Определение № 1919 от 24.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1919 гр. Бургас, 19.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Въззивно частно гражданско дело № 20232100501157 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК: 207172780, против Разпореждане № 489 от 12.01.2023 по ч. гр. д. № 8355/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставен без уважение заявлението подадено от жалбоподателя срещу Р. И. И. ЕГН **********, с адрес: град Б., кв. „С.“ бл.

№ **, вх. *, ет. *, ап. **, за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за разпореждане плащане на основание договор за паричен заем № 4067966 от 22.02.2021 година, на сумата 129 лева /сто двадесет и девет лева/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 24.03.2021 година до 17.02.2022 година, сумата 90, 81 лева /деветдесет лева, осемдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 18.02.2022 година до 16.12.2022 година, както и за присъждане на разноски в размер на разликата между присъдената на това основание сума от 58,36 лева /петдесет лева, тридесет и шест стотинки/ до пълния предявен размер на претенцията от 225 лева /двеста двадесет и пет лева/.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Подробно са изложени аргументи в подкрепа на тезата на жалбоподателя, че клаузата за възнаградителна лихва и посочения в договора ГПР отговарят на всички законови изисквания. Била налице изрична, детайлна и изчерпателна информация относно начина на определяне на лихвения процент, вида и размера на задължението за погасяване на вноските, както и падежът на всяка вноска, които изрично били посочени в процесния договор.

Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови издаване на заповед за изпълнение за посочените в жалбата вземания, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за връчване на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Заповедното производство пред БРС е образувано по повод заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, п.к. 1527, Законен представител: Янислав Бориславов Янакиев и Ивелина Цанкова Кавурска, начин на представляване- поотделно, пълномощник:

Йордан Валентинов Методиев - юрисконсулт, против Р. И. И. ЕГН **********, с адрес: град Б., кв. „С.“ бл. № **, вх. *, ет. *, ап. **, за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за разпореждане плащане на основание договор за паричен заем № 4067966 от 22.02.2021 година, на сумата 770, 70 лева, представляваща главница, сумата 129 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 24.03.2021 година до 17.02.2022 година, сумата 90, 81 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 18.02.2022 година до 16.12.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното производство.

Вземането произтича от договор за потребителски кредит № 4067966/22.2.2021 г., по който на длъжника е предоставена сума при договорените между страните условия в размер на 900 лева. Длъжникът изплатил сума в размер на 320 лв., но в последствие изпаднал в забава.

Настоящата инстанция не споделя изводите на БРС, че обсъжданият в производството кредитен договор е изцяло нищожен.

Данните по делото сочат, че той е бил сключен на 22.02.21г. между Р. И. и „Изи Асет Мениджмънт“ като потребителски, за сумата от 900лв., при срок за издължаване от 12 месеца, с посочено последно плащане – 17.02.22г., а вноските са равни, от по 89,97 лв. ГЛП по договора е фиксиран на 35 % и остава непроменен до края на договора.Падежните дати са ясно посочени в чл.2,т.5 от договора, като е фиксирана и точната сума, подлежаща на връщане1079,64 лв. при изрично посочени допускания, описани в чл.8 от договора.Обявен е и ГПР на заема и той възлиза на 41,89 %, като е описано по какви правила е изчислен(съобразно формулата по чл.19 ЗПК и Приложение №1 към него).Посочени са и допусканията, взети предвид при определянето му.

В същия договор е посочено задължението на заемателя да обезпечи кредита чрез двама поръчители, с банкова гаранция с бенефициерзаемодателя или чрез одобрено от дружеството – заемодател дружествогарант, предоставящо гаранционни сделки.

2

Заемателят е сключил на 22.02.21г.с посочено от заемодателя дружествогарант („Файненшъл България „ЕООД) договор за предоставяне на гаранция, която обезпечава плащането на задължението за връщането на заетата сума.

Изпълнение от страна на заемателя за връщане на процесната сума не е видно от представените по делото документи, поради което и с оглед обстоятелството, че вземането на кредитодателя е било погасено чрез плащане от гаранта, а после той е цедирал вземането си на заявителя-жалбоподател, именно последният има правото да получи плащането по кредита, т.к. е приел правата на гаранта, встъпил в тези на удовлетворения по заемното правоотношение кредитор.

