Решение № 1703 от 26.05.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 1703 гр. Пловдив, 26.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 29.01.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11632 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Първоначално с искова молба с вх. № 9037 от 15.02.2017 г.,подадена от Е.А.Н. и А.Д.Ц. – Н. срещу „Контролно заваръчни устройства“ АД е образувано гр.д. № 2101/2017 г. по описа на ПРС, по което е постановено Неприсъствено решение. С Решение по гр.д. № 1189/2018 г. по описа на ПОС е отменено Неприсъственото решение, постановено по гр.д. № 2101/2017 г. по описа на ПРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив – на етап връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника по реда на чл.131 ГПК. В тази връзка е образувано настоящото производство.

Производството е образувано по искова молба от Е.А.Н. и А.Д.Ц. – Н. срещу „Контролно заваръчни устройства“ АД.

В исковата молба се твърди, че ответникът е пълен и единствен правоприемник на бившата държавна фирма „Контролно-заваръчни устройства“ – София, преобразувана в търговско дружество АД. По силата на Заповед № ОА-20/07.01.1993 г. на *** на Община Пловдив, в полза на ответника и на бившата държавната фирма „Биотехинвест“ – Пловдив е отстъпено право на строеж върху предвидената съгласно одобрения ЗРП /ПУП/ петсекционна жилищна сграда, върху общински терен в *** № ***, представляващ парцел I – компл. застрояване, кв.3-нов, по плана на гр. П., V –та гр. част, който парцел след това се преотрежда като УПИ I жил. строителство и подземни гаражи. С предварителен договор за продажба от *** Е.А.Н., закупил от ответника един апартамент в секция „Д“ /вход „Г“/ от горепосочената сграда, посочен по одобрения към онзи момент проект под № 54, на четвърти етаж от сградата, с обща застроена площ от 108.12.кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, при съседи: коридор, дворно място и стълбище, ведно с припадащите се 13.33 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху посочения терен. Цената на посочения по-горе апартамент, предмет на договора била определена общо в размер на 711 697 лева /неденоминирани лева/, платима по начина, посочен в п.II от договора, като тази цена била отдавна напълно изплатена от ищците. Сградата била завършена и за нея бил издаден Акт обр.16 на 23.12.1997 г., след което е издадено и разрешение за ползване на обекта под № 356/30.12.1997 г. на РИТУСК- Пловдив. Ответникът поискал от ищците да заплатят по-висока цена на имота, но те отказала, поради което и ответникът отказал да сключи окончателен договор.

В тази връзка ищецът Е.Н. завел гр.д. № 4695/1996 г. по описа на ОС – Пловдив за обявяване на предварителния договор за окончателен, като с решение на ВКС предварителният договор бил обявен за окончателен. Във връзка с обявяване на договора за окончателен от съда били дадени указания на ищците в определен срок да внесат сума в размер на 1927.15 лева – представляваща остатъчна цена на жилището, която сума е платена изцяло от ищците. По силата на това решение ищците станали съсобственици на имота в режим на СИО.

След снабдяването с титул за собственост ищеца Е.Н. поканил няколкократно ответника да му предаде владението на имота, но той му заявил, че го е прехвърлил на друго лице. При извършена справка ищецът установил, че в закупеното от него жилище са се настанили семейство Л. и П. Д., които закупили същото от Х. В. през 2001 г., закупил го преди това от ответника през 1998 г.

Ищците установили, че от нотариалните актове по посочените продажби, че собственото им жилище е означено под № 10/55, секция Д, вход Г, на пети жил. етаж от сградата на *** и е посочен със застроена площ от 106.06 кв.м. От направени от ищеца справки се установило, че в хода на строителството секция Д от сградата, в която се намирало жилището на ищците била надстроена, което било свързано с преномериране на апартаментите в нея.

За защита правото си на собственост ищците завели иск за собственост по чл.108 ЗС срещу купувачите на жилището сем. Д., като било образувано гр.д. № 5722/2002 г. по описа на ПРС. С влязло в сила решение искът на ищците бил отхвърлен, тъй като по делото не се доказало, че техния апартамент е именно апартаментът, закупен от сем. Д..

Поради обстоятелството, че ищците са закупили жилище по силата на обявения за окончателен предварителен договор с влязло в сила решение на съда, за което са заплати изцяло продажната цена, но не може да се установи кое е техния имот, както и предвид обстоятелството, че ответника не посочва кое е жилището което е продал, нито пък го въвежда във владение, за ищците се породил правен интерес да искат разваляне на обявения за окончателен предварителен договор, поради неговото неизпълнение, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

С молба от 07.06.2017 г. /л.57 от гр.д. 2101/2017 г./ заявяват, че договорът е прекратен по право, поради невъзможен предмет, поради което претенцията за разваляне на окончателния договор е оттеглена и производството по нея прекратено с Определение от 12.06.2017 г. /л.58 гр.д. 2101/2017 г./ Твърди се, че по този договор ищците са заплатили на ответника сума в общ размер на 4565 лева, която сума се претендира да бъде върната поради разваляне на договора, от която сума ищците претендират по равно по 2282.50 лева. /така в молба от 11.01.2019 г. л.25 от гр.д.№11632/2018 г. ПРС/ Претендира се и обезщетение за вреди от неизпълнение на процесния договор за предаване на недвижимия имот, предмет на същия и невъзможността ищците да получат имот на стойност в размер на 125 435 лева /каквато е стойността на имота, предмет на предварителния договор/, претенцията е предявена като частичен иск за сумата в размер на 15 435 лева, част от общо дължимата сума в размер на 125 435 лева, която сума ищците претендират по равно по 7717.50 лева за всеки. /уточнено с молба от

