Присъда № 3 от 07.02.2024, Районен съд - Свищов

М О Т И В И към Присъда № 3 от 07.02.2024 г. по НОХД № 24/2021 год.на СвРС Обвинението против подсъдимата С. М. М. с ЕГН ********** е по чл. 343 ал.

3 предложение осмо, буква «а» , предложение първо, вр. С чл. 343 ал. 1 , буква «б», вр.

С чл. 342 ал. 1 , предл. трето от НК, вр. с чл. 119 ал. 1 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата за това, че на 20.12.2017 г., в гр. С, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “** с per. номер ******, нейна собственост при движението си в посока от изток на запад по ул. „ПЕ“, при приближаване към пешеходна пътека М8.1, обозначена последователно с пътни знаци „А 18“ и „Д17“ - „Пешеходна пътека“ и в зоната на пешеходна пътека М8.1 нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ и чл. 116 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепоглухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“, като не спряла и не пропуснала движещата се по обозначената с пътни знаци „А18“ и „Д17“, пешеходна пътека М8.1. З. Д. М. от гр. С, не изпълнила задължението си да бъде внимателна и предпазлива към пешеходците, особено към престарелите хора, като реализирала удар между предна дясна част на управлявания от нея лек автомобил “С с per. номер ****** и пешеходната М. и по непредпазливост причинила на М. средна телесна повреда вътреставно закрито счупване на дясна лакътна кост довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник.

Граждански иск не е предявен.

З. Д. М. е конституирана като частен обвинител по делото. В хода на делото, поради смърт на З. Д. М., като частен обвинител е конституирана дъщеря й – Г. С. М..

Повереникът й – адв. Х.Т. от ВТАК моли подсъдимата да бъде осъдена за престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Нарушени били от подсъдимия онези разпоредби от Закона за движение по пътищата, към които препращало обвинението. По безспорен начин се установявало от доказателствата по делото извършеното деяние от подсъдимата, за което и е повдигнато обвинение. По отношение на наказанието счита, че следва да бъда отчетени всички обстоятелства по чл. 54 от НК и въпреки, че не изразява конкретна позиция относно вид, размер и начин на изтърпяване на наказанието, посочва, че на практика нямало нито едно смекчаващо вината обстоятелство. Счита, че следва да бъде съобразено при определяне на наказанието, че липсват доказателства подсъдимимата да е правила опити да окаже помощ на пострадалата, следвало да бъде отчетено и липсата на критично отношение.

Счита, че следвало да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС.

Подсъдимата С. М. М. не се признава за виновна. Дава обяснения, според които пътувала за работа, видяла пострадалата от лявата и страна да се движи по тротоара „виждам я, стигнах пешеходната пътека и спрях“, чакала я да мине, но пострадалата с „едното стъпване падна“.При падането и тя спряла колата на пешеходната пътека, за да може да отиде да я вдигне и качи в колата, за да я откара в болрицата. Тогава дошли момчета и те я „грабнаха“, при което тя изпищяла и казала „жената не е виновна, колата не е докоснала“. Дава обяснения,според които в сградата на РУ С когато дошли пострадалата и дъщеря й, полицаите питали какво се е случило, но двете казали, че нищо не се било 1 случило, а на думите на дъщеря си „я си покажи ръката“, пострадалата М. отвърнала „какво да си я покажа, тя си ми е отдавна“. Защитникът й – адв. Х.П. взема становище, че наказателното производство следвало да бъде прекратено на основание чл. 289 ал. 1 вр. чл.

24 ал. 1 т. 6 и т. 8 , което искане аргументирал и в хода на разпоредителното заседание по делото, тъй като за същото деяние имало влязъл в сила акт на административно производство. В условията на евентуалност взема становище, че обвинението не е доказано.

Не се установило по безспорен начин имало ли е деяние, ударила ли е подсъдимата с управляваното от нея МПС пострадалата или тя сама е паднала. Позовава се, че местопроизшествието не е запазено, а свидетелските показания били противоречиви, като заключението на вещото лице С. било именно на база свидетелски показания. Не само не било установено деянието, а не било доказано и виновно извършено деяние, тъй като при движение на постралата от север на юг, от магазин „Каприз“ към блоковете, същата поподала в опасната зона за спиране на МПС и каквото и да напрел водача, не можел да преустанови движението. Пледира да бъде постановена присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невинна по предявеното обвинение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка.

