Решение № 310 от 02.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Стара Загора, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20245530100010 по описа за 2024 година

Предявени са искове от З. Б. Б. и К. Б. Б. против „Амброзия“ ЕООД - по чл. 236 ал.2 ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че са собственици, при равни права /от по ½ ид.ч./ на поземлен имот с идентификатор *****************, с адрес: *****************, целият с площ 726 кв.м., номер по предходен план: *****, квартал ******, ******, при съседи:

*****************, *****************, *****************. Правото на собственост върху имота придобили по наследство от баща си Б.К. Б., починал на *****************, на когото собствеността била възстановена по реда на ЗСПЗЗЗ на дворно място, бивша земеделска земя, находяща се в строителните граници на *****************.

Върху описания недвижим имот ищецът К. Б. бил учредил право на строеж в полза на ответното дружество, по силата на което, дружеството да извърши строителство на месопреработвателно предприятие чрез преустройство на съществуваща сграда, със застроена площ 68,40 кв.м., и изграждане на пристройка към нея, със застроена площ от 355,03 кв.м., и обща площ 423,43 кв.м., състоящо се от хладилни помещения за суровини и разфасовки и съхраняване на готова продукция, работни помещения за машинна обработка, пълначно, термична обработка, охлаждане и опаковане на продукция, складове за подправки, амбалаж и спомагателни материали, помещения за почистване и дезинфекциране на инвентар и амбалаж, помещения за експедиция, технолог и ДВСК, санитарно - битови помещения за персонала и стая за почивка, помещения за чистачен инвентар, детергенти и дезифектанти.

Учреденото от К. Б. право на строеж било в обема на притежаваното от него право на собственост върху имота - ½ ид.ч. В договора за учредяване на правото на строеж /нотариален акт *****************, дело № ***************** по описа на СВ/, като учредител на правото на строеж, била посочена и ищцата З. Б., действаща 1 чрез пълномощник. С влязло в сила решение по гр. дело № 740/2008г. по описа на СтРС, договорът за учредяване на право на строеж бил обявен за нищожен в частта, с която З. Б., като собственик на ид.ч. от имота била учредила на ответника право на строеж за построяване на описаното месопреработвателно предприятие.

По предявен иск от З. Б. за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на половината от поземления имот и половината от построената в него сграда - месопреработвателно предприятие, било постановено решение от 04.06.2018г. по гр.дело № 4466/2017г. по описа на районен съд Стара Загора /влязло в сила/, в мотивите на което било прието, че ответникът бил придобил по давност собствената на З. Б. идеална част от сградата в процесния имот. С решението ответникът бил осъден да заплати на З. Б., сумата 728,75 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й идеална част от имота за периода от 22.09.2016г. до 09.08.2017г., заедно със законната лихва за забава.

С оглед изложеното, ищците били собственици на поземления имот, при дялове по ½ ид. ч. за всеки от тях.

От 2003г. до 2016г. ответникът бил ползвал дворното място на основание договор за наем, който на 21.09.2016г. бил прекратен, поради неплащане на наемната цена.

След прекратяване на договора за наем и до настоящия момент ответникът продължавал да ползва цялото дворно място, включително и незастроената част от същото, като лишавал ищците от правото им на ползване и не заплащал обезщетение.

Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 7189 лева - главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо се в лишаването им от ползване на собствените им по ½ ид. ч. от описаното дворно място - поземлен имот с идентификатор *****************, за периода от 22.12.2018г. до 22.12.2023г. завеждане на исковата молба, както следва:

1. от 22.12.2018г. до 31.12.2018г. – 66 лв.;

2. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021г. - по 200 лева месечно;

3. за периода от 01.01.2022г. до 30.11.2023г. - по 300 лева месечно;

4. 01.12.2023г. до 22.12.2023г. - 212 лева.

Или общо – за двамата ищци - обезщетение от 14 378 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира се и лихва за забава – в размер на по 737,66 лв. – за всеки от ищците /общо 1475,31 лв./ върху главницата – до подаване на исковата молба, по периоди и размери, подробно посочени в исковата молба. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника, с който исковете се оспорват, по основание и размер.

Сочи се, че действително между управителя на ответното дружество и ищците З. Б. и К. Б. бил сключен договор за наем от 20.03.2003г. По силата на този договор ищците предоставили на ответника за временно и възмездно ползване недвижимия имот, описан в договора, а дружеството се задължило да заплаща наемна цена за ползване на този имот. На основание договора дружество получило от ищците посоченото в договора и в исковата молба дворно място. Договорът за наем действал 2 между страните до 21.09.2016г., както било посочено в исковата молба. Договорът бил прекратен от страна на наемодателите, чрез отправяне на изрично уведомление – покана, както било посочено в исковата молба. Действително ответното дружество било изключителен собственик на сградата, построена в посоченото дворно място, така, както било описано в исковата молба /а и в Решението по гр.дело № 4466/2017г. на РС - Стара Загора/.

С това се изчерпвали фактите, изложени в исковата молба, които отговаряли на действителното състояние на отношенията, породени между страните, по повод ползването на описания в исковата молба недвижим имот.

