Решение № 340 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Пазарджик, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20245200100079 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба вх. № 1121 от 01.02.2024 г. от С. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв. В. С. от АК Пазардик, срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 000 лева от нарушаване правото на разглеждане и решаване на ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик в разумен срок, съгласно чл.

6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от 13.04.2023 г. до окончателното плащане.

Искът се основава на следните фактически твърдения:

На 14.10.1992 г. ищцата С. П. е обвинена в извършване на престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 от НК с постановление на следовател от РСС пр. преписка № 1106/1993 г. Понеже е непълнолетна е задържана за 24 часа в полицията, след което е с мярка за неотклонение „Под надзор на инспектор в ДПС“. В периода от 14.10.1992 г. до 14.04.1993 г. са били извършени 13 разпита и 6 бр. очни ставки. На 09.11.1993 г. се твърди, че е внесен и обвинителен акт, като е образувано НОХД № 231/1993 г. на ОС – Пазарджик, но същият е върнат от съда на 09.11.1994 г. на процесуално основание за събиране на доказателства. Твърди се, че делото е спряно заради свидетел, който бил извън страната. По-късно е възобновено и пак спряно впоследствие. Не били връчени постановления за прекратяване на делото, но ищцата завела дело в ОС – П. по гр. д. № 85/2023 г., но съдът решил, че наказателното производство е приключило на 13.04.2023 г. и следва да се 1 изчерпи административната процедура. По подадено заявление до Инспектората към ВСС № С-23-241/12.06.2023 г. било отказано обезщетение.

Излага се, че наказателното производство срещу ищцата е продължило повече от 31 години в нарушение на всякакви разумни срокове и е причинило значителни неимуществени вреди – притеснения, обида, възмущение, страхове и т. н. Тези вреди оценява на 300 000 лева. Моли за уважаване на иска, ведно със законната лихва от 13.04.2023 г. до окончателното плащане (вж. уточнителна молба вх. № 2017/28.02.2024 г.). Претендират се разноски по делото в размер на 10 лева държавна такса.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРБ е депозирал отговор.

Счита, че не са изложени достатъчно ясно съображенията относно търпените от ищцата вреди от неразумната продължителност на наказателното производство по ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. Въпреки това се приема, че предвид изчерпаната процедура по глава трета „а“ от ЗСВ, фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ е осъществен. Оспорва се иска по размер.

Твърди се, че липсват доказателства за твърденията на ищцата, както и че претендираният размер на обезщетение е прекомерен. Излага се, че наказателното производство е образувано на 10.08.1992 г. за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 18 от НК. След проведено разследване, на 09.11.1993 г. в ОС – Пазарджик е внесен обвинителен акт срещу четири лица с обвинение по чл. 256, ал. 2 /отм./ вр. чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. чл. 18 от НК при различни форми на съучастие – за ищцата по чл. 20, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2 от НК. Почти година след това, на 09.11.1994 г. съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокуратурата за допълнително разследване С указания за провеждане на повторен разпит на свидетеля Й. А. и извършване на очни ставки между него и обвиняемите.

Поддържа се, че в съдебната фаза ПРБ е само страна и няма ръководни функции. Тъй като свидетелят бил в неизвестност, производството е било спряно. Последвали са възобновявания и спирания на производството. На 14.05.2009 г. делото е възобновено за трети път, но предвид че св. А. е бил извън пределите на страната, както и трима от обвиняемите, производството отново е спряно на 16.07.2009 г. На 02.01.2014 г. производството е било възобновено и прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор.

Твърди се, че производството е продължило в напълно разумен срок, доколкото се отличава с фактическа и правна сложност – касае се до престъпление, извършено от четири лица, действали в условията на конспиративност, при различна форма на съучастие. Основна причина за продължителността е безследно изчезналият свидетел – очевидец, който е в неизвестност и до днес. При тези обстоятелства, с оглед тежестта на 2 престъплението – опит за грабеж, придружен с убийство, срокът на разследване се явява напълно разумен. Обезщетението следва да се определи с оглед конкретиката на случая – т. 11 от ТР № 3/2004 г. Прави се възражение, че процесуалното поведение на ищцата е съпричиняващ фактор, тъй като тя е можела да поиска ускоряване на производството по реда на глава 26 от НПК, но не го е сторила. В тази връзка се твърди, че изключителна вина за увреждането има ищцата в хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Не се представят доказателства за сторени за производството разходи за адвокатско вънаграждение, освен таксата от 10 лева.

