Решение № 201 от 17.12.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Кърджали, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200572 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000326/14.05.2025 г., издадено от Началник на ОО АА-Кърджали, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на А. А. Ш. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП.

Жалбоподателят А. А. Ш. сочи, че наказателното постановление е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, в несъответствие с целта на закона, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че не е извършил нарушение на ЗАвП, ЗДвП или други законови норми, тъй като не е извършвал обществен превоз на пътници и не е получавал никакви суми, за да осъществи такъв. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като претендира и за направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен адвокат, който поддържа жалбата срещу наказателното постановление. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установило жалбоподателят да е осъществил процесното административно нарушение. На въпросната дата той действително управлявал собственото си моторно превозно средство „****“ в ****, когато качил неговия близък приятел и бивш съсед, за да го транспортира до центъра на града. Не се установило твърдяното в акта и наказателно постановление обстоятелство, че Ш. е осъществил обществен превоз на пътници, без необходимите документи за това, тъй като той нито бил регистриран, нито 1 имало доказателства, че е осъществявал такъв превоз със собствения си лек автомобил. В показанията си Б. Ч. потвърдил, че не е заплащал за този вид услуга на А. Ш., тъй като двамата били приятели и взаимно си помагА.. Моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като не се доказало жалбоподателят да е извършил административното нарушение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2025 г. свидетелите Н. Р. и Т. У. били на работа като полицейски служители в РУ-Ардино. Около 10.50 часа на същата дата, в **** на ул.„Бели Брези“, до хранителен магазин „Панорама-2000“, те спрели за проверка лек автомобил „****“ с рег.№ ****, управляван от жалбоподателя А. А. Ш., тъй като за същия имало сигнА. за нерегламентиран превоз на пътници. Полицейските служители се легитимирА. и предприели проверка на водача. Те установили, че на предната дясна седалка на автомобила се возел пътникът Б. О.

Ч.. Свидетелят Т. У. снел писмено обяснение от пътника, в което той посочил, че е извикал жалбоподателя да го закара от кв.„Орлово“ до центъра на града за покупки, като сумата за такси била 10 лева за отиване и връщане. След това водачът и пътникът били съпроводени до РУ-Ардино. А. Ш. се почувствал зле и бил закаран в Спешно отделение в ****, а след това бил транспортиран за оказване на медицинска помощ и до гр.Кърджали. На 09.04.2025 г. той бил установен от инспектори на ОО АА-Кърджали, а именно свидетелите С. И. и М.

М.. На 09.04.2025 г. в **** свидетелят С. И. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП, извършено на 11.03.2025 г. в ****. Актът бил съставен в присъствие на свидетелите М. М. и Н. Р., както и в присъствие на жалбоподателя, който го подписал с възражение. Въз основа на така съставения акт, на 14.05.2025 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на А. А. Ш. административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, за извършено нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП, а именно за това, че на 11.03.2025 г. около 10.50 часа в ****, ул.„Бели Брези“ до хранителен магазин „Панорама“, като водач на лек автомобил „****“ с рег.№ ****, е извършил нерегламентиран превоз на пътници /един пътник/ по маршрут от кв.„Орлово“ до центъра на ****, срещу заплащане на сумата от 10 лева, без за моторното превозно средство да има заверено копие към лиценз на Общността, удостоверение на ППС за вътрешни пътнически превози или да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз.

Горната фактическа обстановка се установява от анА.за на показанията на свидетелите Н. Р., Т. У., С. И., М. М., Л. Д. и Б. Ч.; Акт за установяване на административно 2 нарушение от 09.04.2025 г.; Обяснение от 11.03.2025 г.; Докладна записка от 11.03.2025 г.; копие от Свидетелство за регистрация на МПС; копие от Свидетелство за управление на МПС; Постановление на РП-Кърджали от 01.04.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство, електронен носител - компакт диск, както и другите приети по делото доказателства.

