Решение № 8543 от 09.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8543 гр. София, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110107680 по описа за 2024 година Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

И щ е ц а ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че ответниците, в качеството си на законни наследници на починалият ответник Х. М. Х. с ЕГН **********, дължат посочените в исковата молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответницата Н. Х. Х. с ЕГН **********, от ***, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подала отговор на исковата молба, не е представила доказателства по делото, не е поискала разглеждане в нейно отсъствие, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. Впоследствие е депозирала по делото молба № 333559 от 14.10.2025 г., към която е приложено удостоверение за отказ от наследство, издадено по ч. гр. д. № 2847 по описа за 1

2024 г. на РС – ***, от което е видно, че същата, в качеството си на наследник на Х. М. Х. с ЕГН ********** се е отказала от оставеното от него наследство, като този отказ е вписан в специалната книга на съда под № *** г. С определение № 48463 от 23.11.2025 г., влязло в законна сила на 16.12.2025 г., съдът е прекратил производството по гр. дело № 7680 по описа за 2024 година на СРС по отношение на ответницата Н. Х. Х. поради направен отказ от наследство, вписан в специалната книга на РС – ***под № *** г.

Впоследствие, с протоколно определение от 24.04.2026 г. съдът е допуснал увеличение на размера на исковете против другите двама ответници на осн. чл. 214 от ГПК с дела на ответницата Н. Х. Х..

Ответницата Н. Х. С. с ЕГН **********, от ****, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подала отговор на исковата молба, не е представила доказателства по делото, не е поискала разглеждане в нейно отсъствие, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

Ответникът М. Х. Х. с ЕГН **********, от ***, се представлява по делото от назначения особен представител адв. Н. Ц. Ц. –. от САК, която в срока по чл. 131 е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач "***, със седалище и адрес на управление ***, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 2

17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот – а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.

Съдът счита, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответниците имат качеството на потребител на топлинна енергия, при посочените квоти – по 1/3 ид. част, като в тази насока по делото е 3 приет и приложен като доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 19.08.1991 г.

По делото са допуснати и изслушани СТЕ и ССчЕ, като същите дават заключение, че общия размер на задължението възлиза на сумата в размер на 320, 44 лева, от които 272, 20 лева главница и 48, 24 лева лихва за забава.

А. По отношение на ответницата Н. Х. С. с ЕГН **********:

В исковата молба ищеца е направил искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответницата, която не е подала отговор и не се явява в съдебно заседание. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съдът счита, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице, поради което следва да уважи това искане, предвид това, че са налице основанията за произнасяне с неприсъствено решение, което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество и исковете следва да су аважат изцяло така, както са предявени.

Б. По отношение на ответника М. Х. Х. с ЕГН **********:

В отговора на исковата молба ответника Х. е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите, което с оглед това, че възражението е направено в законния срок – с отговора на исковата молба, следва да бъде разгледано по делото. Съобразно трайната съдебна практика вземането на дружеството представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от останалите, от което следва, че предявените от ищеца главни вземания за периода м.05.2019 г. – м.11.2020 г., съгласно изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени с изтичането на тригодишна давност – последно на 16.01.2024 г. Размера на погасената по давност сума за главница за топлинна енергия съдът извежда от заключението на ССчЕ, като същата възлиза на сумата в размер на 215, 63 лева, от които припадаща се съобразно квотата в съсоебствеността на Х. е сумата в размер на 4

107, 82 лева. С оглед горното следва иска за главница за топлинна енергия против ответника М. Х. да бъде уважен за сумата в размер на 20, 73 лева, и отхвърлен за сумата в размер на 107, 82 лева, като погасен по давност. Иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, както и за главница за дялово разпределение не са в периода на давността, поради което следва да бъдат уважени изцяло. По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна лихва за услугата дялово разпределение следва да бъде изцяло отхвърлен.

В. По отношение на разноските:

С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат както ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника М. Х. на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, но доколкото същия е представляван от особен представител, няма направени такива.

Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 2 005 лева, от които 600 лева държавна такса, 800 лева депозит за СТЕ и ССчЕ, 400 лева депозит за особен представител на ответника М. Х. Х., 5 лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, както и 200 лева юрисконсултското възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер. От тези разноски сумата в размер на 400 лева – депозит за особен представител следва да бъде присъдена само против ответника М. Х. Х., който е бил представляван от особен представител, а останалите следва да бъдат разпределени поравно. От това следва, че ответницата Н. Х. С. следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 802, 50 лева (410, 31 евро).

Общия размер на предявените против о тветника М. Х. Х. искове възлиза на сумата в размер на 160, 22 лева, а уважената част възлиза на сумата в размер на 50, 94 лева, което в процентно съотношение е 32 %. Разноските, които ищеца е направил против ответника Х., възлизат на сумата в размер на 1 202, 50 лева (614, 83 евро), от което следва, че същия следва да бъде осъден да 5 заплати сумата в размер на 196, 75 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Х. С. с ЕГН **********, от ****, да заплати на ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от ***– изпълнителен директор, сумата в размер на 81, 92 евро /осемдесет и едно евро и деветдесет и два евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 160, 22 лева, представляваща главница - стойността на топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 11, 58 евро /единадесет евро и петдесет и осем евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер н а 22, 64 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 01.06.2023 г., сумата в размер на 3, 86 евро /три евро и осемдесет и шест евроцента/, я в я в а щ а се равностойността на сумата в размер на 7, 55 лева, представляваща главница стойността на услугата дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 0, 75 евро /седемдесет и пет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 1, 47 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 15.06.2020 г. – 01.06.2023 г., както и сумата в размер на 410, 31 евро /четиристотин и десет евро и тирдесет и един евроцента/, представляваща направените по делото разноски, съгласно мотивите на решението, досежно разноските.