Решение № 6536 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6536 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Йоана М. Генжова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100507841 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6865/02.05.2023 г., постановено по гр.д. № 19657/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав, са уважени, предявените от Б. Х. Й., ЕГН **********, срещу „С.К.“ АД, ЕИК *******, кумулативно обективно съединените искове с правна квалификация чл. 344, т. 1, т. 2 КТ и чл. 344, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 144358/23.05.2023 г., подадена от ответника, с която обжалва решение изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстанционния съд неправилно е квалифицирал твърдените в заповедта за уволнение факти, обусловили упражняването на потестативното право. Излага доводи, че нарушенията на трудовата дисциплина, осъществени на 04.01.2022 г. и 05.01.2022 г. са четири на брой , поради което уволнение се явява законосъобразно.

Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се отхвърлят предявените искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска с правна квалификация 344, ал. 1 КТ.

Предмет на въззивното производство е законосъобразността на упражненото от работодателя потестативно право, с което е прекратил процесното трудово правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.

По иска по чл. 344, т. 1 КТ в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с работника. Което означава, че следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, водещи до извод за виновно нарушение на трудовата дисциплина, както и че е спазена процедура по налагане на процесното дисциплинарно наказание.

От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че Б. Х. Й. към момента на уволнението е заемал длъжността „работник поддръжка сгради“ с месторабота „Летище София“ по безсрочно трудовото правоотношение с ответника.

Заповедта за уволнение, № ДП-4/15.03.2022 г. на изпълнителния директор на „С.К.“ АД, е връчена на ищеца на 15.03.2022 г. в присъствието на двама свидетели, поради отказ на същия да я подпише. В мотивите на заповедта са изложени твърдения, че Б. Х. Й. на датите 04, 05 и 06.01.2022 г. не е изпълнявал породените от правоотношението трудови задължения, като изрично са описани различните задачи за всеки един от процесните дни, които не са изпълнени. Работодателят в заповедта е изложил мотиви, че ищецът през процесния период не е използвал цялото работно време за изпълнение на възложената работа, което представлява виновно неизпълнение на трудовите задължения, обуславящо налагането на дисциплинарното наказание уволнение. Процесното трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, поради системно, виновно и пълно непрестиране на работна сила на датите 04, 05 и 06.01.2022 г. , изцяло вследствие от виновното бездействие на ищеца.

На Б. Х. Й. е връчена покана за писмени обяснения на 11.03.2022 г., съгласно 2 приобщеното по делото писмо, изх. № 300-0085/11.03.2022 г., като в същия ден са предоставени такива.

Първоинстанционният съд е приел, че е спазена формално процедурата по налагане на процесното трудово правоотношение.

Доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба и/или отговора на въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС. В отговора на въззивната жалба се съдържа оплакване за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд във връзка с установяването на момента на узнаване на работодателя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. В исковата молба е въведено същото твърдение.

Двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарните наказания, започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. В този смисъл Решение № 367 от 6.10.2011 г. по гр. д. № 108/2011 г., на ВКС IV г. о; Решения от 26.07.2010 г. по гр. д. № 470/2009 г. на ВКС; Решение от 13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г. на ВКС и Решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 644/2010 г. на ВКС.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал се установява, че субектът на дисциплинарна власт е узнал за извършените нарушение на трудовата дисциплина ( осъществени на 04, 05. и 06.01.2022 г.) на по-ранна дата от твърдяната от ответника, а именно 11.01.2022г. Това обстоятелство се установява от следното: 1) в поканата до ищеца за даване на обяснения (стр. 37 от първоинстанционното дело) по реда на чл. 193, ал. 1 КТ е посочено, че съгласно доклад, вх. № 100-303/11.01.2022 г., на инж. Марин Сирачинов – ВРИД, в качеството му на директор на дирекция ПСР, т.е. ръководител на ищеца, е съобщено на работодателя за неспазване на трудовата дисциплина на процесните три дати. 2) с доклад, вх. № 300-0083/ 11.02.2022 г. ( на стр. 78 от първоинстанционното дело) отново изготвен от инж. Мартин Сирачинов е съобщено на работодателя за същите дисциплинарни нарушения на процесните три дати. В проведеното открито съдебно заседание на 22.11.22 г. е разпитан в качеството му на свидетел инж. Мартин Сирачинов. В хода на разпита се установява, че за процесните нарушения на трудовата дисциплина са изготвени общо три доклада, с които субектът на дисциплинарната власт е надлежно 3 уведомен, че е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна.

