Решение № 203 от 07.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Невена Грозева при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора К. П. Софиянски като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200276 по описа за 2025 година

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. П. – служебен защитник на подс. Е. М. М. срещу решение № 22 от 20.01.2025 г. по внохд № 208/24 г. на Апелативен съд- София.

В жалбата са заявени всички касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В нея се твърди, че съдът не е изяснил точното място на извършване на деянието;че неправилно е приел, че иззетите веществени доказателства са от мястото, на което подсъдимият, пострадалият и други лица са употребявали алкохол и е станало физическото спречкване между тях; че неправилно е прието, че тези веществени доказателства са достатъчни за да се твърди доказаност на обвинението срещу подс. М.. Правят се възражения срещу процесуалната изрядност на проведеното разпознаване от пострадалия на лицето, нанесло му телесните наранявания, тъй като на поемните лица не били показвани снимките от албума, поради което отразеното в протокола не кореспондира с начина, по който е проведено описаното в него действие. Оспорва се извода на съда, че събраните косвени доказателства водят до обоснован извод за авторството на деянието, от което е причинена средна телесна повреда на А., неправило квалифицирана като убийство по чл. 116 от НК.

Излагат се съображения срещу правната оценка на възприетите факти, които не установяват умисъл за причиняване смъртта на жертвата, като те отговарят на непредпазлива форма на 1 вината по см. на чл. 124 от НК, тъй като подсъдимият не е целял смъртта на А.. Несъгласие се изразява по отношение наличието на причинно -следствена връзка между нанесените наранявания и обществено опасния резултат, тъй като пострадалият е преживял значително време в болничното заведение и е починал не от раните си, а от инфекция, получена при лечението, като съдът не е съобразил изводите си с повторната СМЕ на пострадалия, назначена от САС. Съдът е наложил явно несправедливо наказание, тъй като при определянето му е пропуснал да отчете провокативното поведение на жертвата и емоционалната лабилност на подсъдимия, както и това че той се е предал доброволно и е съдействал за разкриване на обективната истина. Настоява се за преквалифициране на извършеното от подсъдимия в престъпление по чл. 124 от НК, алтернативно за намаляване на размера на наказанието до минимално предвиденото в закона от 15 години лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред ВКС адв. П. поддържа изцяло жалбата и поставя акцент върху неправилната правна оценка на извършеното от подсъдимия, като претендира, че смъртта на пострадалия е последица от проявена непредпазливост, а не умисъл, защото целта е била да причини телесни повреди, а не смърт. Моли за намаляване на наказанието.

Подс. М. се явява редовно призован пред ВКС и поддържа становището на защитника си , като в последната дума моли за намаляване на наказанието.

Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна, тъй като съдът не е допуснал нарушенията, които се сочат в нея. Определил е справедливо наказание, поради което решението следва да остане в сила.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347, ал.1 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбата на адв. П. е частично основателна.

С присъда № 2 от 8.01.2024 г. постановена по нохд № 2557/23 г. СГС признал подс. Е.

М. М. за виновен в това, че на 27.07.2022 г. в /населено място/, на кръстовището на /улица/ и /улица/ умишлено умъртвил О. И. А., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на двадесет години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59, ал. 2 от НК приспаднал времето, през което подс. М. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подс. М. да заплати направените по делото разноски в размер на 3 742,54 лв. по сметка на държавния бюджет, 780 лв. по сметка на ВСС и държавна такса от 10 лв. за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.

Срещу постановената присъда в САС е депозирана жалба от адв. П., по която е образувано внохд № 208/23 г. С решение от 20.01.2025 г. САС потвърдил присъдата на СГС и осъдил подс. М. да заплати направените разноски от въззивната инстанция за назначената СМЕ в 2 размер на 4 674,33 лв. както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Последното е обосновано със следните доводи - непълноти в доказателствата, неизяснена фактическа обстановка и неправилна оценка на протокола за разпознаване на лица от пострадалия, поради това, че съдържанието му не отразява обективно случилото се и поради това не следва да се ползва от съда за установяване авторството на деянието.

Касационната проверка на осъществената от въззивния съд аналитична дейност, налага извод, че тя не страда от порок, който да изпълва със съдържание претенцията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при решаване на делото. САС е провел допълнително въззивно съдебно следствие, като е назначил СМЕ по искане на защитата на подсъдимия, като в нея са намерили отговори въпросите дали причинените наранявания по тялото на А. сами по себе си биха довели до смъртен изход; дали е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и настъпилата в последствие смърт; и дали проведеното лечение е било съобразено с установените медицински стандарти. При изграждане на вътрешното си убеждение съдът е обосновал изводите си въз основа на направените в СМЕ изводи, които за потвърдили, че смъртта на А. се дължи на констатираните множество наранявания – порезни и прободни рани в областта на лицето, шията, гръдния кош и горните крайници и настъпилите от тях усложнения.

