Решение № 55 от 16.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3104/2024
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 16.01.2026
- Състав
- Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 - 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 - 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 - 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 - 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 - 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 - 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 - 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 - 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 - 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 и 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 и 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 15, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 38, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477 и сл. · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 413, ал. 2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. София, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000503104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3913 от 28 юни 2024г. по гр. д. № 12788/2023г. Софийски градски съд, І ГО, 21 състав е осъдил „ЗК Лев инс“ АД, гр. София, ЕИК 121130788, адрес за призоваване: гр. София бул. „С.ско шосе“ № 67А да заплати на М. С. С., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие травматични увреждания, сумата от 2 883,35 лева обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, сумата от 7 450 лева - обезщетение за имуществени вреди вследствие повреда на мотоциклет, претърпени вследствие ПТП от 23.08.2021г. в гр. Перник, виновно причинено от С. П. С. при управление на т.а. "Мерцедес 1114" с рег. № ***, ведно със законната лихва от 18.05.2023г. до окончателното изплащане на сумите; отхвърлил предявените от М. С. С. срещу „ЗК Лев инс“ АД, гр. София осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта над 30 000 лева до 60 000 лева поради съпричиняване и над 60 000 лева до предявения размер от 100 000 лева като неоснователен, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - разходи 1 за лечение в частта над 2883,35 лева до предявения размер от 5 766,69 лева поради съпричиняване, и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за поправка на повредено МПС в частта над 7 450 лева до 14 900 лева поради съпричиняване и над 14 900 лева до предявения размер от 20 964,30 лева като неоснователен, както и искането за заплащане на законна лихва в частта от датата на увреждането 23.08.2021 г. до 17.05.2023г.; осъдил „ЗК Лев инс“ АД да заплати на адвокатско дружество "К. И. и Я. Н." адвокатско възнаграждение в общ размер 3895,84 лева, а по сметка на СГС държавна такса от 1613,33 лева и разноски в общ размер 286,38 лева; осъдил М. С. С. да заплати на „ЗК Лев инс“ АД гр. София разноски в размер на 443,17 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 354,54 лева.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца и насрещна въззивна жалба на ответника.
Ищецът М. С. С. е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 12788/2023г. на СГС, ГО, 21 състав в негови отхвърлителни части.
Жалбоподателят-ищец счита, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е занижено и е определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД; нарушен е според него и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като поддържа, че поведението му не е в причинна връзка с вредоносния резултат. Иска отмяна на обжалвания акт и уважаване на исковете му за обжалваната разлика – до 100 000 лв., съответно до 5 766, 69 лв. и до размера от 14 900 лв.
ЗК „Лев инс“ АД е оспорил въззивната жалба и от своя страна е подал насрещна въззивна жалба, с която е атакувал първоинстанционното решение над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лв., както и в частта, в която е присъдена законна лихва за забава върху обезщетението. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД в посока неправилно завишаване на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, както и, че не е изпаднал в забава поради забава на кредитора, непредставил удостоверение за банкова сметка, иска отмяната на обжалваното решение за разликата над присъдените 20 000 лв. до 30 000 лв. и отхвърляне на иска за тази разлика, както и, изводимо от оплакванията, отмяна на решението в частта му, в която е присъдена законна лихва за забава върху обезщетението и отхвърляне на искането за присъждането й изцяло.
М. С. С. е оспорил насрещната въззивна жалба.
2
М. С. С., чрез представителя си по пълномощие, е атакувал и определението на съда по чл. 248 ГПК. С доводи, че е неправилно, иска отмяната му и вместо това изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане на ДДС върху определеното възнаграждение за безплатна правна помощ.
ЗК„Лев инс“ АД е оспорил и частната жалба с доводи, че върху възнаграждението за безплатна правна помощ не се дължи ДДС.
В решението си СГС е приел, че ищецът е кредитор на вземане за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 30 000 лв., определено в приложение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД при принос към вредоносния резултат от 50 %, с оглед характера и тежестта на уврежданията, търпените болки и неудобства, периода на възстановяване, проведените две оперативни интервенции, непълното възстановяване. За да уважи исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът е приел, че претендираните разходи за лечение са били необходимите разходи за възстановяването на пострадалия, а за възстановяване на мотоциклета е приел, че следва да присъди стойността му към датата на настъпване на ПТП, а не претендираните разходи за ремонт, които надхвърлят тази стойност. С определението си по чл. 248 ГПК, СГС е отказал да измени решението в частта му по присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на упълномощеното от ищеца адвокатско дружество чрез присъждане на ДДС, по съображения, че при оказване на безплатна правна помощ се касае за безвъзмездна услуга.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно в обжалваните части.Неправилно е обаче определението по чл. 248 ГПК, което подлежи на отмяна и вместо това следва да се постанови исканото изменение на решението в частта му за разноските.
Предявени са преки искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 23.08.2021г., срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента, с твърдения, че същият е управлявал товарен автомобил, с който е причинил 3 неимуществени и имуществени вреди на управлявалия мотоциклет пострадал ищец, като делинквентът е признат за виновен за причиняването на ПТП и на травматични увреди от него от наказателния съд с влязло в сила решение.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита по същество срещу исковете, като е възразил и срещу размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лв.; упражнил е и възражение, с което цели намаляване на отговорността си,- за съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал, като поддържа, че той е управлявал мотоциклета с превишена скорост, възпрепяствала го да реагира своевременно чрез спиране, за да не настъпи ПТП, както и чрез предприемане на действия по отклоняване на мотоциклета вляво, способствали за загубата на контрол върху управлението му, както и преди осъществяването на инцидента не е управлявал ПС възможно най-вдясно на платното за движение. Оспорил е и настъпването на забава към датата на настъпване на ПТП или към датата на предявяване на претенцията на 18.05.2023г., тъй като не са представени всички необходими документи от значение за произнасяне, вкл. поради непосочване на банкова сметка.