Според свидетеля първият доклад е бил адресиран до техническия директор на летището в началото на м. Януари, в която част показанията съвпадат с посочената дата в поканата до ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, а именно 11.01.2022 г. Вторият доклад съгласно свидетелските показания е бил адресиран до човешки ресурси в края на януари и началото на февруари, които твърдения кореспондират отново с представения по делото доклад от 11.02.2022 г. Съгласно показанията на свидетеля Сирачинов след съставянето на втория доклад му е било указано от човешки ресурси да изготви двуезичен доклад ( на български и английски), който е следвало да се адресира до изпълнителния директор. Третият доклад за процесните нарушения на трудовата дисциплина е съставен на 01.03.2022 г., вх. № 3000166А, (стр. 36 от първоинстанционното дело), като първоинстанционният съд е приел, че от този момент започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, който правен извод не се споделя от настоящата инстанция.

Срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ е давностен по своя характер с оглед възможността същия да бъде спиран, когато са налице фактите, включени в хипотезите на нормите на ал. 3 и ал. 4 от същия член. Изтичането на срока обаче има преклудиращо действие спрямо потестативното право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение. Нормите на чл. 194 КТ имат императивен характер, т.е. установени са в обществен интерес и страните не могат с едностранни действия, освен изрично посочените в закона, да продължават, спират или отлагат започването на законоустановения двумесечен срок. Целта е да се гарантира защитата на работниците от произвол от страна на работодателя, който е установил съществените елементи от обективна и субективна страна на евентуалното дисциплинарно нарушение, но въпреки това бездейства при налагането на дисциплинарно наказание. Това би нарушило баланса в трудовото правоотношение, ако се признае възможността на работодателя да извършва действия, извън посочените изключения на закона, с които едностранно да продължава срока, в който може да упражни потестативното си право да уволни работника.

По настоящето дело се установи, че ръководителят на дирекция, инж. Сирачинов, е изготвил доклад на 11.01.2022 г, описващ подробно извършени от ищеца нарушения, като същия е адресиран до техническия директор на дружеството ответник. Въз основа на същия доклад са изискани на 13.03.2022 г. обяснения от работника, като въз основа на това е наложено процесното дисциплинарно наказание уволнение на 15.03.2022 г. , т.е. два месеца след като субектът на дисциплинарна власт е узнал за извършеното нарушение.

Последващите два доклада са ирелевантни относно началния момент на срока по чл. 194 КТ.

Трудовите права и задължения следва да се осъществяват добросъвестно, аргумент от чл. 8, ал. 1 КТ, като не е допустимо недобросъвестното поведение от страна на ръководството на дружеството работодател, да се тълкува във вреда на работника, т.е. ответникът да извлича ползи от своето недобросъвестно поведение. Вътрешните правила определени и наложени от работодателя, уреждащи процедура по кореспонденция между директорите в самото 4 дружество, като представянето на двуезичен доклад, обусловили забавянето при налагане на дисциплинарното наказанието, не следва да се взимат предвид от съда при съобразяване дали е спазен срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Не са твърдят, а и не се доказват факти, включени в хипотезите на нормите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 194 КТ, поради което настоящият състав счита, че процесното дисциплинарно наказание е наложено след изтичането (11.03.2022 г.) на предвидения двумесечен срок от узнаването от субекта на дисциплинарната власт за извършените на 04, 05 и 06.01.2022 г. дисциплинарни нарушения. Само на това основание уволнение следва да бъде признато за незаконно и отменено.

Въпреки това настоящата инстанция след като разгледа материалния спор по същество достигна до извода, че уволнението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено., тъй като не са доказани фактите, описани в заповедта и обусловили упражненото потестативно право.