Протокол № 41 от 23.01.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 41 гр. Варна, 23.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20233100900127 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:32 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е редовно призован, не се явява законния представител на дружеството,

Депозирана е молба вх. № 1365/17.1.2024г. за даване ход в отсъствие на представител на ищцовата страната.

ОТВЕТНИЦИТЕ: Г. Е. Д., О. А. М. И Д. А. М. са редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адвокат Д. Д., редовно упълномощена с подаване на отговора на исковата молба.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. С. Б. е редовно уведомен, явява се лично.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

СЪДЪТ по реда на чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.

В тази връзка СЪДЪТ докладва молбата на ищеца с вх. № 1365/17.01.2024г. в частта, в която се поддържа исковата молба, молбите-уточнение и становището, депозирано на 17.01.2024г. Оспорват се отговорите 1 на исковата молба и становищата на ответниците. Изразяват становище да бъдат приети всички представени от ищеца писмени доказателства. По проекта за доклад се моли да не бъде изменян в частта, относно това, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение. Нямат възражения и други искания.

По отношение на експертизата се настоява да се предостави възможност на вещото лице да изготви задачата за следващо съдебно заседание. Нямат доказателства. В случай, че такива се представят от насрещната страна, да не се допускат или да се даде възможност за запознаване с тях.

АДВ. Д.: Оспорвам исковата молба по съображенията, изложени в отговора и в становището, което сме дали в молба във връзка с доклада на делото. Оспорвам също така доводите по същество на ищцовата страна, наведени в молба от 28.12.2023г. Оспорвам ги в писмен вид. Представям с препис за насрещната страна. Поддържам молбата доклада да бъде изменен, като се приеме, че е спорен въпросът относно действителността на целия договор за кредит. Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ докладва становище от ответниците с вх. №

31386/21.12.2023г.

СЪДЪТ докладва становище на „Юробанк България“ АД с вх. № 1363/17.01.2024г. в отговор на становище на ответниците вх. № 31386/21.12.2023г.

СЪДЪТ докладва и молба от „Юробанк България“ АД с вх. № 31598/28.12.2023г. във връзка с дадена възможност за изразяване на становище по проекта за доклад.

Във връзка със становището на ответника и отговора на ищеца по отношение проекто доклада в частта, относно констатациите за наличието на безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, СЪДЪТ счита, че следва да заличи единствено думата „валидно“, доколкото от ответниците се въвежда възражение относно действителността на договора за кредит от 14.07.2008г., което обстоятелство подлежи на обсъждане по съществото на спора.

СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК пристъпва към доклад по делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на доказателствената тежест, направен с определение № 1608/18.11.2023 година и указанията за разпределение на доказателствената тежест, като заличава единствено думата „валидно“ в частта, в която се установяват за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, а именно:

Производството по делото е образувано по предявен иск за осъждане 2 на Г. Е. Д., ЕГН **********, Д. А. М., ЕГН ********** и О. А. М., ЕГН **********, общо за ЧАСТ от дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41007/14.07.2008г., ведно с Приложение № 1 от 21.07.2008г., Допълнително споразумение от 10.12.2009г., Допълнително споразумение от 28.07.2010г., Допълнително споразумение от 09.02.2011г., Допълнително споразумение от 29.09.2011г., Допълнително споразумение от 16.05.2012г., Допълнително споразумение от 15.12.2012г., Допълнително споразумение от 30.07.2013г., Допълнително споразумение от 31.03.2014г. и Допълнително споразумение от 05.11.2014г., обявен за предсрочно изискуем, както следва: 1/ Д. А. М., ЕГН ********** и О. А. М., ЕГН ********** в качеството им на наследници - всеки поотделно, по 1/3 от наследствения дълг – главница в размер общо на 138 606,24 швейцарски франка на починалия кредитополучател А. И. М., ЕГН **********, до размера на приетото от тях наследство, или по 46 202.08 швейцарски франка (четиридесет и шест хиляди двеста и два швейцарски франка и осем сантима) - представляващи 1/3 от дължимата главница по договора за кредит за периода от 31.08.2017г. до 20.02.2023г. , съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 20.02.2023г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, които суми да заплатят солидарно с Г. Е. Д., ЕГН **********; 2/ Г. Е. Д., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател за общо претендираната сума в размер на 138 606.24 швейцарски франка (сто тридесет и осем хиляди шестстотин и шест швейцарски франка и двадесет и четири сантима) - представляващи главница по договора за кредит за периода от 31.08.2017г. до 20.02.2023г.. съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 20.02.2023г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че на 14.07.2008г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) - Кредитодател и Г. Е. Д. и А. И. М., като кредитополучатели/солидарни длъжници е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41007/14.07.2008г., допълнен и изменен с Приложение № 1 от 21.07.2008г., Допълнително споразумение от 10.12.2009г., Допълнително споразумение от 28.07.2010г., Допълнително споразумение от 09.02.2011г. Допълнително споразумение от 29.09.2011г., Допълнително споразумение от 16.05.2012г., Допълнително споразумение от 15.12.2012г., Допълнително споразумение от 30.07.2013г., Допълнително споразумение от 31.03.2014г. и Допълнително споразумение от 05.11.2014г.