Твърди, че по силата на сключения между ищците – като наемодатели, и ответното дружество – като наемател, договор за наем от 20.03.2003г. – ищците предоставяли за временно и възмездно ползване на ответника дворно място с площ от 680 кв.м., находящо се в град Стара Загора, съставляващо имот парцел 1000, в кв. 651 по плана на града, а наемателя се задължил да заплаща наемна цена в размер на 100 лева месечно. Договорът бил за срок от 10 години. Към момента на сключването му, в посоченото дворно място имало изградена постройка, собственост на ответното дружество. За тази постройка имало издадено разрешение за ползване от компетентните органи още през 1997г. Тази постройка била със застроена площ от 74,22 кв.м. Следователно, следвало да се приеме, че площта на имота, който се бил отдавал за временно ползване /под наем/, в действителност била по - малка от тази, посочена в договора, тъй като от площта на имота следвало да се извади застроената площ на постройката, собственост на наемателя - той имал законно право на собственост върху тази постройка и нямало логика да заплаща наем за земята, върху която е построена тази сграда. Следователно, за периода от сключването на договора до 2005 - 2006г. дружеството следвало да заплаща наем за ползването на дворно място с площ за ползване 605,78 кв.м., това била чистата площ, която би могла да се ползва реално.

На 27.06.2005г. между същите страни бил сключен договор за учредяване на право на строеж. По силата на този договор, учредителите на правото на строеж отстъпили на ответното дружество правото да построи следната сграда, а именно „Месопреработвателно предприятие” с обща застроена площ от 423,43 кв.м., като сградата ставала собственост на суперфициара по договора. Посочената сграда „Месопреработвателно предприятие” била построена и въведена в експлоатация, съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория № Уве И-450/27.12.2006г. След построяването на сградата и към настоящият момент в имота, посочен в исковата молба и предмет на договора за наем, оставали само 227,57 кв.м. незастроена площ - това било реалната, подлежаща на ползване незастроена част от дворното място. По силата на закона, за ответното дружество възниквало право да се ползва от земята, само доколкото това било необходимо за използване на постройката, според нейното предназначение /сервитут/. Тъй като дейността на такова предприятие изисквала, дворът се ползвал и за други нужди, неизменно съпътстващи преработката на месо, договор за наем на останалата незастроена част бил останал в сила до момента на негово прекратяване - датата посочена в исковата молба. Площта на имота, реално подлежаща на ползване, се била редуцирала до размера на 227,57 кв.м., тъй като това било останалата незастроена площ от дворното място. За останалата площ /върху, която била построена сградата/ дружеството било заплатило на собствениците цена за учреденото му право на строеж и не следвало да продължава да плаща за ползването на тази част от парцела.

3

Предвид изложеното, следвало да се счита, че реалната /незастроена/ част от дворното място, която била годен предмет на ползване от страна на когото и да било, била именно площ от 227,57 кв.м.

Ответното дружество било ползвало самостоятелно целия парцел /неговата незастроена част/ за периода на действие на посочения договор за наем от 2003г. Това самостоятелно ползване на целия парцел продължило до момента на прекратяване на договора за наем от страна на наемодателите. След прекратяване на договора за наем, ответното дружество било продължило да ползва незастроената част от парцела в рамките на необходимото за обслужване на притежаваната от него сграда и съобразно дейността, осъществявана в тази сграда. След прекратяване на договора за наем, дружеството не било ограничило по никакъв начин двете физически лица /собственици на парцела/ да осъществяват ползване на имота. След прекратяване на договора за наем, нито един от собствениците на земята не бил предявил претенции да ползва имота си и съответно нямало как да му е било отказано такова ползване. Още повече, че единият от собствениците на земята трайно не пребивавал на територията на страната. Ищеца З. Б. от около 2000г. не живеела на територията на Р.България.

Същата имала постоянно местопребиваване в чужбина, първоначално във Франция, а впоследствие и в Швейцария. Доколкото им било известно, в т.ч. и по информация на нейни близки, същата се прибирала изключително рядко в страната и тези прибирания били за кратък период. През годините, нито веднъж ищците З. Б. и К. Б. не били предявявали претенции относно ползване от тяхна страна на дворното място /респ. неговата разполагаема незастроена площ/. Нито един от ищците, като собственици на парцела, не бил предявявал претенции за съвместно ползване на незастроената част от парцела. Дори и в отправеното уведомление- покана, с което бил прекратен договорът за наем, не се съдържали изявления или претенции за осъществяване на реално ползване от страна на собствениците на парцела. Ответното дружество не било препятствало по никакъв начин собствениците на парцела да осъществяват ползване на същия, след прекратяване на договора за наем. Дружеството имало готовност да реорганизира ползването на парцела /останалата незастроена част/ до рамките на необходимото за обслужване на производствената си сграда, но собствениците на парцела не били предприели каквито и да било действия, във връзка с евентуалното ползване на тяхна страна на парцела. Такива действия /за ползване на парцела/ не били предприети от съсобствениците на парцела и след приключване на производството по гр.дело № 4466/2017г., по време на което, дружеството също потвърдило готовността си да реорганизира работата си по ползване на парцела /останалата незастроена част/, така че същият да се ползва и от собствениците на земята. Предвид изложеното, следвал изводът, че нито един от ищците не бил лишен от правото си на ползване на реално разполагаемата част от парцела /останалата незастроена част/ и поради това нямало основание да претендира обезщетение за лишаване от право на ползване и съответните лихви за забава. Предвид изложеното, следвало исковата претенция в тази си част да бъде приета за неоснователна и като такава да бъде отхвърлена.