19.12.2018 г. /л.18 по гр.д. № 11632/. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника. На първо място прави възражение за нередовност на исковата молба. По същество счита, че исковите претенции са погасени по давност. На следващо място излага твърдения, че по предварителния договор ищеца Е.Н. не е заплатил първата вноска по договора, поради което и на основание т.6 от същия е развален по право, което е дало основание на ответника да продаде имота на трето лице, каквато клауза изрично била залегнала в договора. Действайки съобразно предвиденото в договора и предвид неизпълнението на ищеца, ответникът няма вина и не е действал неправомерно като е прехвърлил имота на трето лице. Не било ясно как е формирана претенцията от 4565 лева и кой я е заплатил. Оспорва окончателния договор да е развален по право. Ако съдът приеме, че договорът е развален по право, то да приеме, че това се дължи на безвиновно поведение на ответника. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищците следва да докажат плащане на сумата в размер на 4565 лева на ответника по посочения предварителен договор, обявен за окончателен с решение на съда, който договор е развален по право, поради невъзможен предмет.

Ищците следва да докажат, че са били изправна страна по предварителния договор, обявен за окончателен, че вследствие на виновно неизпълнение на задълженията на ответника по окончателния договор, да им предаде имота, предмет на същия, неизпълнение, довело до разваляне на договора, са претърпели вреди в размер на претендираната стойност, размера на вредите. По възражението на ответника за настъпила погасителна давност следва да докажат обстоятелства довели до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и че е изправна страна по окончателния договор, че платената сума в размер на 4565 лева се държи на валидно правно основание.

С Определение от 27.03.2019 г. като безспорно е отделено между страните, че между Държавна фирма „Контролно-заваръчни устройства“ - София и ищеца Е.А.Н. е сключен предварителен договор за продажба на жилище чрез нов строеж от *** с предмет апартамент в секция „Д“, посочен по одобрения към онзи момент проект под № 54, на четвърти етаж от сградата, с обща застроена площ от 108.12.кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, при съседи: коридор, дворно място и стълбище, ведно с припадащите се 13.33 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, находящ се в ***.

Безспорно е че ответникът

„Контролно-заваръчни устройства“ АД е пълен и единствен правоприемник на ДФ „КЗУ“- София и като такъв е придобил правата и задълженията на последната по посочения по-горе предварителен договор.

Безспорно е, че предварителния договор е обявен за окончателен с Решение № 492 от 31.10.2000 г. по гр.д. № 470/1998 г. на ПАС за ½ ид.ч. от имота и с Решение № 543 от 24.07.2004 г. по гр.д. № 539/2002 г. на ВКС за останалата ½ ид.ч. /л.14 от гр.д. 2101/2017 г./ Безспорно между страните е, че към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен Е.А.Н. и А.Д.Ц. – Н. са били в граждански брак.

Безспорно е между страните, че апартамент в секция „Д“ /вход „Г“/, посочен по одобрения към онзи момент проект под № 54, на четвърти етаж от сградата, с обща застроена площ от 108.12.кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, при съседи: коридор, дворно място и стълбище, ведно с припадащите се 13.33 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, находящ се в ***, предмет на предварителния и окончателния договор не е предаден във владение на ищците.

Ответникът признава, в отговора на исковата молба, че е продал имота, предмет на предварителния договор, на друго лице /л.35 от настоящото дело/

Безспорно между страните е, че след подписване на предварителния договор в сградата на *** са извършени промени в архитектурните проекти на сградата, находяща се в ***.

С удостоверение на Община

Пловдив изх. № 9400 10 176/19.01.2004 г. /л.24 – от гр.д. 2101/2017 г./ е удостоверено, че ап.№ 54, описан в ценообразуването от 20.06.1990 г., със застроена площ – 98.75 кв.м /с 2/5 площ балкони/ на 4 жилищен етаж, секция „Д“, вх. „Г“ в жилищен блок „Биотехинвест“, построени в УПИ I, кв. 3, по плана на гр.

Пловдив, ***, след настъпили промени в архитектурния проект, е описан под № 55, като при окончателното ценообразуване на блока от 18.05.1998 г., апартаментът е описан под № 55, със застроена площ от 106.06 кв.

Видно от *** за продажба на недвижим имот от *** /л.21 – гр.д. 2101/2017 г./ апартамент № 10/55, със застроена площ от 106.06 кв., находящ се в гр. *** е продаден от „КЗУ“ ЕАД на Х.

Д. В..

С *** за продажба на имот от *** /л.22 – от гр.д.

2101/2017 г./ Х. и Л. В. продават същия имот на Л. И. Д..

С влязло в сила решение №

685 от 18.05.2010 г. по в.гр.д. № 54/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е отхвърлен иска на Е.А.Н. срещу Л.

Д. и с. му П. Д. по чл. 108 ЗС за предаване на владението на апартамент № 10/55, със застроена площ от 108.12 кв., находящ се в ***, като е прието, че ищецът не е доказал да е собственик на същия, поради липса на идентитет между имота, предмет на предварителния договор от ***, обявен за окончателен и имотът, придобит от Л. Д. и с. му П. Д. с *** от ***.

Видно от писмо от Община

Пловдив Дирекция „Общинска собственост“ от 04.11.2009 г. /л.133 от настоящото дело/ архитектурните проекти, използвани при изготвяне на ценообразуването на жилищен блок „Биотехинвест“, построени в УПИ I, кв. 3, по плана на ***, са предоставени от „Биомашиностроене“ ЕАД, като след послужване са върнати на същото.