Решение № 2189 от 30.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2189 гр. Бургас, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20262120100630 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ......................................, против „Зеда тур“ АД, ЕИК ............................, със седалище и адрес на управление: ......................................., представлявано от изп. директор И.М.П., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 (триста и петдесет) евро представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 07.05. до 23.05.2025 г., сумата от 125 (сто двадесет и пет) евро – пътни разходи в този период, както и сумата от 350 (триста и петдесет) евро представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 02.06 до 18.06.2025 г. и сумата от 125 (сто двадесет и пет) евро – пътни разходи в този период.

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като първоначално е полагал труд без сключен писмен трудов договор. Бил е назначен на работа от ..................... г. в .................................. като “..........................” до 23.05.2025 г. След това е отсъствал от работа и се върнал на 02.06.2025 г. Работил до 18.06.2025 г., а на следващия ден бил освободен. Извикали го на 25ти и 26ти юни да си получи отработеното възнаграждение, но поискали банкова сметка, която ищецът предоставил. Въпреки това не му били изплатени възнагражденията. На 27.07.2026 г. посетил офиса на дружеството, където му дали за подпис трудов договор със стара дата, който да подпише, за да си получи възнаграждението. Били му изплатени 288 лв., а за останалите го уведомили, че не могат да ги преведат по банков път, тъй като няма писмен договор за този месец. Ищецът отказал да подпише заповед за прекратяване на договора със стара дата. Уточнява, че уговорката между страните е била да получава възнаграждение от ...........0 лв. на месец. Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Твърди се, че на 03.06.2025г. между „Зеда тур“ АД и Д. Г. Д. е бил сключен Трудов 1 договор № ........... от 03.06.2025г. на осн. чл. 70, ал. 1 от КТ (със срок за изпитване в полза на работодателя) на длъжност „работник ..........................“ в ...................................... Договорът е бил сключен за непълно работно време - 4 часа, с уговорено месечно възнаграждение в размер на 540 лв. Посочва се, че ищецът Д. е постъпил на работа на 04.06.2025г., за което са били съставени надлежно необходимите документи. Твърди се, че по този договор Д. е отработил общо 8 работни дни, за което му е било заплатено дължимото нетно възнаграждение в размер на 159.63 лева.

На 14.06.2025г. между страните е било подписано Допълнително споразумение към трудовия договор, по силата на което считано от същата дата договорът е за пълно работно време, а възнаграждението се променя на 1077 лв. По това допълнително споразумение ищецът имал отработени общо 3 работни дни, за които му е било изплатено нетно възнаграждение в размер на 119,39 лв.

Твърди се, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед № .........../18.06.2025г. по инициатива на работодателя, на основание уговорената клауза за изпитване. Служителят е отказал да получи заповедта и това обстоятелство е било удостоверено с подпис на двама свидетели.

Оспорва се твърдението на ищеца, че е работил преди 04.06.2025г. Оспорват се като неверни твърденията, че работникът не е имал заповед за назначение, за изменение на правоотношението и за уволнение, както и за антидатиране. Изтъква се, че всички промени в трудовото правоотношение са своевременно декларирани в НАП, а възнаграждението за отработените дни му е изплатено лично срещу подпис. Посочва се още, че във връзка с подадения от ищеца сигнал до Инспекцията по труда – Б., при извършената проверка не са констатирани нарушения на трудовото право от страна на работодателя, както и че на Д. са изплатени всички дължими възнаграждения.

Във връзка с претендираните суми за транспорт се посочва, че между страните не е имало уговорки за заплащане на суми извън посоченото в трудовия договор, както и че ищецът е бил уведомен, че му е предоставена стая, в която може да живее безплатно по време на изпълнението на договора си, като всички консумативи ще са за сметка на работодателя. Ангажирани са писмени доказателства.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 59 ЗЗД.

Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото се установява от представените писмени доказателства, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор сключен на 03.06.2025 г., считано от 04.06.2025г., по който ищецът Д. Г. Д. е заемал длъжността “работник ..........................” в предприятието на ответника „Зеда тур“ АД, с място на работа ............................... и със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

Видно от договора първоначалното основно трудово възнаграждение е определено в размер от 540 лв., при работа на непълно работно време от 4ч. на ден, при условията на сумарно изчисляване по първоначално утвърден график. С допълнително споразумение от 14.06.2026 г. е изменен размерът на трудовото възнаграждение от 540 лв. на 1077 лв. на месец, както и работното време, което е определено на 8часа.

По делото е представена заповед № ......./18.06.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ – по инициатива на работодателя. В документа е отразено, че лицето е освободено от работа на 19.06.2025 г., като липсва подпис на работника, а са положени два подписа на свидетели на отказа да получи заповедта.

2

Представени са ведомости за заплащане на възнаграждение за периода от 04.06.2025 г. до 18.06.2025 г. в размер на 81.62 евро /159.63 лв./ за м. юни 2025г., за отработени 8 дни с основна заплата от 540 лв. и 61.04 евро /119.39 лв./ за отработени 3 дни с основно възнаграждение 1077 лв.

