Решение № 1250 от 01.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. Пловдив, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330203559 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2500120/05.06.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ на „Макси-Ф" ЕООД, ЕИК 207608092, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Ген. Скобелев" № 17, ап.12, в качеството на работодател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, вр. Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025г.

Жалбоподателят „Макси-Ф" ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и чрез представляващия го адв. Я. в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Пловдив, редовно призована, чрез процесуалния си представител юриск. К. в съдебно заседание, пледира наказателното постановление да бъде потвърдено 1 от съда като правилно и законосъобразно, за което излага аргументи.

Претендира разноските за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

В периода от 10.04.2025г. - 24.04.2025г. служители на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, сред които Н. И. Б., на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив извършили проверка на „Макси - Ф" ЕООД, който изпълнявал строително-монтажни работи на обект в град Пловдив, в УПИ Н-*** по плана на ЦГЧ гр. Пловдив /ПИ идентификатор - ***.*** по КК на гр. Пловдив/. Проверката била извършена по повод станала на строителния обект злополука с Б.Г.С.. От направения оглед на обекта, от дадените устно и в писмен вид обяснения от К.К.К. и Л.И.Е., работници на „Макси - Ф" ЕООД, и от представените в ДИТ - Пловдив документи, в т.ч. инструктажни книги по безопасност и здраве при работа, било установено, че изпълнение на строително - монтажни работи на обекта извършването на монтаж на алуминиев композитен панел, е било възложено на „Макси-Ф" ЕООД, съгласно сключен на 10.01.2025г. договор № 1001ПА25 с „ДТ Систем" ООД - подизпълнител на „Герт Груп" ЕООД. На 10.04.2025г.

К.К.К. и Л.И.Е., заедно с Б.С. извършвали дейностите по монтажа на алуминиев композитен панел на фасадата на строителния обект. От направена справка в Търговски регистър и попълнена за целите на проверката идентификационна карта Н. И. Б. установил, че кодът на икономическа дейност на дружеството е 43.99 - „Други специализирани строителни дейности, некласифицирани другаде". За този код по НКИД коефициентът на трудов травматизъм за прилагане през 2025г. бил по-висок от средния за страната и бил включен в Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024 г. на министъра на труда и социалната политика. На работниците К.К.К. и Л.И.Е., била връчена призовка по чл.45 от АПК, която да предадат на управителя на дружеството, който следвало да предостави в офиса на Д“ИТ“ Пловдив фирмена документация свързана с трудовото законодателство. На 13.04.2025год. управителят на дружеството жалбоподател предоставил изисканата с призовката фирмена документация, като не представил заверено копие от застрахователна полица за риск „трудова злополука“ за заварените лица.

Вследствие на горното служителите на ДИТ – Пловдив приели, че работодателя „Макси-Ф" ЕООД, не е застраховал за риска „трудова злополука" работниците си К.К.К. и Л.И.Е., работещи като „работник строителство" въз основа на сключени с тях трудови договори.

За тези констации бил издаден акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-2500120 от 24.04.2025г., с който било прието извършено нарушение на чл.52, ал.1 от Закон за здравословни и безопасни 2 условия на труд, вр. чл. 2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, вр. т.13 от Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025г. Актът бил предяван на представителя на дружеството, който го подписал без възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражения, които били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/, а въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа установеност безспорно следва от събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя Н. И. Б.. Същият потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че причина за извършване на процесната проверка е била настъпила злополука с паднал човека на обекта в град Пловдив, в УПИ Н-*** по плана на ЦГЧ гр. Пловдив /ПИ идентификатор - ***.*** по КК на гр.

Пловдив/, на който строително-монтажни работи изпълнявал работодателя „Макси-Ф" ЕООД. След призовка в Инспекцията по труда се е явил управителя на дружеството, който на въпроса към 10.04.2025г. имали ли са сключена застраховка за трудова злополука работниците К.К.К. и Л.И.Е., управителя признал, че са нямали такава.

Съдът цени показанията на свидетеля като правдиви, логични и съответстващи на писмените доказателства по делото, служещи за установяване на обективната и формална истина.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При тези фактически положения съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства относно факта, че вмененото нарушение по посочената правна квалификация е извършено, тъй като на 10.04.2025г. /денят на проверката/ в обект на контрол в град Пловдив, в УПИ Н-*** по плана на ЦГЧ гр. Пловдив /ПИ идентификатор - ***.*** по КК на гр.

Пловдив/, в който строително-монтажни работи е изпълнявал „Макси-Ф" ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, същият не е застраховал за своя сметка работниците в предприятието, които подлежат на задължително застраховане за риск „Трудова злополука“ – К.К.К. и Л.И.Е.. Този факт се установява от писмените доказателства и показанията на актосъставителя, като не се оспорва и от самия жалбоподател.

Предназначението на застраховката по несъмнен начин предпоставя необходимостта от наличието на валидна и действаща застраховка във всеки един момент, в който работниците упражняват труд.

Работодателят може да я сключи, когато намери за добре, но при започване на работа работниците следва да бъдат застраховани за трудова злополука, съответно докато не сключи застраховка, работодателят не може да допуска работниците до упражняване на труд. Застраховката има за цел и 3 затова е задължителна, за да осигури риска от упражняваната дейност. Поради това, във всеки момент от упражняването й този риск следва да е покрит от застраховка.

В случая, правнорелевантен е фактът работниците да извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. В конкретния случай безспорно от целия доказателствен масив се установява, че К.К.К. и Л.И.Е. са заварени да монтират алуминиев композитен панел на строяща се сграда, с коефициент на трудов травматизъм - многократно завишен от средния установен за дейността.

Безспорно се установява, че работниците и дружеството-жалбоподател „Макси-Ф" ЕООД, към момента на проверката са били във валидни трудови правоотношения, по силата на сключени трудови договори от 31.10.2024г., налични по делото.

Безспорно също длъжността „работник строителство“ попада в кода КИД на дейността, извършвана от жалбоподателя – „строителство“.

От представените по делото доказателства се установява, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление, са издадени от териториално и материално компетентни лица, в съответствие с чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и съгласно Заповед № 30292/03.04.2025г. на ИД на ИА „ГИТ“, както и Заповед № 3-0157/16.02.2022 г.

Актосъставителят е служител на Дирекция Инспекция по труда Пловдив, която е част от структурата на Главна инспекция по труда, като св.Б. има териториална компетентност съобразно територията на съответната дирекция.

Същият е действал, именно съобразно тази териториална компетентност и като контролен орган той е извършил проверка на територията на обл.

Пловдив. С призовката е изискал документи. Документите са представени отново в Инспекция по труда Пловдив. Съответно самата проверка е извършена изцяло на територията на обл. Пловдив и св. Б. е бил компетентен да е извърши.

В АУАН е посочена датата и мястото на извършване на нарушението, въпреки че в жалбата се твърди, че липсват такива. Напротив категорично и ясно е посочено, че нарушението е извършено на дата 10.04.2025г., когато актосъставителят лично се е обедил, че работниците на процесния обект не са имали действаща застраховка за трудова злополука като мястото на извършване на нарушението е адресът по седалище и адрес на управление на дружеството, което е в гр. Пазарджик. Това място на извършване на нарушението, което е извън територията на обл. Пловдив обаче не води до нарушаване на териториалната компетентност на актосъставителя. Още повече в ЗАНН няма въобще изискване по отношение на съставянето на актове от лицата, които са оправомощени, какъвто е в случая св. Н. Б., извън съответната територия.

Това ограничение важи за административнонаказващия орган, което обаче е преодоляно със Заповед № З-0864/17.10.2022 г., в която в т. 6 е възложено на съответните директори на дирекции Инспекции по труда да издават и подписват НП по съставени АУАН от Инспекторите за констатирани нарушения с място на извършване находящо 4 се в рамките на територията на друга дирекция „Инспекция по труда“.

Отделно със Заповед № 3-0292/03.04.2024г. на ИД на ИА „ГИТ на Н. Б. и Д.Т. главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив е възложена териториалната компетентност и в обекти на контрола на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, а от Заповед № 3-0157/16.02.2022 г. се вижда, че АНО също има компетентност да издава НП-та за нарушения извършени на територията на друга Дирекция „Инспекция по труда“, съгласно чл.47 ал.2 от ЗАНН.

Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво свое деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Правилно административнонаказващият орган е посочил нарушените разпоредби на чл.52, ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, вр. Заповед № РД06-45 от 30.10.2024г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025г. Тези норми са императивни и в тях са отправени предписания, които следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели, каквито са и юридическите лица съгласно Параграф 1 от ДР на КТ. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.