Решение № 75 от 26.06.2021, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Карлово , 26.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20215320100373 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

Ищцата - Д. В. ИВ. твърди, че на база изпълнителен лист, издаден на 26.08.2013г., въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 420/26.08.2013г. по ч.гр.д. № 1178/2013г. по описа на Районен съд – Карлово била осъдена да заплати на ответницата следните суми: 2200.00 лева главница, представляваща дължима сума по запис на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2013 г. до пълното изплащане на сумата; 44.00 лева - разноски по делото за държавна такса и 200.00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение влязла в законна сила. За събиране на сумите по изпълнителния лист, ответницата депозирала молба, въз основа на която било образувано изп.дело № 2013****** по описа на ЧСИ С.Г., peг. № ***, с район на действие Окръжен съд - Пловдив. По изпълнителното дело били извършени следните действия:

- на 11.09.2013г. била изпратена покана за доброволно изпълнение;

- на 12.12.2013г. бил насрочен опис на недвижим имот на ищцата, който 1 не се е състоял;

- на 24.03.2015г. било издадено Разпореждане за присъединяване на вземане на ответницата, както и били изпратени запорни съобщения до *** АД, *** АД, **** ЕАД, както и насрочен отново опис, който също не бил извършен;

- на 14.05.2015г. било извършено разпределение на постъпили суми;

- на 23.02.2017г. бил насрочен отново опис, който също не бил извършен;

- на 10.11.2017г. било извършено разпределение на постъпили суми;

- на 20.10.2020г. било издадено Постановление за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

След перимирането на изпълнително дело, получила Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20205320400133 по описа на ДСИ И.М. към PC Карлово. С поканата била уведомена, че дължи на основание същия изпълнителен лист, издаден на 26.08.2013г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 420/26.08.2013г. по ч.гр.д. № 1178/2013г. по описа на КрлРС, сума в размер на 4 606.36 лева, от които 2 200.00 лева главница, 1648.11 лева лихви, 20.00 лева разноски по изпълнителното дело, 358.25 лева такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на КрлРС, както и други суми в общ размер на 380 лева (в т.ч. ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за ВЛ, за пазач и пр.).

Счита, че не дължи на ответницата посочените суми, тъй като същите били погасени по давност още преди образуване на изпълнително дело № 20205320400133 по описа на ДСИ И.М. към КрлРС, като съображенията й за това били следните:

В случая следва да се приложи общата 5-годишна давност по ЗЗД.

Изпълнителният процес представлява един динамичен фактически състав, чиято цел е чрез прилагането на различни изпълнителни способи да бъде удовлетворен взискателят, като най-често бъдат събрани неговите парични вземания. За разлика от прокламирания в чл. 7 от ГПК принцип на 2 служебното начало, според който съдът извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото, то в изпълнителния процес двигателната сила е в ръцете на взискателя, който следва чрез своето активно поведение да поддържа висящността на производството и състоянието на притезание на своето субективно право. През тази призма следва да се разглежда и въпросът за погасяването на задълженията на длъжника по давност. Погасителната давност е правен институт, който при наличието на определени законово установени и кумулативно налични предпоставки води до отпадане на възможността на носителя на едно субективно право да го реализира чрез публичноправната санкция на държавата. По време на изпълнителния процес давността не се счита за спряна, а само се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие, както е посочено в Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Това е така, защото в изпълнителния процес взискателят (кредиторът по материалното правоотношение) може да избере дали да действа, като иска извършването на определени изпълнителни действия или да бъде пасивен, като не иска извършването на нови, съответно повтарянето на стари изпълнителни способи. В мотивите на т. 10 от Тълкувателното решение ясно били описани случаите на прекъсване на давността, поради предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ), а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.

3

Твърди, че след предприетите на 24.03.2015г. изпълнителни действия (налагане на запори на банкови сметки), взискателят по изпълнително дело № 2013****** по описа на ЧСИ С.Г. не е искал и не са били извършвани по инициатива на ЧСИ други изпълнителни действия, които могат да прекъснат погасителната давност. Това водело до единствен правилен извод, че петгодишната погасителна давност е изтекла на 24.03.2020г. Междувременно изпълнителното дело се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съгласно прокламираната в т.10 от Тълкувателното решение позиция на върховните съдии, обобщаваща мнението на доктрината и съдебната практика, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то това прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В настоящия случай, последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 2013****** по описа на ЧСИ С.Г. било извършено на 24.03.2015г., от който момент започнала да тече нова петгодишна давност.