По допустимостта на производството:

Сезиран е родовокомпетен съд – чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ може да се търси по този закон, а не по общия ред. Правната възможност за гражданите и юридическите лица да претендират обезщетение за вреди, като предявят иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, е обусловена от наличието на абсолютните процесуални предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от същия закон, а именно да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на Глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

Съгласно съдебната практика, обективирана в Определение № 274 от 11.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 914/2014 г., III г. о., когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага (чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ). В случая е предвидено този закон да се прилага само след изчерпване на административната процедура и ако не се стигне до споразумение по обезщетението. Видно от писмо изх. № 94-С-211/23 от 04.01.2024 г. на Министерство на правосъдието, административното производство по Глава ІІІ „а“ от ЗСВ е изчерпано, като искането на ищцата за заплащане на обезщетение е отхвърлено с довода, че в продължителността на производството не се включват периодите на спирането му, а след прекратяването му през 2014 г. тя не се е интересувала от развитието на делото.

Във връзка с подадената уточнителна молба вх. № 2017/28.02.2024 г., с която ищцата заявява, че прави изменение на основанието на иска, претендирайки законната лихва не от датата на исковата молба – 01.02.2024 г., а от 13.04.2023 г., с определението за насрочване на делото настоящият състав е приел, че в случая не се касае до изменение на основанието на иска, разбирано като обстоятелствата, на които се основава същият. Правната доктрина и съдебната практика е ориентирана в насока, че претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва представлява последица от 3 евентуалното уважаване на иска за обезщетение и не се приема за предявен самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД – Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.). В този случай размерът на законната лихва ще подлежи на установяване в изпълнителното производство. Ето защо, съдът ще преценява акцесорната претенция за законна лихва от поисканата дата – 13.04.2023 г.

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик е видно, че наказателното производство е образувано на 10.08.1992 г. за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 2 от НК срещу неизвестен извършител. На 16.04.1993 г. с постановление на следовател при Районна следствена служба – Пазарджик ищцата С. П. /непълнолетна към него момент/ е привлечена като обвиняема затова, че вечерта на 9-ти срещу 10.08.1992 г. извършила действия като помагач при извършване на опит за грабеж и убийство от И. Б., В. П. и Г. В. към 2:30 часа в дома на Д. Г., като дала сведения за наличност на голяма сума пари в този дом и правила опит да задържа М. Г., дъщеря на Д. Г., до извършване на деянието – престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2 от НК. Взета е мярка за неотклонение „надзор на инспектор при детска педагогическа стая“.

На 21.10.1992 г. ищцата е била разпитана като свидетел по делото. На 15.06.1993 г. на ищцата й е предявено предварителното производство за повдигнатото престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. чл. 199, ал. 2, т. 2 и ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. На 08.07.1993 г. е изготвено обвинително заключение по делото, с което е предложено да бъдат предадени на съд ищцата С. П., И.

Б., В. П. и Г. В.. На 09.11.1993 г. в ОС – Пазарджик е внесен обвинителен акт срещу посочените лица, като е образувано НОХД № 231/1993 г. На 25.02.1994 г. не е даден ход на първото открито съдебно заседание поради неявяване на св. Й. А., посочен като ключов за разкриване на обективната истина, впоследствие обявен за общонационално издирване. Последват нови открити съдебни заседания, на които също не е даден ход на делото по същата причина – неявяване на св. А.. За първи път на делото е даден ход на 04.10.1994 г.

Впоследствие съдебното производство по НОХД № 231/1993 г. е прекратено на 09.11.1994 г. и върнато за допълнително разследване, като включително са изложени мотиви за невъзможността да се ценят като доказателствен материал свидетелските показания на св. А., дадени на следственото дело и главно въз основа на които да се приеме за доказан главния факт на обвинението във връзка с авторството на извършеното деяние, респ. взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение е заменена на „подписка“ заради навършване на пълнолетие. На 22.07.2005 г. с постановление на ОСлС – 4

Пазарджик следственото дело № 3623/92 г. е изпратено до Окръжна прокуратура – Пазарджик с мнение за спиране, доколкото дадените от съда указания за повторен разпит на свидетеля Й. А. и поставянето му в очни ставки с обвиняемите по делото не може да бъде изпълнено, което възпрепятства разкриването на обективната истина по делото. На 27.07.2005 г.

Окръжна прокуратура – Пазарджик спира наказателното производство по сл. дело № 3623/92 г. по изложените съображения. На 02.05.2007 г. производството е възобновено, но на 27.07.2005 г. е спряно отново до откриване на св. А., който се предполага, че е извън пределите на България.

На 14.05.2009 г. отново е възобновено, за да бъде прекратено на основание чл.

243, ал. 1, т. 2 от НПК (обвинението не е доказано) на 02.01.2014 г., за което на 05.04.2023 г. е уведомена и ищцата С. П..

Правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно цитираната разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията: „Всяко лице при решаване на правен спор относно негови граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на….. гледане на неговото дело в разумен срок”.

Основанието за предявяване на иска е нарушаване правото на разглеждане и решаване на ДП № 3623/92 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на: допуснато от прокурора нарушение на право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС; претърпяна неимуществена вреда; причинно-следствена връзка между вредата и неразумната продължителност на производството, като наличието на вина у лицата от състава на съответния орган е без правно значение.