Протокол № 292 от 08.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 292 гр. Пазарджик, 07.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500280 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалб. З. С. Д., не се явява. За нея се явяват процесуални представители адв.В. и адв.Д., надлежно упълномощени да представляват страната.

Отв. В. Х. Т., се явява лично и с адв.С. М., надлежно упълномощен да представлява страната.

Адв. В.: - Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: - Да се даде ход на делото.

Адв.М.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пещерски районен съд № 1 от 10.01.2023г. постановено 1 по гр.д.№20215240100491 по описа на същия съд за 2021г., E ОСЪДЕНА З.

С. Д. ЕГН ********** да преустанови противоправното си поведение, с което смущава упражняването на правото на собственост на В. Х. Т., ЕГН ********** върху собствения й недвижим имот: вилна сграда №126, намираща се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ VI-за индивидуален вилен комплекс, кв. 2 по плана на летовище „В.П.", общ. Б., обл. Пазарджик, като преустанови извършването на строително монтажни работи на мястото на премахнатата вече вилна сграда №130, намираща се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ VI-за индивидуален вилен комплекс, кв. 2 по плана на летовище „В.П.", общ. Б., обл. Пазарджик, като отхвърля иска да преустанови премахването или засягането на дърветата в близост до извършваните от нея СМР. Със същото решение е осъдена З. С. Д. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул.„Р."№ 117, вх.Б, сторените разноски в размер на 2071,40 лева.

С определение №123 от 06.03.2023г. на Пещерски районен съд постановено по същото дело, е изменено решение №1 от 10.01.2023г. по гр.д.

№491/2021г. по описа на РС-П., в частта му за разноските които З. С. Д. е осъдена да заплати на В. Х. Т., като УВЕЛИЧАВА размера на същите със сумата от 560лв над присъдените 2071.40лв или общо разноски в размер на 2631.40лв, като е отхвърлена молбата в останалата част.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№658 от 08.02.2023г. подадена от ответницата по иска З. С. Д. представлявана от адвокатите Л. Д. и Е. А. -В., В ЧАСТТА С КОЯТО е уважена исковата претенция по чл.109 от ЗС на ищцата Т. срещу ответницата З. Д. за преустановяване на извършваните строителни на мястото на премахнатата вече вила №130 в УПИ работи VI за индивидуален вилен комплекс, в кв.2 по плана на летовище В.П., община Б., обл. Пазарджик.

Твърди се, че в обжалваната му част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради необсъждане на всички възражения на жалбоподателката, изводите не били основани на правнорелевантните факти при неправилно тълкуване и прилагане на техническите и строителните правила и норми. Неправилността на решението се извежда от това, че то разпореждало пълна забрана на изпълнение на СМР на мястото на вече премахнатата вилна сграда №130,без конкретизация на дейностите, които съставляват неоснователно действие засягащо правото на собственост на ищцата и кои строителни дейности по възстановяване на погиналата постройка на ответницата не създават за ищеца пречки за упражняване на правото на собственост по-големи от обичайните. На първо място, немотивиран и необоснован бил извода на съда, че ищцата е собственик на вила №126 за който се твърди, че е засегнат от неоснователното действие; липсвали съдебни мотиви за този извод и без съдът да отговори на възражението на ответницата, че документите на ищцата не я легитимират като собственик на процесната вила №126 в УПИ VI-за индивидуален комплекс в кв.2 по плана на летовище “В.П.“. Съдът допуснал нарушение невземайки в предвид, че удостоверение №7 от 26.09.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж V-та категория не е документ удостоверяващ право на собственост, а приложения от ищцата нотариален акт №92/1992г. е за 2 недвижим имот, различен от този, предмет на удостоверението за въвеждане в експлоатация и доколкото е посочено, че се издава въз основа на заповед за отстъпено право на строеж от 24.01.1995г., непредставена по делото.

Аргументира се и тезата, че сградите по удостоверението и по нот. акт са различи, предвид записаното в удостоверението, че вила №126 е изпълнена в съответствие със съгласувани и одобрени проекти от 09.08.2007г. и разрешение за строеж №37 от 14.08. 2007г. На второ място, неправилни и необосновани били изводите на съда, че ответницата е изпълнявала незаконен строеж, съставляващо неоснователно действие поради неспазени отстояния между двете сграда-вила 126 /ищцовата вила/ и вила №130/вилата на ответницата/, както и че строителната документация-разрешението за строеж и издадената виза, както и че самия строеж противоречат на ПУП. Строежът не следвало да се квалифицира като незаконен доколкото по делото не е представена влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж по чл.225 от ЗУТ. Поддържа се, че неправилно съдът приел, че е налице незаконен строеж, който е неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС поради противоречие на разрешения стоеж с предвижданията по ПУП, който извод бил в противоречие и с изслушаните съдебно-технически експертизи на в.л. Пеева и повторна експертиза на в.л. Т. и при положение, че в застроителният план, одобрен със заповед №86 от 28.01.1988г. на председателя на ИК на ОНС-Пазарджик, сградата била отразена като съществуваща с отреден постоянен градоустройствен статут съгласно експертните заключения. Като неправилен се посочва и извода на съда, че разрешеният на ответницата Д. строеж е разположен в нарушение на изискванията за отстояние между сградите, като предвид противоречията в експертните заключения съдът е следвало да тълкува приложимите разпоредби на ЗУТ /чл.24 ал.1 от ЗУТ, и да обоснове правните си изводи на това тълкуване, като в случая съдът не изложил мотиви защо по този въпрос кредитира становището на вещото лице Т., а не споделя експертното заключение на в.л.Пеева. Съдът не отчел, че законността на строежа е без значение за уважаването на иска по чл.109 от ЗС, доколкото за уважаването на иска по чл.109 от ЗС не е достатъчно изградената постройка да е незаконна, а е необходимо ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственик. Излага се и довод за противоречие на постановеното решение с т.3 от ТР №4 от 06.11.2017г. на ВКС по т.д.

