същите и излив на кръв двете плеврални пространства, счупване на седем ребра вляво по различни линии и десет ребра вдясно по окологръбначната линия, счупване в областта на дясната акромиоклавикуларна става, кръвонасядания на междуребрените мускули, охлузвания и кръвонасядания в областта на лявото рамо, горния и долния ляв крайник, счупване на стави на долни крайници, като не е уточнено коя става и кой крайник. Посочено е, че не може по безспорен начин да се установи, дали починалата е била с предпазен колан, но и при правилно поставен такъв, не може да се изключи получаване на увреждания с установения вид и характер, поради факта, че инерционните сили при произшествието са изтласкали тялото към задната лява врата, а предпазният колан ограничавал движението на тялото напред. Нямало данни чуждото тяло в мозъчното вещество от кой автомобил е било, като същото е навлязло в черепната кухина и е предизвикало летален изход. Вещото лице е посочило още, че от протокола за аутопсията не били установени болестни състояния и остри болестни процеси във вътрешните органи и тъканите, само за умерено изразени склеротични промени в сърдечните съдове.

За търпените от ищеца болки и страдания, вследствие загубата на майка му, са разпитани като свидетели С. Й. М. (баща му) и В. В. К. (вуйчо), от чиито показания се установява, че В. С. М., баща му, по – малкият му брат и майка му са живеели в общо домакинство към датата на инцидента и че Т. и В. са имали особено силна връзка майка - син, обусловена и от общите им интереси в хуманитарната област (тя е била учител по български език и литература и под нейно давление ищецът станал журналист, учил и владеел езици) и в областта на музиката (майка му свирила на китара, композирала песни, а под нейно влияние – той на мандолина), като смъртта й била особено стресираща за него, тъй като присъствал на мястото на настъпването и бил в шок. Свидетелят К. разказва подробно за състоянието, в което е видял В. в 4 болницата – с неадекватен поглед и говорещ несвързано. Свидетелят М. казва, че Т. била по – стойностния и полезния родител за В.. И двамата свидетели разказват, че след кратък период от време след ПТП – то, В. се изнесъл от семейното жилище в гр. Русе, като отишъл да живее при баба си по майчина линия, защото обвинявал баща си (свидетеля М.) за катастрофата и за смъртта на майка му. Свидетелят М. казва още, че синът му преустановил отношения с него, които и понастоящем не били възстановени. И двамата свидетели разказват, че след смъртта на майка си, В. станал по – затворен и тъй като не можел да преживее загубата, ходил на психотерапевт, сънувал я често, като свидетелят М. уточнява, че знае това от другия си син, който поддържа контакт с брат си. Свидетелят М. изнася данни и за това, че В. 6 години е учил в София и около 6 – 7 години работил там, като след това се е прибрал в гр.

Русе и живеел с тях и към датата на ПТП – то.

Въззивният съд също кредитира, обсъденото по – горе, заключение на КСМАТЕ, като добросъвестно и компетентно изготвено, пълно, ясно и съответно на останалия събран доказателствен материал. Дава вяра и на изслушаните свидетелски показания, като еднопосочни и взаимодопълващи се, вътрешно непротивопречиви и житейски логични, преценени през призмата на чл. 172 ГПК. По делото не са събрани други доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение тяхната достоверност.

Разпечатката съдържа 32 от 181 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71fde86e-814f-4685-aaaa-44d38ad05bb1