От страна на ищеца не се оспорва обстоятелството, че не е полагал труд считано от 18.06.2025 г.

По делото са разпитани свидетелите Д. Р. П. и Б.Л.Г., от които се установява, че ищецът е работил в ....................... и от работодателя е била предоставена възможност за настаняване на работниците, но ищецът е пътувал до работа от кв. С..

Свидетелят П. посочва, че когато е започнал работа на 10.06.2025 г. ищецът вече е бил там и не знае от кога е трудовият му договор и дали е работил преди това без трудов договор. Свидетелят Г. – ........................ при ответното дружество - посочва, че ищецът е работил от 04.06 до 18.06.2025г. и дължимото възнаграждение му е изплатено. Уточнява, че при подаване на документите за работа не винаги се поставя дата, тъй като все още не е ясно дали лицето ще бъде наето.

Съгласно чл. 62 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която законодателят е въвел като условие за неговата действителност. Достатъчно е волеизявленията на двете страни за сключване на трудов договор да се съдържа в писмен акт. Този писмен акт следва да съдържа от една страна съвпадащите волеизявления на работник и работодател, а от друга - минимално необходимото съдържание на трудовия договор по чл. 66, ал.1 КТ, включително размера на основното и допълнителните трудови възнаграждения и продължителността на работния ден или седмица (оспорени от ищеца).

Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 и ал. 3 КТ установява изискване за сключване на трудовия договор преди работникът или служителят да постъпи на работа, както и задължение за уведомление на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Посочените норми целят освен да гарантират правата на всяка от страните в правоотношението, но и да дисциплинират поведението на работник и работодател при възникване и изпълнение на техните задължения.

От събраните по делото писмени доказателства, включително платежни ведомости и уведомления до НОИ, се установява, че в периода от 04.06-18.06.2025г. ищецът е бил трудово зает по сключения писмен договор с ответника и за същия период е получил уговореното възнаграждение за положения труд. Недоказани останаха твърденията за уговорен по-висок размер на възнаграждението, както и за неплатени задължения от страна на работодателя, доколкото писмената форма на договора касае неговата действителност и не са събрани доказателства установяващи различен размер на възнаграждението. Ето защо искът за заплащане на сумата от 350 евро като трудово възнаграждение за този период следва да се отхвърли като неоснователен.

Спорен по делото е въпросът дали ищецът е полагал труд преди датата на трудовия договор – за времето от ..................... г. до 02.06.2026г., като следва да се посочи, че липсата на трудов договор има като последица и несъществуването на трудово правоотношение между страните. Затова установяването на положения труд и респ. неоснователното обогатяване на работодателя следва да бъде доказано от ищеца. В случая от показанията на разпитания свидетел П. не се установи по делото ищецът да е полагал труд в процесния период /преди датата на трудовия договор/ и за този факт не са събрани никакви доказателства. Следователно съдът следва да приеме недоказаните факти за неосъществени и предявеният иск за заплащане на възнаграждение в размер на 350 евро за този период подлежи на отхвърляне. Само за пълнота следва да се посочи, че липсата на датата на 3 молбата за назначаване на работа, дори и да е нередност в документооборота, не може да установи обстоятелството, че труд е полаган преди сключения трудов договор.

По отношение на претендираните суми за транспортни разходи от общо 250 евро съдът констатира, че в представения трудов договор не се съдържа задължение на работодателя да заплати такива на работника. Уговорената в чл. 17 изплащане на средства за пътни, свързани с пътувания из страната, касае хипотезата на командироване на работника и е неприложима в случая. Също така, от показанията на свидетелите се установи, че за работниците вкл. за ищеца е била предоставена възможност за настаняване. При тези факти и при липсата на доказателства за извършване на такива разходи, съдът приема искът за неоснователен и недоказан.

По изложените по-горе съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва в тежест на ищеца да бъде възложено заплащането на дължимото адвокатско възнаграждение от 250 евро на ответната страна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявените искове от Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ......................................, срещу „Зеда тур“ АД, ЕИК ............................, със седалище и адрес на управление: ......................................., представлявано от изп. директор И.М.П., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 (триста и петдесет) евро представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 07.05. до 23.05.2025 г., сумата от 125 (сто двадесет и пет) евро – пътни разходи в този период, както и сумата от 350 (триста и петдесет) евро представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 02.06 до 18.06.2025 г. и сумата от 125 (сто двадесет и пет) евро – пътни разходи в този период, като неоснователни.

ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ......................................, да заплати на „Зеда тур“ АД, ЕИК ............................, със седалище и адрес на управление:

......................................., представлявано от изп. директор И.М.П., сумата от 250 евро (двеста и петдесет евро) – разноски по делото.

Разпечатката съдържа 35 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71f81339-90a2-4c4c-b6ab-0cf34ff91760