Съдът е изпълнил задълженията си произтичащи от разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК и е провел обективно, всестранно и пълно изследване на всички правно-значими обстоятелства по делото – в това число и тези отнасящи се до времето, мястото на извършване на деянието и неговото авторство. Неоснователен е упрекът на касатора, че присъдата и решението не се основават на „достатъчно“ доказателства в подкрепа на обвинителната теза. В хода на съдебното следствие пред двете инстанции по същество, са били събрани значителен обем от доказателствени източници, на които въззивният съд е направил комплексна оценка. По делото са били разпитани множество свидетели Г.И., И.Б., Б.П., Т.Д., К.П., М.М. и др.; изготвени са писмени доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествието, протокол за оглед на труп, протокол за освидетелстване, протоколи за разпознаване на лица, протокол за обиск и изземване, резултатите от които са послужили като надеждна основа за извеждане на релевантните за предмета на доказване факти. Изводите на съда се основават и на назначените по делото ДНК експертиза, СМЕ, СППЕ, Дактилоскопна експертиза, Трасологична и балистична експертиза. При обсъждане на доказателствените материали не се констатира тенденциозност, едностранчивост или избирателен подход, които да компрометират аналитичната дейност на съда и процеса, при който е формирано вътрешното му убеждение по фактите. САС е отделил специално място на показанията на св. Т.Д. който макар и да не е възприел пряко нанасянето на ударите на подсъдимия към жертвата е свидетелствал за пълния развой на инкриминираните събития от среща между тях, конфликта на пейката, хвърлянето на камък от подсъдимия към 3 пострадалия, получените наранявания и транспортирането му до болничното заведение.

Описаната хронология и детайлите в нея, кореспондират с резултатите от назначените експертизи, а персоналната идентификация на автора на деянието е установена и от проведените разпознавания и от обясненията на подсъдимия. Съдът е имал основание да цени последните като годен източник на доказателствени факти, тъй като те не са изолирани от останалите доказателства по делото и са депозирани при спазване на процесуалните норми. Действително в някой части, съдът е констатирал противоречия касаещи механизма на извършване на деянието, броя на нанесените удари с нож и поведението на пострадалия, но те са преодолени чрез внимателната им съпоставка със заключенията на СМЕ, трасологичната експертиза, протокола за освидетелстване на подсъдимия и протокола за оглед на местопроизшествието.

Неоснователна е критиката срещу законосъобразното използване на протокола за разпознаване на лица от пострадалия А. като годен източник на доказателствени факти.

Процесуално- следственото действие е проведено по снимки в болничното заведение на основание чл. 171, ал. 4 от НПК при стриктно съблюдаване на процесуалните норми.

Пострадалият е разпитан подробно преди провеждането му, след което са му били предявени 4 броя снимки, по които е извършено разпознаването. На това действие са присъствали поемните лица д- р С. и д- р Б., които са подписали протокола. Лишено от основание е възражението на защитата срещу процесуалната изрядност на съставения протокол, което е обосновано с това, че албумът със снимките не бил предявен на двете поемни лица. Органът, които извършва разпознаването има задължение да осигури присъствието на поемни лица, които следва да се убедят, че разпознаващият участва доброволно, съзнателно и без външна намеса в това действие и че посоченото от него лице е това, което е отразено в едноименния протокол. Процедурата не предвижда вписване на обстоятелствата касаещи поемните лица още по- малко има изискване изрично да им се предявят снимките. Достатъчно е тези снимки да са на повече от три лица, със сходна визия. Освен това в разпитите си поемните лица са заявили, че пострадалият „разгледал албума с четири снимки и посочил лицето под номер 4“- като лицето, което го нападнало и му нанесло ударите с нож. Това лице е именно подс. М..

Не намира основание в материалите на делото оплакването, че съдът не е установил мястото, където е станало престъплението и е приел, че то съвпада с мястото, където подсъдимият и жертвата с още няколко лица са употребявали алкохол - на пейка на кръстовището на /улица/ и / улица/. Такъв извод съдът не е направил, а при възпроизвеждане на установените факти е посочил ясно, че деянието е извършено в „района на кръстовището“ между посочените по- горе улици. Във фактическо отношение местопрестъплението е достатъчно конкретизирано, като претенцията в тази насока би имала значение при обсъждане на касационното основание, само ако съдържащите се факти в обвинителния акт и мотивите не позволяват на подсъдимия да се защити по тях, какъвто настоящият случай не е.

В обобщение, въззивният съд не се е отклонил от процесуалните си задължения и е 4 формирал вътрешното си убеждение по фактите след цялостен и обективен прочит на събраните доказателства, като ги е интерпретирал съобразно действителното им съдържание, поради което липсват основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Това позволява касационната инстанция да спре вниманието си на оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Направената проверка на изложените от касатора съображения, с които обосновава претенцията си, не ангажират наличие на релевираното касационно основание, тъй като съдът е приложил правилно закона като е признал подсъдимия за виновен по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК.