Решение № 156 от 04.07.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. гр. Хасково, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200321 по описа за 2025 година Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – З. С. Б., ЕГН **********, с адрес

**************, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, е депозирал жалба против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505075635, с който за извършено на 02.01.2022г. нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева, като е предоставена възможност да се освободи от административно-наказателна отговорност, ако в 14–дневен срок от получаване на издадения електронен фиш заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 70 лева при спазване на чл.189е, ал.3 и ал.4 от Закона за движението по пътищата.

Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, излагат се доводи, че е незаконосъобразно издаването на електронния фиш, доколкото законовата разпоредба, предвиждаща такава възможност за установяване и санкциониране на нарушения по този начин, не е съществувала към момента на извършване на нарушението. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло електронния фиш за налагане на санкция за нарушение, като незаконосъобразен и неправилен, както и за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбоподателят – редовно призован, не се явява.

1

Упълномощеният процесуален представител заявява, че поддържа жалбата, изтъква нарушения на процесуалните правила, неустановеност на описаното адм.нарушение, пледира за отмяна на електронния фиш и присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура“София – редовно призовани, изпращат представител- юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна. Счита, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и правилен, пледира за потвърждаването му, както и за присъждане на сторените по делото разноски. При условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.01.2022г. в 11:18 часа било установено и заснето с техническо средство – устройство № 20832, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I–5, км. 300+026- Община Хасково, пътно превозно средство – лек автомобил „***********“, с рег.№ *******, с технически допустима максимална маса 1910кг.

Според приложената и приета като писмено доказателство писмена справка за собственост на МПС, лек автомобил „***********“, с рег.№ ******* е регистриран като собственост на З. С. Б., ЕГН **********.

Адм.-наказващият орган е установил, че така описаното ППС няма заплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

Въз основа на тези констатации е издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. В описателната част на електронния фиш е вписано установено нарушение

№ D496F87DE5877CC8E053011F160AD8D4, с описаното погоре ППС лек автомобил „***********“, с рег.№ *******.

Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени по–горе.

Приложен е и снимков материал– ID 3d945e, с техническо средство– устройство №20832, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I–5, км. 300+026 в Община Хасково. В тази връзка следва да се отбележи принципното законово положение, че снимковият материал или разпечатки съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвени с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и 2 юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност.

От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 ЗАНН, вр. чл.14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В случая административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл.189ж, ал.1 ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложено предвиденото в чл.187а, ал.1, вр. чл.179, ал.3 от ЗДвП административно наказание "Глоба".

Легалната дефиниция на понятието "Електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, като е възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП и според същата електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (в редакцията, действаща към датата на нарушението) при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, т. е. предвидена е една правна възможност за наказващия орган да реализира отговорността на нарушителя по една облекчена процедура. Съгласно чл.189ж, ал.1, изр. 2 и 3 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане, като същият се издава по образец, утвърден от управителния съвет на АПИ.

В процесния електронен фиш са посочени мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно средство, собственика на ППС, описание на нарушението, състоящо се в незаплатена пътната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, нарушените разпоредби, разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната такса по Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административно-наказателна отговорност, размерът на адм.наказание– 300 лева, срокът и начините за доброволното й заплащане. Препис от електронния фиш е връчен на нарушителя, с което е изпълнена процедурата по чл.189ж от ЗДвП. Следва да се посочи, че нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече от съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа страна и посочени правни норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване, че нарушителят в качеството на собственик не е заплатил винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП за съответния тип ППС, което предвид цитираните санкционни разпоредби – чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП, може да се направи извод, че е вмененото на жалбоподателя административно нарушение. За по-голяма прецизност административнонаказващият орган следва да посочва субекта на административно3 наказателна отговорност, в какво качество е наказан (собственик, водач, законен представител), вида на незаплатената такса и конкретното изпълнително деяние, тъй като при определени категории МПС или в хипотези на различни собственик и ползвател на ППС, това е възможно да е решаващо за законосъобразността на обжалвания акт. Отговорността на собственика на автомобила е регламентирана в разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП и санкционната разпоредба чл.187а, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно, като косвена подкрепа този извод намира и в съдебната практика, която константно, при идентично съдържание на електронен фиш и сходни нарушения на ЗДвП, не установява наличие на съществено процесуално нарушение досежно съдържанието на обжалвания акт и изследва правилното приложение на материалния закон.

Съобразно чл.179, ал.3 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗДвП, се наказва с глоба в размер от 300 лв. По делото се установява, че жалбоподателят не е заплатил винетна такса за собствения си лек автомобил марка „***********“, с рег.№ *******, а същевременно е управлявал същия по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Участъкът от пътя, където е бил заснет автомобилът на жалбоподателя, а именно път I–5, км. 300+026- Община Хасково, е включен в списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, за които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, съгласно приетото от Министерски съвет Решение № 959 от 31.12.2018г., с което е утвърден списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса.

Следва да се посочи, че с разпоредбата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Съгласно чл.187а, ал.4 от ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Доколкото няма данни жалбоподателя да е подал декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП, то следва да се приеме, че презумпцията по чл.187а, ла.1 от ЗДвП не е била оборена и именно той, в качеството си на собственик на автомобила, следва да понесе и отговорността за извършеното нарушение. Доколкото в разпоредбата на чл.187а, ал.1, вр. чл.179, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно наказание "глоба" във фиксиран размер на 300 лв., то и наложената на жалбоподателя санкция е била законосъобразно определена.

Налице е обаче и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В настоящия случай е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за ангажиране на административно-наказателната отговорност на 4 жалбоподателя. С Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с найвисока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности – давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентният орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административно-наказателния процес (чл. 11 от ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно-наказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.