Решение № 3611 от 28.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3611 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П. като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110127562 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Б-а ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ № 19, срещу Б.

С. М., ЕГН: **********, с адрес в гр. София 1000, ж.к. „Младост 4“, бл. 465, вх. 5, ет.

8, ап. 21, с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва:

3 831,20 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 02.12.2020 г. за периода от 05.01.2022 г. до 05.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата;

2 573,15 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2021 г. до 08.01.2023 г.;

193,91 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.01.2022 г. до 08.01.2023 г., за които суми в общ размер на 6 598,26 лв. е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 21.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1452/2023 г. по описа на СРС, 53 с-в.

Ищецът твърди, че има сключен договор за кредит за текущо потребление от 02.12.2020 г. със съпруга на ответницата – П** Николов М**, по силата на който последният е получил кредит от б-ата в размер на 45 000 лв. при срок на издължаване 120 месеца от датата на усвояване – 02.12.2020 г., с преференциална променлива 1 възнаградителна лихва в размер на 5,85 % годишно при преференциални условия. С част от средствата се твърди М** да е погасил предишни свои задължения към „Сосиете Женерал Експресб-“ АД , включително такива, по които солидарен длъжник била ответницата. Сочи, че кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план. Посочва, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение били просрочени 13 месечни вноски. Твърди кредитополучателят да е починал на 29.11.2021 г. Излага съображения, че ответницата е солидарно задължена по договора за текущ кредит по силата на чл. 32, ал. 2 СК, тъй като кредитът бил изтеглен с цел задоволяване на семейни нужди. Поради което ищецът е депозирал заявление по чл.

410 ГПК срещу длъжницата за горепосочените суми.

В законоустановения в чл. 131 ГПК едномесечен срок за отговор на исковата молба ответницата е депозирала такъв, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е страна по облигационно правоотношение с ищеца. Сочи, че не са налице предпоставките за обявяване едностранно от страна на б-ата на потребителския кредит за предсрочно изискуем. Твърди да се е отказала от наследството на съпруга си.

Посочва наличието на брачен договор, по силата на който бил договорен имуществен режим на разделност между съпрузите, а в чл. 12 от същия било посочено, че всеки от съпрузите отговаря сам за кредитите, които е теглил.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщената по настоящото дело преписка по ч.гр.д. № 1452/2023 г. по описа на СРС, 53 с-в, се установява, че на 09.01.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в СРС. На основание чл. 411 ГПК съдът на 21.02.2023 г. е издал Заповед № 5932 за изпълнение на парично задължение за следните суми: 3 831,20 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 02.12.2020 г. за периода от 05.01.2022 г. до 05.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата; 2 573,15 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2021 г. до 08.01.2023 г.;

193,91 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.01.2022 г. до 08.01.2023 г., както и разноски за държавна такса в размер на 131,97 лв.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК Б. С. М. е подала възражение, поради което съдът е дал указания на „Б-а ДСК“ АД да предяви установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.

По делото са представени и приети допустими, относими и необходими писмени доказателства.

Съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и 2 главно доказване наличието на облигационно отношение между страните с посоченото от същия съдържание, изпълнение на задължението си да предостави уговорения заем, както и настъпването на предпоставките за изискуемост на всяка от претендираните вноски, включително размера им. В тежест на ищеца е разпределено и да докаже целите, за които са похарчени средствата от отпуснатия процесен кредит – семейни или лични.

По делото не се спори, че П** Николов М** и ответницата Б. С. М. са били съпрузи до смъртта на първия.

Видно от представените от ищеца препис-извлечение от акт за смърт на П** М** от 07.12.2021 г. и Удостоверение за наследници от същата дата М** е починал на 29.11.2021 г.

Съгласно представения по делото договор за кредит за текущо потребление от 02.12.2020 г. П** Николов М** в качеството си на кредитополучател е получил потребителски кредит от ищеца в размер на 45 000 лв. при срок за издължаване от 120 месеца. Кредитът е следвало да се усвои в срок от 30 дни от датата на сключване на договора чрез разплащателна сметка IBAN № BG38STSA93001527909262 с титуляр М** и да се погасява съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора, чрез същата разплащателна сметка. Предвидени са променлив лихвен процент в размер на 5,85 % и ГПР в размер на 6,36 %. По кредита за текущо потребление е използван преференциален лихвен процент и е закупен платежен пакет „ДСК Pay+“. Видно от представеното извлечение от разплащателна сметка, досежно усвояване на кредит от 02.12.2020 г. (л. 18), както и от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза кредитът е бил усвоен по горепосочената разплащателна сметка на 02.12.2020 г.

Видно е от погасителния план, неразделна част от договора за кредит, както и от извлечението от кредитната сметка на М** за периода от 02.12.2020 г. до 17.05.2023 г.

(л. 16-17), че задълженията на последния от 02.12.2020 г. до 05.12.2021 г. по кредита са били погасени.

По делото не се спори, че ответницата е извършила валиден отказ от наследството на П** М**. Същото се установява и при служебно направена справка от съда.

