Акт от 23.02.2022, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 626/2021
- Подписан
- 23.02.2022
- В сила
- 23.02.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1, предл. второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 19 гр. Перник, 23.02.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Перник в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Г. при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдията Г. административно дело № 626/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.Д.Х.,*** против заповед № 21-1158-000838 от 13.12.2021 г., издадена от К.И.В.– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ (СПП) към ОД на МВР – П.. Със заповедта е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 (осемнадесет) месеца.
В жалбата се излагат оплаквания, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна, необоснована, немотивирана, издадена при нарушение на процесуалноправни норми и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на заповедта, както и да се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание адвокат С.И.,***, пълномощник на жалбоподателя, поддържа жалбата. Пледира заповедта за налагане на принудителна административна мярка да се отмени като незаконосъобразна. Заявява претенция за присъждане на разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – К.И.В.– мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П., за представител изпраща гл. юрисконсулт З. В.***. Оспорва жалбата.
Пледира същата да се отхвърли като неоснователна, както и заявява искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.
По фактите:
На 13.12.2021 г., около 22:50 часа, в гр. Р.***, община Р.***, област П., ж. к. „***“, пред блок № 28, М.Д.Х., управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, придвижвайки го на заден ход, за да влезе в реда на паркираните МПС на паркинга пред блок 28.
Спрян бил за проверка от контролен орган. Изпробван бил с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабричен номер ARSM-0040, който отчел резултат за концентрация на алкохол в издишания от водача въздух – 1.16‰.
На М.Д.Х. бил издаден талон за медицинско изследване № 0010275 от 13.12.2021 г., на каквото водачът не се подложил, като изрично в талона отбелязал, че приема показанията на техническото средство. Във връзка с така установеното на М.Д.Х. бил съставен акт серия GA № 414793 от 13.12.2021 г. за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП. Във връзка с така съставения АУАН на жалбоподателя били иззети СУМПС № ***, контролен талон № 6484854, свидетелството за регистрация на МПС (СРМПС) № ********* и регистрационните табели на автомобила. Съставеният АУАН бил подписан от нарушителя без възражения и му бил връчен препис от него. Срещу АУАН било депозирано възражение в срока по чл. 44, ал. 1, предл. второ от ЗАНН.
Със заповед № 21-1158-000838 от
13.12.2021 г., издадена от К.И.В.– мл. автоконтрольор в СПП при ОД на МВР – Перник, спрямо М.Д.Х., била приложена
ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на притежаваното от същия свидетелство за управление на МПС № *** до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
По делото е представена Заповед №
313з-328 от 18.02.2020 г., с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР директорът на ОД на МВР – П. е определил длъжностните лица, които да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, между които, съгласно т.
1.9, са и младшите автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД на МВР.
Представено по делото е удостоверение с изх. № 313р-1196 от 20.01.2022 г., от което е видно, че издателят на заповедта, предмет на обжалване – Кирил Иванов Владимиров, към датата на издаване на същата – 13.12.2021 г., е заемал длъжност младши автоконтрольор в СПП, към отдел „ОП“ при ОД на МВР – П..
Горната фактическа обстановка се възприе от представените и приети като годни доказателства документи, събрани в хода на производството от административния орган, представени с административната преписка.
За изясняване на спора от фактическа страна и основното спорно по делото обстоятелство – управлявал ли е жалбоподателят автомобила във време на спирането му за проверка от полицейските органи на паркинга пред бл. 28 в ж.к. „***“, в гр. Р.***, по делото се изслушаха, както следва:
По искане на процесуалния представител на ответника, по делото показания даде свидетелят Г. А. Х.***, свидетел по извършване на нарушението, полицейски служител в Районно управление (РУ) – Р.*** към ОД на МВР – П., подписал като очевидец съставения за нарушението акт серия GA № 414793 от 13.12.2021 г.
От свидетелските показания на Г. А. Х. се приема, че същият на
13.12.2021г. е бил в състава на автопатрул 442, като по време на обход е станал свидетел как пред блок 28 в ж.к. „***“ в гр. Р.*** спира лек автомобил „***“, управляван от жена, която слязла от автомобила, след което се качва мъж – наказаният водач, за да паркира автомобила. Служителите били непосредствено зад автомобила и видели смяната на местата и извършването на паркирането. Във връзка с това последният бил подложен на проверка от състава на автопатрула.
Били му поискани документите, а в този момент водачът бил на шофьорското място.