Следователно петгодишният давностен срок за процесното вземане изтекъл на 24.03.2020г. и задълженията на ищцата се погасили по давност. На основание чл. 119 от ЗЗД, били погасени и задълженията й за лихви и разноски. Ето защо, изпълнителното производство се явявало материално незаконосъобразно.

Сочи, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, за която съдът следи служебно. С оглед заявените факти за претендирано спрямо ищцата от страна на ответницата парично вземане, обективирано в посочения изпълнителен лист, както и установените данни за образувано ново изпълнително производство за събиране на претендираните суми, счита за допустим предявения отрицателен установителен иск. Отделно от това, счита предявения иск за допустим, тъй като се основава на факти, настъпили след приключването на заповедното производство, по което бил издаден процесния изпълнителен лист, а именно изтекла погасителна давност.

4

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата не дължи сумата от 4 606.36 лева, за която сума е издаден изпълнителен лист на 26.08.2013г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 420/26.08.2013г. по ч.гр.д. № 1178/2013 г. по описа на КрлРС. Претендира за направените по делото разноски.

Ответницата - Н. П. Ч. счита иска за допустим, но изцяло неоснователен. На основание изпълнителен лист от 26.08.2013г., издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение на парично задължение № 420 от 26.08.2013г. по ч.гр.д.№1178/2013г. на КрлРС, същата била осъдена да й заплати парични суми подробно посочени в изпълнителния лист. Сумите по изпълнителния лист били в размер на: 2200 лева - главница, 44 лева - разноски за държавна такса и 200 лева - адвокатски хонорар по заповедното производство. Въз основа на този изпълнителния лист образувала изпълнително дело под № 556/2013г. по описа на ЧСИ С.Г.. След образуване на изпълнителното дело, сумите дължими от длъжника се завишили, с оглед нови такси, хонорари, разноски и лихви по изпълнителното дело.

Посочените от ищцата в исковата молба действия по изп.дело №556/2013г. на ЧСИ С.Г. били непълни, но и в същото време били достатъчни, за да се направи обоснован извод, че погасителна давност за вземанията й против същата по издадения изпълнителен лист не е настъпила.

Твърди, че на 29.11.2016г. в следствие на подадена от нея молба за насрочване на опис на движими вещи на длъжника се предприели изпълнителни действия от страна на ЧСИ Г. и той извършил изпълнително действие по изп.д.№556/2013г. на дата 23.02.2017г., като насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника в гр.С., кв.С., бл.15 за дата 23.03.2017г.

Съобщението за това действие стигнало до длъжника лично на 07.03.2017г.

Същата в следствие на това е внесла сума в размер на 200 лева, която била разпределена между взискателя и присъединени кредитори на 10.11.2017г.

След като ЧСИ Г. не предприел действия по прекратяване на изп.д.

№556/2013г., на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, подала молба и делото било прекратено с постановление от 20.10.2020г. Изпълнителния лист й бил върнат в оригинал и образувала изп.д. № 133/2020г. по описа на ДСИ при КрлРС. Поканата за доброволно изпълнение била получена от длъжника на 5

18.01.2021г., като вместо изпълнение, същата образува настоящото дело с претенция за настъпила погасителна давност на паричното й задължението към нея.

Твърди, че погасяване на паричното задължение на ищцата към нея не е настъпило, тъй като не е изминал срок от 5 години от последното изпълнително действие извършено по изп.д.№ 556/2013г. на ЧСИ С.Г., тъй като това било насрочения опис на движими вещи с дата 23.02.2017г., т.е. петгодишната давност би настъпила след 23.02.2022г. в случай, че не предприеме нови изпълнителни действия спрямо длъжника, каквото вече била предприела по изп.д.№133/2020г. на ДСИ при КрлРС.

Твърди, че по време па изпълнителния процес давността не се счита за спряна, а само се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие. Такова изпълнително действие се явява в конкретния случай, насрочения опис на движими вещи с дата 23.02.2017г. по изп.д.№556/2013г. на ЧСИ С.Г.. В този смисъл било и Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ВКС, ОСГТК. В Тълкувателното решение, т.10 ясно били посочени случаите, при които давността се прекъсвала при предприемането на определени изпълнителни действия. Посочено било, че: „ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, 6. „а” ЗЗД.“. Такова именно признаване направила длъжника Д. В. ИВ. по и.д.№556/2013г. на ЧСИ С.Г., чрез внасяне на сума в размер на 200 лева, веднага след насрочения за 23.03.2017г. опис на движими вещи, която сума на 10.11.2017г. била разпределена между взискателя и присъединените по делото институции.

В същото Тълкувателно решение било прието и следното: „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение“. Твърди, че такова действие било извършено именно с насрочения опис на движими вещи с дата 23.02.2017г. за дата 6