Тези въпроси по размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди с оглед приложението на чл. 52 ЗЗД и на всички претендирани обезщетения с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД са в спорния предмет и на въззивното производство и въззивният съд следва да даде разрешение по съществото на спора по тях.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му 4 да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя е установена с акт на наказателния съд.
Във въззивната си жалба ищецът поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на установените от съда характер и тежест на уврежданията му. Обобщено е, че не са преценени действителните последици от травмите, вкл. остатъчните неблагоприятни последици за движението на увредените стави и наличния оток в коленната става, грубия белег в областта на лявото бедро, възстановителния период, както и неблагоприятната прогноза за възстановяване, така и търпените неудобства при самообслужаване и стандарта на живот в страната. Поддържа се още, че в конкретната обстановка, при която е настъпило ПТП, няма принос към вредоносния резултат, въпреки скоростта си на движение. Жалбоподателят – ответник от своя страна счита, че обезщетение от 40 000 лв. преди редуцирането му заради съпричиняване е справедливо също предвид характера и тежестта на травматичните увреди, възстановяването от тях в обичаен срок, с изключение на леки ограничения в лявата тазобедрена става, и при непроведена пълна рехабилитация, при правилно определен принос от 50 % към вредоносния резултат и съобразно това обезщетението следва да се сведе до размера от 20 000 лв. без да се присъжда лихва за забава поради неизпадане в забава поради непредставяне на банкова сметка от пострадалия.
С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищеца части не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че той е пострадало лице от ПТП, станало на 23.08.2021г., от което са му причинени телесни увреждания и имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, признат за виновен за причиняване на процесното ПТП поради нарушение на чл. 25, ал. 1 и чл. 38, ал. 3 ЗДвП, както и на средната телесна повреда на ищеца, изразяваща се в многофрагментно счупване на лявата бедрена кост, и от наказателния съд с влязло в сила решение по чл. 78а, ал. 1 НК (чл. 297 вр. чл.
5
298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ; чл. 413, ал. 2 и 3 НПК ).
От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и личен преглед на 21.03.2024г., е установено още по делото и това не е спорно на етапа на въззивното производство, че пострадалият при процесното ПТП е получил, съобразно и влязлото в сила решение на наказателния съд, - тежко, закрито, многофрагментно, разместено счупване на лявата бедрена кост на три места в областта на трохантерния масив /на нивото на тазобедрената става/, в диафизната й част на бедрената кост и в надкондилната област /на ниво коленна става/ с оформен свободен фрагмент от средната 1/3 на диафизата, довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник, функционалното възстановяване, на който при благоприятно протичане на оздравителен процес, настъпва за около 9-12 месеца. Травматичното увреждане е наложило оперативна намеса с открито наместване на счупените фрагменти на лявата бедрена кост с налагане на вътрешна фиксация с интрамедуларен пирон и винтове, както и с налагане на два стабилизиращи телени серклажа. На 28.10.2021г. е направена нова оперативна намеса за отстраняване на част от наложени метални остеосинтезни елементи - долните стабилизиращи винтове на медуларния пирон и е извършена динамизация на самия интрамедуларен пирон. Възстановителният период, в рамките на който е настъпило зарастване и функционално възстановяване на левия долен крайник, е продължил около година, с леки персистиращи органичения в областта на лявата тазобедрена и коленна стави, с данни за развитие на левостранна гонартроза, като възстановяването е било съпроводено с болки, първоначално интензивни, което е налагало прием на мощни обезболяващи; болки продължават да се проявяват и спорадично – при натоварване и рязка смяна на времето. Ищецът е провеждал рехабилитационни процедури през 2021г., както и през 2023г. – с оглед данните за заплащане на такива. При прегледа му от вещото лице е установено, че е възстановена функционално опорната функция на крака, ищецът има самостоятелна походка с леко накуцване вляво, както и леко ограничение в активните движения на лявата тазобедрена става и лявата коленна става – при отвеждане и свИ.е; съответно при свИ.е, при пасивни движения в почти пълен обем; има видим оток на лявата коленна става, без данни за хипотрофия на мускулатурата на левия крак, пострадалият не може самостоятелно да изпълнява без опора клякане и 6 придвижване на пръсти и на пети с левия крак. В бъдеще, след провеждане на рехабилитация и на нови оперативни намеси за отстраняване на останали части от остеосинтезата /без интрамедуларния пирон и серклажа – съгласно уточнението при приемане на заключението/, може да настъпи известно подобрение на движенията, но не до степен на пълно възстановяване, с оглед промените в тъканите и данните за гонартроза в лявата коленна става вследствие на травмата, която ще наложи в бъдеще лечение /отново уточнение при приемане на заключението/. В заключението е прието още, че представените разходни документи за лечение са по повод получените травми.
Разпечатката съдържа 29 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71f959de-b176-4cab-a89b-994e195fab14