Свидетелите Н. Р. и Т. У. са полицейските служители, които на процесната дата и място са установили жалбоподателя да управлява описаното по-горе моторно превозно средство, в което се возел и пътникът Б. Ч.. Свидетелят У. на място снел обяснение от Ч., а неговият колега Р. проверявал документите на водача. Жалбоподателят и пътникът били съпроводени до РУ-Ардино, като за случая свидетелите Р. и У. докладвА. и поискА. съдействие от „Автомобилна администрация“. Свидетелите С. И. и Л. Д. са инспектори от ОО АА-Кърджали, които установяват, че на 11.03.2025 г. били извикани във връзка със случая и отишли в РУ-Ардино, но на същата дата не съставили акт за установяване на административно нарушение, тъй като на жалбоподателя му прилошало и бил закаран в Спешно отделение. Актът бил съставен впоследствие на 09.04.2025 г. от С. И., в присъствие на жалбоподателя и на свидетелите Н. Р. и М. М., което обстоятелство последните потвърждават. Свидетелят Б. Ч. е пътникът, който на 11.03.2025 г. бил установен да се вози в автомобила, управляван от жалбоподателя. Той твърди, че с А. Ш. били приятели и същият много пъти му помагал, но без да му взима пари, защото с неговата майка били от едно село.

Посочва още, че на 11.03.2025 г. в **** жалбоподателят го срещнал на пътя и предложил да го качи, тъй като отивал към центъра на града. Същият ден не бил платил 10 лева на А. Ш., за да го кара, а и той никога не искал пари от него. Свидетелят Б. Ч. обяснява, че се качил в колата на жалбоподателя и след около 20-30 метра били спрени от полицаи. Той действително тогава написал обяснение, че е платил, но това било защото се страхувал да не го арестуват. Твърди, че страдал от психично заболяване, два пъти лежал в психиатрия и получавал страхове.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на А. А. Ш. е ангажирана за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП, според който текст, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа:

3

№ на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността. Приложената наказваща норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП предвижда глоба 2 000 лева - при първо нарушение, за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. След анА.з на събраните материА., съдът намира, че не се доказа по несъмнен начин жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП. Този текст регламентира извършването на обществен превоз на пътници и товари, а легално определение на понятието „обществен превоз“ се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗАвП превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Не е спорно в случая, че жалбоподателят на процесната дата е управлявал лек автомобил „****“ с рег.№ **** в ****, като в автомобила му се возел и свидетелят Б. Ч., който той щял да закара до центъра на града. Не се доказа обаче това да е било сторено срещу заплащане, тъй като се установи, че двамата били в приятелски отношения и А. Ш. често помагал на свидетеля Ч.. В показанията си пред съда, последният категорично заявява, че на инкриминираната дата не е платил на жалбоподателя за превоза. Той го срещнал по пътя и предложил да го качи до центъра на града, тъй като се движел натам. Събраните по делото доказателства не установяват по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят в деня на проверката е извършил превоз на пътника Б. Ч. по заявен от него маршрут и срещу предварително уговорено заплащане. След като не се доказа да е осъществил обществен превоз на пътници по смисъла на ЗАвП, то за водача А.

Ш. не е съществувало и задължението да притежава заверено копие към лиценз на Общността, удостоверение на ППС за вътрешни пътнически превози или да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, както се твърди в акта и атакуваното постановление. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното постановление, всички признаци на административното нарушение, а това в случая не бе сторено. На следващо място, съдът при извършената служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление констатира, че е допуснато грубо нарушение на чл.57, ал.2 от ЗАНН. Не е спазено законовото изискване наказателното постановление да е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Представеното с преписката наказателно постановление е оформено като документ, подписан с електронен подпис, но липсва каквото и да било отразяване за вА.диране на подписа, или пък, че този документ представлява заверен препис на електронно подписан документ. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (EС) № 910/2014. Цитираният текст от Регламента гласи, че „електронен подпис“ 4 означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Това означава, че подписът служи за установяване на авторството на електронното изявление. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квА.фициран електронен подпис. Правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис /чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/. В случая обаче не са представени доказателства, че наказателното постановление е подписано при спазване на чл.13 от ЗЕДЕУУ. По делото е представен електронен носител /диск/, съдържащ файл с наказателно постановление, което е идентично с приложеното по административнонаказателната преписка. След извършена проверка за вА.дността на подписа положен във файла с наказателното постановление се установява, че е подписано с невА.ден квА.фициран електронен подпис. След като използването на вА.ден квА.фициран електронен подпис има значение на саморъчен подпис, то и обратното - невА.дността на електронния подпис в наказателното постановление означава липса на подпис. Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено, поради липсата на доказателства за извършване на административното нарушение и поради допуснато в процедурата при издаването му съществено процесуално нарушение.