Подс. С. М. М. е родена в с.****** обл.****. Тя е реабилитирана по право. М. е регистрирана като нарушител-водач на МПС в ОДМВР-В.Търново с 3 броя АУАН, 3 влезли в сила наказателни постановления, 5 броя фиша за нарушения на Закона за движение по пътищата, видно от справката за нарушител.

Пострадалата З.М. живеела в гр.С на ул.*****. На 20.12.2017г. тя била извън дома си около 16:00 часа. В този час се прибирала от медицински преглед, който имала в МБАЛЕООД - С. М. била на 82 години. Поради престарялостта си тя вървяла бавно пеша в посока от МБАЛ — С към стадион „Академик в гр. С. Пострадалата преминала пл. „Хан Бъчва“ и продължила движението си по тротоар от страната на жилищен комплекс на ул.“Патрирах Евтимий“, който бил разположен южно от магазин „Каприз“. Тогава решила да пресече пешеходната пътека пред магазина. Преди да пресече М. се огледала наляво и надясно, видно от показанията й. Видяла, че има голямо движение на моторни- превозни средства. М. имала проблем със слуха, но се справяла самостоятелно при движение. В този ден било студено, но сухо. Видимостта била отлична. Пешеходната пътека М 8.1 била обозначена последователно с пътни знаци „А18“ и „Д17“, видно и от Протокол за оглед на пътно – транспортно произшествие от 24.04.2018г.. Пострадалата М. стъпила на пешеходната пътека и тръгнала да я пресича в посока от юг на север, видно и от нейните показания, както и тези на св. Г.М., което кореспондира и с обясненията на подс. М.. Тя се движила в траектория по средата на повдигнатата от пътен полицай пешеходна пътека. В същото време подс.С.М. се движела със скорост от 40 км.ч., управлявайки собствения си лек автомобил „С *****“ с per. номер *** в посока от стадион „Академик“ към пл. „Хан Бъчва“ (от изток на запад), в полагащата й се (северна) лента за движение. Подсъдимата възприела, че от ляво на дясно пресича пешеходка. В момента на стъпването на пострадалата върху пътеката, автомобилът на подсъдимата М. се намирал на 64,5 м. от мястото на удара. М. за 8,6 секунди движение с бавен ход по пешеходната пътека навлязла в лентата на движение на лекия автомобил. Разстоянието, което изминала тя от мястото на стъпване върху пешеходната пътека било 5,18 м. Тогава подсъдимита реагирала на възникналата опасност.

Автомобилът й бил на 8,7 м. от мястото на удара. М. задействала спирачната система на превозното средство в този момент. Спирането му не се повлияло от погрешното натискане едновременно със спирачния педал и на педала на газта от подс.М., защото кинетичната връзка между двигателя и трансмисията била прекъсната от съединителя. В този момент, намиращите се наоколо очевидци чули форсирането на двигателя. М. изминала още малко 2 разстояние и пътят й по пешеходната пътека вече бил 6 м. Тогава траекторията й на движение се пресякла с тази на автомобила и в северния край на пешеходната пътека между предна дясна част на л.а. „******“ и дясната страна пешеходката М. се реализирал удар.

