Решение № 60 от 28.03.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Свиленград, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20225620200107 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000910 от 10.12.2021 година на Началника на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в частта, с която на Н. Н. Г. с ЕГН ********** от град ************, за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (пункт 2).

В останалата си част по пункт 1, НП е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.

Жалбоподателят Н. Н. Г. сочи, че не оспорва описаната фактическа обстановка относно нарушението по пункт 2 от НП, а иска от Съда да намали размера на наложеното му наказание „Глоба” за второто нарушение до минималния предвиден такъв от 100 лв., тъй като нямал доходи и имущество и тъй като целите на наказанието биха се постигнали и с Глоба в минимален размер.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. Н. Г., не се 1 явява.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково , редовно призован, н е изпраща представител. От Съда се иска да потвърди НП в обжалваната част.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 16.10.2021 година около 01.15 часа на първокласен път № 8, при км.

371+600, което е на територията на община Свиленград, област Хасково, автопатрул в състав полицейските служители Г. М. Др. и Ив. Ат. Ив. при изпълнение на служебните си задължения спират за проверка движещото се в посока от село Генералово към град Свиленград моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Нисан”, модел „Алмера” с държавен регистрационен номер Х 65 97 ВК – собственост на Д.Г.Ч от град Свиленград, област Хасково (видно от Справката от АИС-КАТ) и управляван от жалбоподателя Н.Г.. При извършената проверка Н.Г. не представя Свидетелство за управление (СУ) на МПС. Проверка за правоспособността на Н.Г., полицейските служители извършват чрез служебния таблет, при която се установява, че Н.Г. не притежава СУ на МПС. Констатирано е и друго нарушение – това по пункт 1, което не е предмет на настоящото дело.

Автомобилът и водачът се отведени в РУ – Свиленград.

За съдействие е извикан свидетелят Д. Г. Г., който също установява, че жалбоподателят не притежава СУ на МПС.

На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д. Г. Г. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в 2 звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя срещу Н.Г. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА с бланков № 493558. Това процесуално действие извършва и с участието на колегите си Г.Д. и И.И.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС без да е правоспособен водач, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението по пункт 2 правно квалифицира с разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, която вписва за нарушена.

АУАН е предявен на жалбоподателя - нарушителя Н.Г. на дата 16.10.2021 година, който сочи че няма възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен на жалбоподателя.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъп ва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград при ОДМВР Хасково, издава процесното НП № 21-0351-000910 на 10.12.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, касаещи второто нарушение, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 150 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 02.02.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з515/14.05.2018 година, вземайки предвид факта, че Д. Г. Г. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и предвид факта, че Димитър И. Янакиев е назначен на длъжността „Началник на РУ – 3

Свиленград при ОДМВР – Хасково”, т.е. Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 о т ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” от лицето Димитър И. Янакиев е служебно известно на Съда.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Н.Г. е санкциониран само за едно нарушение на ЗДвП с влязло в сила НП от 2010 година, както и че не са му налагани принудителни административни мерки.

Налични са по делото доказателства, финансово състояние на жалбоподателя. установяващи влошеното

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 21.03.2022 година свидетел Д. Г. Г.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява свидетеля Д. Г. Г. да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), и от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, 4 ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на посочения свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС без СУ. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдът кредитира и писменото доказателство, касаещо финансовото състояние на жалбоподателя, тъй като не е в противоречие с другите събрани по делото такива, които се кредитират.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е основателна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това 5 действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Независимо от факта, че в Жалбата се иска само намаляне размера на наложената Глоба за второто нарушение, Съдът е длъжен да направи проверка и относно материалната и процесуалната законосъобразност на НП в обжалваната част.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, в обжалваната част, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха съществени недостатъци на актовете.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове в обжалваната част имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакциите на нормите към датите на съставяне, респ. издаване на актовете). Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното второ деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Действително не е посочена конкретната хипотеза на санкционната 6 норма - чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, отнасяща се до настоящия случай, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението по пункт 2 и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.