Решение № 787 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100512961 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Р. К. Й. срещу решение № 15527/14.08.2025 г. по гр.д. № 67316/2022 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, с която на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 6/189 части от сумата в размер на 306,89 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до погА.ването, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 216264; 6/189 части от сумата в размер на 52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г.; 6/189 части от сумата в размер на 13,64 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до погА.ването, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че не е потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи заплащането на цената им. Счита също така, че не дължи мораторна лихва, тъй като не 1 е изпаднал в забава. Оспорва задълженията за дялово разпределение, тъй като не е налице основание за присъждане на такава сума в полза на ищеца. Ето защо, моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските по производството.

Третото лице помагач – „НЕЛБО“ АД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците П. Б. К., В.

Б. К., Й. Б. К., Р. К. Й., П. В. Б., С. К. Б., К. Й. К., Й. Й. К., С. Й. К., Р. Й. К., М. Й. К. и А. Я. Г. да заплатят на ищеца разделно сумите, както следва: сумата в размер на 313,16 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до погА.ването, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 216264; сумата в размер на 52,55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г.; сумата в размер на 13,64 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до погА.ването, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.; сумата в размер на 3,07 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г.

Исковете са уважени частично, като ответниците П. Б. К., В. Б. К., Й. Б. К., Р. К.

Й., П. В. Б., К. Й. К., Й. Й. К., С. Й. К., Р. Й. К., М. Й. К. и А. Я. Г. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД разделно следните суми: сумата в размер на 306,89 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до погА.ването, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 216264; сумата в размер на 52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г.; сумата в размер на 13,64 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до погА.ването, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.

В останалата част исковете са отхвърлени.

2

Решението е обжалвано само от ответника Р. К. Й. в частта, с която на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е осъдена да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 6/189 части от сумата в размер на 306,89 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до погА.ването, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 216264; 6/189 части от сумата в размер на 52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г.; 6/189 части от сумата в размер на 13,64 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до погА.ването, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.

В останалата част решението на СРС не е обжалвано.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно в обжалваната част

Не се спори по делото, че Й. Б. К. е бил собственик на 6/27 идеални части от процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съсобствениците на имота имат качеството н а потребители на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. между ищеца и Й. Б. К. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за 3 битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът е имал задължение да доставя топлинна услуга в имота, а Й. Б. К. – да заплаща такава част от цената , отговаряща на правото му на собственост по отношение на имота.

Не се спори също така, а и видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Й. Б. К., последният е починал на 12.02.2022 г. и е наследен от П. В. Б.

– съпруга, и К. Й. К., Й. Й. К., С. Й. К., Р. Й. К., М. Й. К. и А. Я. Г. – негови деца.

Следователно, ответницата Р. Й. К. отговаря на основание чл. 60, ал. 1 ЗН за задълженията на Й. Б. К. съобразно дела от наследството му, което е придобила.

Действително, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например - с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. По делото обаче не са представени доказателства, на базата на които може да се формира извод, че потребител на топлинни услуги в имота е само ответникът С. Й. К., въпреки че същата е отбелязана като такова в представените документи, свързани с осъщественото дялово разпределение в имота. Не е доказано по делото обстоятелството, че С. Й. К. се явява ползвател на целия имот, че е поискала откриване на партида на нейно име за отчитане и заплащане на ползваната услуга, както и че е налице съгласие от страна на другите съсобственици за това.

На следващо място, съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнА.т. С оглед общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнА.т (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД). Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на всяка от двете общи фактури. Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение изпълнението на задължението да заплащането цената за потребена топлинна енергия.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за „Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за 4 осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответниците, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание. Размерът на претендираната цена за дялово разпределение не е спорен между страните, поради което искът за главница за услугата „дялово разпределение“ е уважен правилно от районния съд.

Във връзка с изложеното се налага извод, че решението на СРС е правилно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдена сумата в размер на 50 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15527/14.08.2025 г. по гр.д. № 67316/2022 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, с която на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД жалбоподателят Р. К. Й. е осъден да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 6/189 части от сумата в размер на 306,89 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до погА.ването, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 216264; 6/189 части от сумата в размер на 52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г.; 6/189 части от сумата в размер на 13,64 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до погА.ването, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.