Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 821 от 18.04.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 97/2022
Вид
Решение № 821
Подписан
18.04.2022
В сила
11.05.2022
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 61, ал. 3 · Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Пловдив, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330200097 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4271692, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Ц.С.Х. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл.

21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага и поддържа съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

Обжалваният Електронен фиш е издаден за това, че на 27.11.2021 г., в 09.45 часа, на Републикански път II-64, км. 50, в посока от село Труд към град Пловдив, при въведено ограничение 60 км/ч. с пътен знак В-26, заснето с АТСС TFR1-M № 529 и отчетен толеранс от минус 3 км/ ч в полза на водача, МПС с рег. № **** се движело с установена наказуема скорост 83 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 23 км/ час.

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.

Видно от изисканите и приложени като доказателство писма от ОПУ – Пловдив към АПИ , л. 15/ км. 50 + 000 на републикански път I I - 64 в посоката от с. Труд към гр. Пловдив на посоченото километрично положение не е наличен пътен знак В26.

Пътен знак В26 е поставен във връзка с организацията и безопасността на движение на крайпътния обект „Амек Тойс“. За обекта е проведена процедура по Наредбата за специално ползване на пътищата. От ОПУ Пловдив е съгласуван технически проект, неразделна част от който е „Проект за организация на движението“. Организацията на движението в района на пътната връзка е изпълнена по одобрен проект съгласуван с ОД на МВР Пловдив. Пътният знак В26 /60км/ч/ е при км. 49 +800, като към него няма табела Т2. Действието на знака се изчерпва след забавителния шлюз и кръстовището при входа/ изхода от „Амек Тойс“, находящ се на км. 49 + 960.

В аспект на горното, следва да се има предвид регламента на чл. 61, ал.

3 от Наредба 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци според чийто текст зоната на действие на пътен знак В26 е в сила до следващото кръстовище, а доколкото км. 50 е след кръстовище то и ограничението на скоростта не важи за него.

При положение, че на въпросния пътен участък липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с надлежно поставен пътен знак В 26, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта.

2

За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУПловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на действие.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

3

Действително в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства е отбелязано, че пътен знак В 26 на процесния пътен участник е наличен. Тоест съществува противоречие между отразеното в протокола по чл. 10 и официалната информация постъпила от ОПУ-Пловдив към АПИ.

Това разминаване теоретично е възможно да се дължи на различни причини:

- да е налице допусната грешка при обозначаване мястото на извършване на нарушението в ЕФ.

- да е налице грешка в Протокола по чл. 10 при описание на мястото на разположение на пътния знак В 26, като посоченото място не отговаря на действителното.

Доколкото процесния е републикански път, втори клас, то поставянето на знака, без предварителното съгласуване и разрешение на Директора на ОПУ на АПИ би било изцяло незаконосъобразно и въз основа на него не може да бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на водачите по пътя.

Във всеки случай причината за това разминаване е ирелевантна. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че законосъобразно поставен пътен знак в процесния участък към процесната дата няма, настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това становище.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00 лева,/съгласно договор за правна помощ/, което и било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

4

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, 17 н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4271692, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Ц.С.Х. ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.

4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Ц.С.Х. ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5