Решение № 709 от 15.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Т.С като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110135188 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. М. У., срещу „А.Т.Е.Г“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2 от Приложение № 4 към Договор за потребителски кредит № ......, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване в размер на 99,84 лева, както и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит №......, предвиждаща неустойка при неосигуряване и непредставяне в срок на обезпечение по кредита (банкова гаранция в размер на 7 378,08 лева или поръчителство на две физически лица) в размер на 8 029,92 лева.

В исковата молба се твърди, че страните влезли в облигационни отношения на 31.12.2022 г., подписвайки процесния договор за потребителски кредит №...... за сумата в размер на 5000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 39,01 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 49 %. Съгласно договора за заем, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на съглашението, с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на изрично разписани в договора условия. При неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 8029,92 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. Ищецът твърди, че изцяло е усвоен заемният 1 ресурс, но не дължи заплащане на оспорената неустойка. Навежда, че преценката за обоснования размер на неустойката следва да се извършва с оглед претърпените вреди от неизпълнението и при спазване на критериите, заложени с ТР № 1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС. Сочи, че процесната неустойка е загубила присъщите си обезщетителна и обезпечителна функции. Освен това било предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се стига до скрито оскъпяване на кредита и се създават единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противовес на задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На следващо място относно възнаграждението за разглеждане и оценка на заявката за кредит, важи изцяло нормата на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като споразумението има общ, типов характер и не е индивидуално съставено. На последно място излага твърдения, че недействителността на атакуваната клауза се обуславя и от предпоставките на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото посочените действия, за които се претендира заплащането на таксата били дейстия по усвояването и управлението на кредита. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество. В отговора ответникът възразява срещу всички твърдения за нищожност, изложени в иницииращата производството искова молба твърдения и оспорвания по отношение действителността на клаузите на процесния договор за кредит, регламентиращи условия във връзка с предоставените на кредитополучателя допълнителни услуги.

Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Не се съгласява с наведеното твърдение относно действителността на неусточната клауза, като счита, че същата в настоящия случай е за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Развива пространни доводи по отношение на разпоредбата на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като цитира и съдебна практика. Оспорва съществуването на задължение за потребителя да заплати такса в размер на 60 лева за „преференциално обслужване“. Обяснява, че сумата в размер на 99,84 лева, посочена в искова молба, съответства на сума, предвидена за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване. С оглед изложените доводи заключава, че процесният договор е изцяло действителен и са спазени всички законови условия. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на ищеца. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, в това число и за адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира и насрещна искова молба срещу първоначалния ищец Н. М. У., с която предявява обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД 2 за осъждане на ответника У. да заплати на ищеца сумата в размер на 1 225,13 лева, представляваща главница по вноски от № 1 до № 8 по Договор за потребителски кредит № ...... от 31.12.2022 г.; иск с правно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника У. да заплати на ищеца сумата в размер на 3 737,40 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ...... от 31.12.2022 г., както и иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал.

2 от ЗЗД за осъждане на ответника У. да заплати на ищеца сумата в размер на 1 000,95 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 01.03.2023 г. до 31.08.2023 г.

В насрещната искова молба се признава, че между страните действително е бил сключен процесният договор за кредит с посочените в исковата молба параметри.

Излагат се съображения за начина на сключване на договора. Ищецът по насрещния иск сочи, че ищецът е извършил две плащания по договора за кредит – на 28.02.2023 г. сумата в размер на 100 лева, и на 31.03.2023 г. - сумата в размер на 100 лева. С посочените плащания били погасени следните вземания на кредитора – главница в размер на 37,47 лева и лихва в размер на 162,53 лева. Към подаването на насрещната искова молба нямало други платени суми от кредитополучателя, като изискуеми били погасителните вноски от 1-ва до 8-ма по процесния договор. Падежиралата главница била в размер на 1225,13 лева, а падежиралата лихва – 1000,95 лева. Съгласно чл. 12, б. „а“ от процесния договор в случай на неизпълнение на задължения от страна на кредитополучателя към кредитора, последният има право да обяви задълженията на кредитополучателя за предсрочно изискуеми. Прави изявление за обявяване задълженията на кредитополучателя за предсрочно изискуеми. По изложените съображения моли съда да уважи предявените насрещни искове. Претендира разноски.

В подадения отговор на насрещната искова молба от Н. У., първоначалния ищец и настоящ ответник по насрещната претенция излага, че насрещните искове са неоснователни и недоказани в претендирания размер. Сочи, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен в противовес на законоустановени правила, разписани в ЗПК, в това число чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във вр. С чл. 22 от ЗПК. Обяснява, че е налице заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК императив. Моли за отхвърляне претенциите на ищеца по насрещния иск, като в условията на евентуалност предявява възражение за прихващане с посочените в отговора на насрещната искова молба суми - получени в периода от 31.12.2022 г. до 06.12.2023 г. без правно основание от ищеца и въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 1124,34 лева, неустойка в размер на 2553,20 лева и такса за преференциално обслужване в размер на 60 лева, включени във всяка една от погасителните вноски в общ размер на 3737,54 лева.

3

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 ЗЗД за прогласяване съответно нищожността на клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № ...... и на клаузата на чл. 2 от Приложение №4 към Договора за потребителски кредит:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № ......, предвиждаща неустойка при неосигуряване и непредставяне в срок на обезпечение по кредита в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата е нищожна на посоченото основание, а именно – поради противоречие с добрите нрави.

Между страните е безспорно, а и представения като доказателство по делото договор за потребителски кредит №...... се установява, че на 31.12.2022 г. между ищеца, в качеството му на кредитополучател, и ответника в качеството му на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 5000 лева.

Ищецът се задължил да върне кредита на 24 погасителни вноски – до 31.12.2024 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 2278,42 лева или 39,01% годишна лихва.

Размерът на годишния процент на разходите е посочен като 49%.

Безспорно е и се установява от представеното Приложение №5 към договора за потребителски кредит се установява, че кредитополучателят се задължил да обезпечи кредита чрез предоставянето на банкова гаранция за сумата в размер на 7378,08 лева или да осигури поръчителството на две физически лица. В чл. 2 и чл. 3 от Приложение №5 са посочени изискванията, на които следва да отговарят съответно поръчителите и банковата гаранция. В чл. 4 от приложение №5 е уговорено, че случай че кредитополучателят не осигури и не предостави в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Посочено е, че размерът на неустойката е индивидуално определен и е в размер на 10,98 лева на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита.

Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо дължимата сума от потребителя с включена неустойка за непредоставяне на обезпечение е в размер на 15408,18 лева, от които – 5000 лева главница, 2278,42 лева – възнаградителна лихва, 99,94 лева – такса и 8029,92 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Съдът намира, че предвидената в чл. 4 от Приложение №5 към договора клауза за 4 неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противоречие с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПК, според която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити, се прехвърля по недопустим начин на заемателя-потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и ако има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като това стане факт да отпусне кредита.