Безспорно е по делото, а и е видно от приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че вноските с падеж от 05.01.2022 г. до 05.01.2023 г. не са погасени. Същите са в размери, както следва: 3 831,20 лв. – главница за периода от 05.01.2022 г. до 05.01.2023 г., 2 573,15 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.12.2021 г. до 08.01.2023 г., и 193,91 лв. – мораторна лихва за периода от 05.01.2022 г. до 08.01.2023 г.

Спорният въпрос по делото, който следва да се разреши и който е от значение за изхода на делото, е въпросът за солидарността на съпрузите по чл. 32, ал. 2 СК и за 3 целите, за които са изразходвани средствата, отпуснати на П** М** по процесния кредит.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под „нужди на семейството“ се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.

По силата на чл. 121 ЗЗД пасивна солидарност възниква само когато такава е уредена в закона или когато е уговорена между страните. В разглеждата хипотеза се касае за законна пасивна солидарност, основаваща се на съществуващото брачно правоотношение между съпрузите и наличието на особено законно представителство помежду им относно извършването на действия по задоволяване на нуждите на семейството. Поради това в доктрината се приема, че всеки един от съпрузите може да поеме задължение, с което ipso iure ,,съзадължава‘‘ и другия съпруг, без да е нужно изрично упълномощаване за това, даже без да е необходимо знание на другия съпруг за извършеното действие. В резултат на това всеки от съпрузите може да поеме еднолично задължение за задоволяване на семейни нужди, по което солидарно отговаря и другият съпруг. В този смисъл Матеева, Е. ,,Семейно право на Република България‘‘, изд. ВСУ ,,Черноризец Храбър‘‘, 2010 г., стр. 267-268.

Съгласно Определение № 2562 от 18.09.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3914/2022 г.:

„Въпросът дали средствата, получени по договор за заем, сключен от единия съпруг, са послужили за задоволяване на семейни нужди, респ. дали за задължението за връщането им двамата съпрузи отговарят солидарно при условията на чл. 32, ал. 2 СК, е фактически въпрос, разрешаването на който зависи от конкретно установени по делото обстоятелства.“.

Съгласно горецитираното определение и разпределената по делото доказателствена тежест ищецът следва да докаже за какво са изразходвани отпуснатите по процесния договор средства, за да може да се приеме, че ответницата отговаря солидарно за задълженията, поети от съпруга ѝ.

По делото е прието и допълнение към заключение към съдебно-счетоводната експертиза, с което е даден отговор на въпроса за какво са изразходвани средствата, отпуснати по процесния договор за кредит в размер на 45 000 лв., дали са погасявани предишни кредити, както и са описани всички платежни операции по дата, размер, основание и получател.

По делото са представени два броя договори за кредит, сключени от П** М** със 4

„Сосиете Женерал Експресб-“ АД.

Съгласно първия договор с № 0000006128112139 без дата, по отношение на който вещото лице в заключението си заявява, че следва да е от м. 12.2017 г., кредитополучател е единствено съпругът на ответницата – П** М**. Последният е получил от „Сосиете Женерал Експресб-“ АД кредит в размер на 30 000 лв.

Съгласно втория договор с № 0000006128485399 без дата, по отношение на който вещото лице в заключението си заявява, че следва да е от м. 01.2019 г., кредитополучател отново е съпругът на ответницата, но като съдлъжник се е задължила и ответницата. Отпуснат е кредит в размер на 20 000 лв.

Видно от допълнителното заключение по-голямата част от средствата по процесния кредит в размер на 45 000 лв. са използвани за окончателно погасяване на задълженията на кредитополучателя М** по договори за кредит с № 0000006128112139 и № 0000006128485399 – съответно 19 461,07 лв. и 15 635, 97 лв.

Доколкото по договор с № 0000006128112139 страна е единствено П** М** и ищецът не е представил доказателства за това с каква цел е бил изтеглен този кредит, съответно за какво са изразходвани средствата, съдът следва да приложи последиците на чл. 154 ГПК и да приеме, че кредитът е бил изтеглен, съответно изразходван само за лични нужди на съпруга на ответницата, поради което последната не следва да отговаря солидарно.

Това заключение на съда се подкрепя и от тълкуването на представения от ответницата с отговора на исковата молба Брачен договор от 02.07.2021 г. В чл. 12 от същия е предвидено, че обслужването на дългове, лизингови договори, предявени записи на заповед и др. и/или дългове, лично поети от единия от съпрузите, ще се обслужват единствено и само лично от страната, която е длъжник без това по никакъв начин да задължава другата от страните по този договор. Макар и такава уговорка да е непротивопоставима на трети лица, чиито задължения са вече възникнали към момента на сключването на брачния договор – чл. 40, ал. 2 СК, то от нея и от цялостното съдържание на брачния договор, както и от свидетелските показания на св. Феня Евтимова, съдът стига до заключението, че отношението между съпрузите преди смъртта на П** М** е било драстично влошено, поради което и същите са сключили въпросния брачен договор, с който са разпределили наличното имущество и са уговорили занапред законов режим на разделност в имуществените си отношения.