Решение № 2242 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2242 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100512153 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20089316/03.05.2023 г. по гр. д. № 30315/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 33Д и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че всеки от ответниците Б. И. С. (починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците си Ф. И. С., В. Б.в И. и Т.Б. И.) и Ф. И. С. дължат н а „Топлофикация София“ ЕАД, сумите от по 803,24 лева, ведно със законната лихва от 24.02.2014 г. до окончателното й изплащане, представляваща цена на топлинна енергия и нейното дялово разпределение за топлоснабден имот - апартамент № 26 в гр.

София, район „Триадица“, ул. *******, по абонатен № *******, за периода м. 07.2011 г. - м.

04.2013 г., и сумата в размер на 97,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2011 г. - 24.01.2014 г., за които суми е издадена заповед от 04.03.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9774/2014 г. на Софийски районен съд, 50 състав . Със същото решение Б. И. С. и Ф. И. С. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 800 лева – разноски в исковото производство и сумата от 150 лева – разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

Посоченото решение е обжалвано от Ф. И. С., чрез адв. М. З.. В жалбата се излагат доводи за недопустимост, както и за неправилност на решението в частта, с която са 1 уважени исковете срещу Ф. И. С. за сумите 803,24 лева за цена на топлинна енергия и услуга за дялово разпределение, както и за мораторна лихва върху тази сума в размер на 97,87 лева. Оспорва се изводът на районния съд за наличие на облигационно правоотношение между въззивницата и „Топлофикация София“ ЕАД, доколкото от представената от ищеца молба-декларация, подадена от Б. И. С., се установява, че той е изразил воля да бъде открита партида на негово име за отчитане на топлинна енергия за процесния абонатен номер, в резултат на което ищецът е открил партида на негово име за процесния имот. При наличието на така възникналото облигационно правоотношение, въззивницата поддържа, че е без значение дали тя притежава право на собственост върху част от имота. В този смисъл се поддържа, че в случая не е налице хипотезата на чл. 153, ал.

1 ЗЕ, а приложение намира чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Прави се искане за обезсилването на решението в обжалваната част, респективно отмяната му и цялостното отхвърляне на предявените срещу Ф. С. искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не вземат становище по жалбата.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. В частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. И. С. (починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците си Ф. И. С., В. Б.в И. и Т.Б. И.) искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, решението е влязло в сила като необжалвано. В обжалваната му част, в която са уважени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ф. И. С., решението е допустимо, тъй като в случая ответниците са обикновени другари, поради което смъртта на единия ответник не би могла да рефлектира върху допустимостта на производството по отношения на другия.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че когато страна по делото е починала в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството, такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. В този смисъл - решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. на ВКС, IV г.о.

В конкретния случай обаче ответникът Б. И. С. е починал на 16.12.2022 г., а съдебното дирене по делото е било завършено на 09.03.2016 г., т. е. смъртта на страната е настъпила след приключване на съдебното дирене по делото, поради което и по аргумент от нормата на чл. 229, ал. 2, изр. 2-ро ГПК постановеното съдебно решение е допустимо, включително във влязлата в сила негова част.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ (действал за периода от 1999 г. до м.03.2004 г.), „потребител“ е физическо и юридическо лице, което получава топлинна енергия от енергийното предприятие и я използва за собствени нужди. Нормата на чл. 106а ЗЕЕЕ (отм.) предвижда продажбата на топлинна енергия за битови нужди да се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите 2 условия. А според нормата на чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ (отм.) след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия, те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Установяването на факта на доставяне на топлинна енергия в един обект не е достатъчно (при наличие на изрично оспорване на това обстоятелство) да се приеме, че ползвател на тази енергия е именно соченото от ищцовото дружество лице. Необходимо е да се установи качеството му на ползвател на топлинна енергия, т.е. да се установи титулярство в правото на собственост на ответника върху отопляемия имот, респективно качеството му на ползвател на същия.

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Разяснено е също така, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Тези разяснения се отнасят за хипотезата на трето лице, различно от собственика и вещния ползвател, което ползва имота на договорно основание – със съгласието на собственика/вещния ползвател и е в договорно правоотношение с топлопреносното предприятие, за доказване на което би могло да послужи откриването на индивидуална 3 партида на негово име при топлопреносното дружество, какъвто не е разглежданият случай.

Извън посочената хипотеза, законът не придава на откриването на партида за имота значението на правопораждащ факт за възникването на облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие.

В процесния случай между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 97 от 28.02.2002 г., том V, рег. № 3980, дело № 97/2002 г. на нотариус А.Ч., Б. И. С. и Ф. И. С. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот апартамент № 26 в гр. София, ул. *******, *******. Не се твърди, а и липсват данни за последващо разпореждане от страна на Б. и Ф. С.и с правото на собственост върху имота.

По делото е приета като доказателство молба-декларация от Б. И. С. от 31.05.2002 г., с която е поискано откриването на партида за апартамент № 26 в гр. София, ул. *******, ******* като е посочено, че семейството му се състои от двама души и заявителят е декларирал, че жилището ще се ползва за жилищни нужди на семейството.

От доказателствата по делото се установява, че през процесния период въззивницата е била собственик на 1/2 идеални част от процесния имот и в това си качество е клиент на топлинна енергия, тоест е обвързана от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия. Депозирането на молба - декларация за откриване на партида от другия съсобственик е ирелевантно за извода относно наличие на облигационното правоотношение между въззивницата и топлоснабдителното дружество. Въпросът на чие име се води партидата в регистрите на дружеството няма правно значение, което да определя между кои лица възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия, поради което възраженията на въззивницата в тази насока са неоснователни.

Сочената разпоредба на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ няма отношение към настоящия случай, тъй като ищецът не е доставчик на топлинна енергия по смисъла чл. 149а ЗЕ, доколкото доставчиците на топлинна енергия са лица, различни от „Топлофикация София“ ЕАД, която е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 153 ЗЕ.

Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно количеството и стойността на топлинната енергия, доставена до топлоснабдения имот през исковия период, както и относно размера на мораторната лихва върху тази стойност и за стойността на услугата дялово разпределение, установени с решението в обжалваната част, поради което този въпрос стои извън пределите на въззивната проверка.