Не е имало пререкания между свидетеля, водача и приятелката му. Водачът лъхал на алкохол, поради което е поискано съдействие от СПП при ОД на МВР – П., които били изчакани на място от автопатрула. След извършена на водача на проверка за алкохол с техническо средство било установено наличие на алкохол в издишания от последния въздух. Свидетелят заяви още, че същият този автомобил по-рано същата вечер бил спиран от същия състав на автопатрула, към който момент автомобилът бил управляван от жена, като проверка на водача не била извършена. Показанията на свидетеля се приемат от съда за достоверни и кореспондиращи с описаната в съставения за нарушението АУАН и в оспорената заповед фактическа обстановка, включително потвърждават спорното обстоятелство, че М.Х. е управлявал процесния автомобил във време на спирането му и извършването на проверка от първия полицейски патрул пред бл. 28 в кв. „***“, гр. Р.***.
Свидетелката М.Л.***живее на семейни начала с жалбоподателя. Свидетелства, че на 13.12.2021 г., след като гостували с жалбоподателя в кв. „***“ в гр. Р.***, същата е управлявала процесния лек автомобил, като при ул. „***“ била спряна от същия автопатрул, който впоследствие извършил проверката и пред бл. ***. При спирането проверка не й е извършена. Паркирала пред бл.
***, след което на входната врата се сетили, че са забравили „зарядното“ в автомобила и М.Х. се върнал, за да го вземе от шофьорското място, като само отключил и заключил автомобила, а Л.*** стояла пред входа, била на около пет метра от паркирания автомобил. След това пристигнала патрулната кола, проверени били документите на Х., след което на жалбоподателя била извършена и проверка за алкохол. Същата се възпротивила на извършената проверка на Х..
Свидетелката Е. В., живееща в блок ***, съседен на бл. ***, свидетелства, че в средата на месец декември 2021 г. била на терасата, пушела цигара преди лягане, при което видяла М. и М.***, които се прибирали. М.*** паркирала автомобила, двамата слезли от същия, а когато били на средата на улицата М. се върнал до автомобила, взел нещо и тръгнал. В същия момент пристигнал полицейски автомобил, и започнали да си говорят. Когато полицията пристигнала, жената била на средата на улицата.
Показанията на двамата свидетели не са с интензитет да разколебят посоченото в АУАН и в заповедта обстоятелство, че жалбоподателят, (независимо, че не е управлявал автомобила при предишното им спиране от същия автопатрул, което не е спорно по делото), е управлявал процесния автомобил, като е паркирал същия непосредствено преди извършената му проверка пред входа на бл. *** в ж.к. „***“ в гр. Р.***. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Л.***, като ги приема, за защитната теза. Същите влизат и в противоречие с показанията на Х., относно липса на пререкания, както и противоречат на показанията на свидетелката В., относно мястото на което е била свидетелката Л.***. От своя страна показанията на свидетелката В.*** влизат в пряко противоречие и с посоченото във възражението по чл. 44 от ЗАНН място, на което са се намирали жалбоподателя и свидетелката Л.***, а именно:
„до автомобила“. Поради тази причина и същите се приемат за необективни и неспомагащи с нищо за разкриване на обективната истина.
При така установените факти, които се възприеха от представените и приобщени по делото доказателства, настоящият съдебен състав на Административен съд – гр. П., като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т.
7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ОД на МВР е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителните административни мерки. Със заповед № 313з-328 от 18.02.2020 г. директорът на определената служба за контрол е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена длъжност, между които са и младши автоконтрольорите в сектор „Пътна полиция“, които да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по Глава Шеста от ЗДвП. Това е заповедта, оправомощаваща длъжностното лице, неин издател, да приложи мярка с такъв характер. С оглед на това се приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл.
146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. В текста на заповедта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. С оглед на това същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Не е основание за отмяна на оспорваната заповед за прилагане на ПАМ и това, че в разпоредителната й част не е посочен регистрационния номер на ППС, чиято регистрация се прекратява. В обстоятелствената част на заповедта е направена пълна индивидуализация на моторното превозно средство по отношение, на което се прекратява регистрацията. Изрично е вписано и конкретното отнето свидетелство за управление, а именно СУМПС № ***. Съдът не намира и никакви разминавания в съставения АУАН и в изложените в заповедта за прилагане на ПАМ мотиви. Следователно при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се приемат за съществени и на това основание оспорвания акт да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Разпечатката съдържа 46 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71fa28bf-4843-41e3-906b-576a1458a6b0