Доколкото съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, съдът дължи да прецени валидността на договора за кредит, още повече, че в настоящото производство именно това е основният спорен въпрос, предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.

Въззивният съд, за разлика от първоинстанционният обаче, не намира за установени по делото пороци, които да опорочат кредитната сделка до степен на пълна нищожност, по смисъла на чл.26 ЗЗД, респективно поради предпоставките, визирани в приложимия към казуса, предвид естеството на сделката, Закон за потребителския кредит( вж. чл. 22, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен).

БОС не споделя с оглед това и доводите на районния съд, че поради нищожност на процесния договор за паричен заем(недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.1-4 вр. с чл.22 ЗПК), потребителят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, респективно неплатения остатък от него, на основание чл.23 ЗПК.

Видно от конкретния договор, същият съдържа необходимата информация, посочена в чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК, тъй като в него е ясно оповестена отпуснатата сумата по кредита, общият му размер, подлежащ на връщане, условията за усвояването му, годишният лихвен процент по кредита, годишния процент на разходите по него, както и, че те са изчислени по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин и съобразно определените в закона допълнителни допускания, изрично описани в договора.Има пълна яснота на условията, при които е отпуснат паричният заем, съдържанието на правата и задълженията на страните по него и срока за изпълнението му. Дори условията за обезпечаване са подробно и ясно разписани, като на кредитополучателя са дадени възможности да избере три способа за гарантиране на вземането на кредитора.

Обстоятелството дали сключеният акцесорен договор за поръчителство е нищожен е ирелевантно за настоящото заповедно производство, чиято 3 основна цел е да провери дали претендираното вземане е спорно. Вземанията по този договор не са предмет на настоящото дело.

С оглед данните по делото, извод за нищожност на договора за кредит не може да се направи и от липсата на изискуемата от закона форма за валидност на същия.В случая разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗПК е спазена, т.к. договорът е писмен, обективиран на хартиен носител, условията по сделката са изложени в него по ясен и разбираем начин.

Съобразно с останалите изисквания на чл.11, ал.1,т.7-12 и т.20 ЗПК, всички важни елементи на договора са изрично посочени: размерът, броят и падежът на вноските по кредита, също годишният процент на разходите по него и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като са описани и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, възможностите и условията за отказ от договора от страна на заемателя, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.

Не може да се приеме за установена от данните в процеса и нищожност на размера на възнаградителната лихва, поради прекомерност на уговорения в полза на кредитора размер, което би довело до неоснователно обогатяване на кредитодателя, а оттам и до противоречие с морала и добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.

В същност възнаградителната лихва е уговорена на 40% и след като според ЗПК е елемент от разходите на сделката, т.е. участва при формирането на ГПР, то тя следва да се счете за ограничена единствено от неговия размер, защото е мислимо и допустимо възнаграждението да бъде единствен разход за кредитната сделка. Тогава размерът му може да е равен на императивно установения от закона максимум от 50%, което означава, че след като е допуснато в тези рамки от нормата, възнаграждението не може да се счете за неморално, още повече, че законът не въвежда ограничение в размера на възнаградителната лихва. В съдебната практика, обективирана в решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., споделена и от този състав, е посочено, че няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва /чл. 240, ал. 2 ЗЗД/ над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Предвид изложеното, уговорката за размера на договорната лихва в случая не е нищожна.

Поради гореизложеното, разпореждането в частта за възнаградителна и мораторна лихва следва да бъде отменено и първоинстанционния съд да 4 издаде заповед за изпълнение за сумата 129 лева /сто двадесет и девет лева/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 24.03.2021 година до 17.02.2022 година, сумата 90, 81 лева /деветдесет лева, осемдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 18.02.2022 година до 16.12.2022 година.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 489 от 12.01.2023 по ч. гр. д. № 8355/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставен без уважение заявлението подадено от жалбоподателя срещу Р. И. И. ЕГН **********, с адрес: град Б., кв. „С.“ бл. № **, вх. *, ет. *, ап. **, за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за разпореждане плащане на основание договор за паричен заем № 4067966 от 22.02.2021 година, на сумата 129 лева /сто двадесет и девет лева/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 24.03.2021 година до 17.02.2022 година, сумата 90, 81 лева /деветдесет лева, осемдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 18.02.2022 година до 16.12.2022 година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: