Решение № 404 от 20.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Русе, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520103732 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД от „Енерго –про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, гр. Варна, против З. Е. С. от гр. Русе за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на парично задължение в полза на ищеца за потребена ел.енергия за обект с абонатен номер № 0103804230, в размер на 279,16 лв. - главница по издадени фактури в периода 15.06.2023 г. – 31.07.2023 г. и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 52,39 лева. С разпореждане по ч.гр. дело № 6966/2024г. по описа на Русенски районен съд по повод издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК относно вземанията на ищеца, на заявителя било указано да предяви установителен иск за вземането си, с оглед факта, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, предвид което възниквал правният интерес за ищеца да инициира настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда особен представител на ответника е представил такъв, изразявайки становище за допустимост и основателност на исковете.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът, в качеството си на кредитор, подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №6966/2024 г. по описа на РРС срещу З. Е. С. с ЕГН ********** за сумите: 279,16 лв.- главница за ел. енергия по фактури, издадени в периода 15.06.2023 г. - 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от 1

06.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 52,39 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 05.12.2024 г.; 25 лева–държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът по заповедното производство указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си. В отговора на исковата молба и в съдебно заседание особеният представител признава иска. В с.з. процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, след като съобрази, че особеният представител на ответника изцяло признава иска, като признанието на иска е одобрено от съда на осн. чл.29, ал.6 ГПК с протоколно определение от 10.03.2026 г., както и искането на ищеца за постановяване на решение при условията на чл.237 ГПК, намира, че са налице предпоставките по чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Последното не може да бъде оттеглено.

Постановяването на решение при признание на иска е допустимо с оглед наличието на всички елементи от хипотезиса на визираната правна норма – особеният представител на ответника признава основателността на предявените срещу установителни искове, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда и признанието на иска, извършено от особения представител, е одобрено от съда.

По изложените съображения предявените по делото искове следва да бъдат изцяло уважени, без съдът да излага мотиви относно неизпълнението на длъжника по договора за кредит и размера на задълженията му.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока от ищеца, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25 лв. /12,78 евро/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева /25,56 евро/. На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство деловодни разноски в размер на 242,87 евро /475 лева/ за държавна такса, възнаграждене за особен представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските.

Претенцията на особения представител на ответника за разноски е неоснователна, тъй като на осн. чл.78 ГПК разноските се възлагат на ищеца при кумулативно наличие на две предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В настоящия случай е налице признание на иска, но не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, доколкото по делото са налице доказателства за неплатени парични задължения към ищеца.

Мотивиран така, съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Е. С. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. Русе, че дължи на „Енерго –про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” 258, Варна Тауърс Г, представлявано от членовете на УС - П.С., И.И. и Р. И., следните суми: 279,16 лв. /142,73 евро/ - главница за ел. енергия по фактури, издадени в периода 15.06.2023 г. - 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 06.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 52,39 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 05.12.2024 г.

ОСЪЖДА З. Е. С. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. Русе, да заплати на „Енерго –про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, бул. „Владислав Варненчик” 258, Варна Тауърс Г, сумата от 242,87 евро – разноски по настоящото дело и сумата от 38,34 евро – разноски по ч.гр.д. №6966/2024 по описа на РРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3