Пешеходката паднала на пътното платно на дясната си страна. Една част от тялото й било на издигната тип „легнал полицай“ пешеходна пътека, а друга в крайпътни храсти. В този момент в района имало работници от „*******“ ООД-София. Работещите на мястото — св.В., св.П. видели удара между автомобила и пострадалата и се притекли на помощ на М. заедно с колегата си св.Я., видно от показанията им. Св. П. и св. В. обясниха, че не видели от коя посока идвала пешеходката, св. П. възприел самия удар, но св. В. заяви, че от присъстващи чул че пешеходката е идвала от страната на магазин Каприз, но възрастната жена след удара казала, че я боли от дясната страна. Св. Я. заяви, че пострадалата била от дясната страна на автомобила, била ударена с предната част на автомобила. Св. П. казал на подс.М. да се върне назад и тя преместила автомобила си няколко метра в посока изток, до границата на пешеходната пътека. На място била извикана линейка, пристигнали и служители от АП на РУ - С, пред които М. признала, че е блъснала с автомобила си М.. На св. К.К.- полицейски служител от автопатрула, подсъдимата обяснила, че видяла пешеходната да пресича, но се била объркала и крака й се заклещил върху педалите на газта и спирачката, според показанията на този свидетел. Обясненията й пред св.К. били, че е натиснала грешния педал. Служителят от РУ С потърсил и свидетели - очевидци на деянието. М. била откарана в МБАЛ - С, където след като била прегледана била освободена за домашно лечение без да са установени фрактури по нея. След отиването в сградата на РУ С, св. Юсменов – син на подс. М. разговарял с пострадалата М., която му казала, че колата не я удряла, че дъщеря и не и купувала лекарствата, при което той попитал какви лекарства и отишъл да ги закупи. Последното кореспондира и с показанията на св. Г.М., която потвърди, че той закупил лекарства, предписани на майка й от Спешна помощ. На следващия ден, поради силна болка в горния десен крайник била прегледана отново и било установено, че същата има фрактура, видно и от нейните показания, както и тези на дъщеря й - св. Г.М.. Пострадалата М. била оперирана в Клиника по ортопедия и травматология гр. Плевен.

Разпитани по делото бяха и св. И. А., който изнесе, че видял падналата жена до храстите, както и, че „мисля, че постралата жена пресичаше откъм френските гробища“, но не може категорично да заяви в каква посока се е движела пострадалата. Св. К., също заяви, че не бил пряк очевидец на ПТП, а към момента му извършвали СМР в локалното платно на улицата и единственото , което видял впоследствие било седналата жена на тротоара.

Приложена по делото е изискана медицинска документация от д-р М. , в придружително писмо към което същата посочва, че след претърпяно ТПК М. е била насочена за преглед и лечение от ортопед, проведено и е оперативно лечение. След допълнително изискана и представена медицинска документация, включително и издадена от д-р Е., е допусната нова съдебно-медицинска експертиза.

От назначената и изготвена съдебно¬медицинска експертиза се установява, че М. получила вътреставно закрито счупване на дясна лакътна кост, открито наместване и фиксиране с метал на счупената кост; кръвонасядания в областта на челото, лявата отчинац и горен ляв клепач; кръвонасядане на лява скула и буза ; мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, гаден, липса на пълен спомен за станалото, оток в областта на гръдния кош; субективни оплаквания от болка в дясното бедро. Според вещото лице, получените травматични увреждания са в резултат от тъпи травми и е възможно да са получени по начин, описан от пострадалата – удар от външните части на лек автомобил с последващо падане върху твърд терен, като получените травматични увреждания-счупването на дясна лакътна кост е причинило трайно заструднение движението на десен горен крайник, със срок на лечение и възстановяване, не по-малък от шест месеца, кръвонасяданията по лицето и отокът на гръдния кош са причинили болки и страдания, със срок на лечение и 3 възстановяване около 10 дни, мозъчното сътресение е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота ,със срок на лечение и възстановяване около 25 дни. В съдебно заседание вещото лице д-р Г. заяви, че експертизата е правена само по данни, които се съдържат в досъдебното производство – свидетелски показания, амбулаторни листи и съдебно-медицинско удостоверение, издадено от него на 22.12.2017г… Обясни, че конкретно счупването е възможно да е теренна травма – падане върху терена след удара, тъй като ставало въпрос за счупване на лакътна кост. Заяви, че друг механизъм на травмата не е възможен, тъй като се касае за прясно счупване. Допълни, че кръвонасяданията , не показвали давност по-голяма между 24 и 48 часа, тъй като било започнало зреене на кръвонасяданията, те започнали да стават жълтеникави, зеленикави. Заяви, че счупването на лакътна кост е съпроводено с болка и с двигателен дефицит в ставата. Заяви, че „не виждам човек, който има старо счупване да може да движи лакътя и да каже, че това е от преди и да стои със счупването.“