№4/2015г. на ОСГК, според което за уважаване на иска по чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право предвид въведените твърдения от ищеца и събраните доказателства и след конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават на ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените и че следва да са налице обективно съществуващи пречки за ищеца за упражняване на правото си на собственост, а не потенциални и хипотетични такива. Съдът не е отчел фактическото състояние на строежа и обстоятелството, че са изпълнени единствено основите на бъдещата сграда, които не създават пречки за ищеца както и възприетата от съда съществуваща обоснована вероятност неоснователните действия да бъдат извършвани и занапред. В решението липсвали мотиви защо при противоречия в заключенията на вещите лица 3 относно определяне височината на сградата при двускатен покрив относно приложимото положение от Приложение №2 към чл.81 от Наредба №7/2003г. и относно наличието или не на намалени разстояния между двете сгради предвид и на категоричния извод на вещите лица, че няма нарушаване на ослънчаването на сградата на ищцата, при което приема, че е налице основание за уважаване на иска. Неправилно и необосновано било прието от съда, че са допуснати намалени разстояния и по този начин са нарушени такива СПН, които са установени единствено с оглед осигуряване възможност за ползване на съседния имот по предназначение, поради което били създадени пречки за ползването на вилата на ищцата, като точно обратното било възприето от двете експертизи, а именно, че вилата на ответницата нито ще засенчва тази на ищцата нито ще ограничава достъпа й.

За извода си, че е допуснато нарушение на изискванията за разстояние между сградите, съдът не взел в предвид противоречивите заключения относно правилата за разполагане на сгради при комплексно застрояване и различната интерпретация на приложимите формули за разполагане на сградите, съдържащи се в положения от 1 до 14 от Приложение №2 към чл.81 от Наредба №7/2003г. Съдът не взел в предвид единното становище на вещите лица, че в схематичните положения по приложение №2 не се вземат в предвид денивелацията на терена, както и че в действащата нормативна уредба няма изрично правило за определяне височината на сградата при двускатен покрив, налагащо тълкуване на чл.24 от ЗУТ във всеки конкретен случай, каквото тълкуване не било извършено от исковия съд. Несъобразени от съда били твърденията на ищцата, че неспазването на разстоянията са с в ъ р з а н и единствено с оплаквания в ъ з м о ж н о нарушаване на прилежащата площ към вилата на ищцата и ограничаване на проникването на слънчева светлина до сградата и засенчването й.

Липсвали мотиви на съда относно засягане на прилежащата площ към вилата на ищцата и че той не е отчел, че ищцата не е доказала каква е прилежащата площ към собствената й вила, как е опредЕ. тя и по какъв начин е засегната от строителството, изпълнявано от ответницата. За ослънчаването съдът не взел в предвид изричния отговор на експертите от тройната СТЕ, че в заключението не е отчитана денивелацията на терена и крайния им извод, че няма нарушаване на ослънчаването на сградата на ищцата. Съдът не взел в предвид характера и предназначението на съседните сгради, местоположението им, особеностите на местността в която са изградени и спецификите на прилежащия им терен /залесен с борова гора и със значителен наклон/, които налагали извод, че с изпълнените СМР ответницата не нарушава правилата и нормите за разполагане на сградите при комплексно вилно застрояване. Съдът не взел в предвид, че вила №130 е на теренна кота повече от 1м. по-ниско от теренната кота на вила №126 и че подът на първи жилищен етаж на вила №126 е на повече от 1м. над прилежащия й терен или че е налице денивелация между двете вили, равна и по-голяма от 2м., която следвало да бъде зачетена при определяне на междусградните разстояния и преценяване възможността за ослънчаване на сградата на ищцата. Счита, че преценката на противоречията на вещите лица относно височината на сградата при двускатен покрив относно приложимост положени от Приложение №2 към чл.81 от Наредба №7/2003г. и относно наличието или не на намалени разстояния между двете сграда 4 заедно с категоричния извод на експертите, че няма нарушаване на ослънчаването на сградата е от съществено значение за формиране на извода дали е налице неоснователно действие, с което се създават пречки за ползването на имота от ищцата. С необсъждането на доказателствата в съвкупност и пълнота за посочените факти, съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до порок на обжалвания акт. На следващо място жалбоподателят поддържа довод,че първоинстанционният съд е осъдил ответницата З. Д. да преустанови извършването на СМР на мястото на премахнатата вече вила №130 без в диспозитива да е съобразено, че изпълненото на място към момента не създава твърдените от ищцата пречки за използване на имота, както и че извършваните СМР са с цел възстановяване на съществуващата вилна сграда.