Твърди се, че поради неизпълнение на задължението на кредитополучателите за заплащане на задълженията в срок и по размер цялото вземане по договора е обявено за предсрочно изискуемо, съгласно условията на договора и чл. 60, ал.2 от ЗКИ. Образувано е пред ВРС заповедно производство по ч.гр.д. № 14633/2017г. по описа на 26 с-в на Районен съд-гр. Варна, по което са издадени заповед за изпълнение № 3

8416/13.10.2017г. и изпълнителен лист № 11099/13.11.2017г.

Поради подаване на възражение по чл.414 от ГПК пред ВОС е образувано т.д. № 310/2018г., по което е установено със сила на пресъдено нещо в постановеното Решение № 260061 от 29.07.2022г., че в полза на „Юробанк България" АД съществува вземане срещу Г. Е. Д. и А. И. М. в размер на 100 412,97 швейцарски франка, представляваща ЧАСТ от дължимата предсрочно изискуема главница по договора, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението25.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Съгласно Решение № 260070 от 31.10.2022г., с което е допълнено Решение N9 260061 от 29.07.2022г., Окръжен съд - Варна постановява, че съществуващото вземане на банката в размер на 100 412,97 швейцарски франка се изчислява по курс „купува" на франка към лева към датата на усвояване на кредита на 24.07.2008г., съгласно приложение № 1 към договора за кредит, представляващи част от дължимата предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението на 25.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че останалата част от вземането за главница не е погасена от длъжниците, което обуславя правния интерес на банката- ищец от предявяване на настоящия иск. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите Ответниците депозират писмени отговори, в който оспорват изцяло иска.

Ответникът Д. А. М. твърди, че се е отказал от наследството на починалия си баща А. М. още преди предявяване на иска срещу него и конституирането му като ответник в производството, като ангажира удостоверение за вписване на отказа на Д. А. М. от наследството на А. И. М., съгласно Определение № 7728/26.06.2023 г. по ч. гр. д. № 20233110107929/2023 г. на РС - Варна, вписано под № 346/2023 г. и настоява за прекратяване на производството, водено срещу него, поради липсата на пасивна процесуална легитимация. Евентуално, оспорва иска на „Юробанк България" АД за осъждане на Д. А. М. в качеството му на наследник на починалия си баща А. И. М., за 1/3 от твърдения дълг в размер общо на 138 606,24 швейцарски франка, или 46 202,08 швейцарски франка, представляващи 1/3 от част от предсрочно изискуема главницата за периода от 31.08.2017 г. до 20.02.2023 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41007/14.07.2008 г., приложение и девет допълнителни споразумения към него, като се присъединява изцяло към и навежда от свое име всички твърдения, оспорвания, възражения, правни доводи, доказателствени и други искания, наведени от Г. Е. Д. и О. А. М. в подадения от тях отговор на искова молба с вх. № 15742/23.06.2023 г., в т. ч. възраженията за погасяване по давност на исковото вземане, за неравноправност на договорната клауза на чл. 6, ал. 2 и за нищожност на 4 целия договор за кредит.

Ответниците от Г. Е. Д. и О. А. М. подават писмен отговор с вх. № 15742/23.06.2023 г., който след изричното му конституиране като страна по делото отв. О. М. изцяло поддържа, в т. ч. възражението за погасяване по давност на исковото вземане, за неравноправност на договорната клауза на чл.

6, ал. 2 и за нищожност на целия договор за кредит.

В писмения отговор отв. Г. Д. признава, че пълната предсрочна изискуемост на кредита е настъпила на датата на обявяването и с връчване на ́ нотариални покани на Г. Д. на 31.08.2017 г. и на А. М. на 22.08.2017 г.

Въвежда възражение за погасяване по давност на предявеното с исковата молба вземане, като се позовава на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, и сочи, че давността погасяване на исковото вземане е започнала да тече от 31.08.2017 г.

– деня, в който вземането е станало изискуемо, и е изтекла на 31.08.2022 г., а исковата молба по настоящото дело е подадена на 27.02.2023 г., след като вземането вече е било погасено по давност. Сочи, че съгласно чл. 116а ЗЗД, когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част. Настоява се, че с предявяването и уважаването на предходния частичен иск давността за непредявената с него част от вземането, която е предмет на настоящото производство, не е прекъсната и тази част е погасена по давност.

Въвежда възражение за неравноправност на договорната клауза на чл.

6, ал. 2, изр. първо, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП и по силата на която погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. Като се позовава на практика на СЕС сочи, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора следва да бъде преценена за неравноправност в настоящото производство, тъй като такава преценка не е направена в предходните производства и двете влезли в сила решения не се ползват със сила на присъдено нещо за действителността на тази клауза, нито по друг начин са преклудирали възможността на потребителите да я оспорят и правомощието на съда да се произнесе по този въпрос. Конкретно се твърди, че подобна клауза, включена в договор за кредит в чуждестранна валута, по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, възлага валутния риск върху потребителя, не е изразена на ясен и разбираем език, не отговаря на изискването за добросъвестност и създава съществено неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Сочи се, че механизмът за опреД.е на размера на кредита в швейцарски франкове, предвиден в клаузите на чл. 1, чл. 6, ал. 2 и приложение 1 към договора за кредит, не отговаря на изискването за прозрачност, тъй като валутният курс на швейцарския франк, по който е определен размерът на кредита, посочен в приложението, е поставен в зависимост единствено от волята на банката и се определя по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ 5