Присъда № 341 от 09.12.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 5403/2023г на Районен съд Варна, трети състав.

НЧХД № 5403/2023 г. по описа на РС Варна е образувано по предявена частна тъжба от А.Й.И., ЕГН **********, срещу Д.Д.Д., ЕГН **********, за това, че на 05.10.2023 г., около 18.15 ч. в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Св. св.Константин и Елена“ №40, Вх.1 пред входната врата и пред входа, в който живее частният тъжител А.Й.И. при условията на продължавано престъпление казала нещо унизително за честта и достойнството на А.Й.И., в негово присъствие, като публично го нарекла „много прост“, „ненормален“ и „психопат“ – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

В съдебно заседание частният тъжител А.Й.И. се явява лично и с повереник- адв. А.А. от АК-Варна, която поддържа предявеното с частната тъжба обвинение, а в хода на съдебните прения изразява становище, че от установената по делото фактическа обстановка се е доказала напълно вината на подсъдимата Д.Д. и съставомерността на деянието по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, поради което моли съда да признае за виновна подсъдимата и да й наложи наказание „глоба“ и „обществено порицание“.

В съдебно заседание подсъдимата Д.Д. се явява лично и се представлява от защитник адв.Г.Г. от АК-Варна. Заявява, че не е извършила твърдяното деяние и дава обяснения, с които потвърждава възникнал на посочените място и време словесен спор с частния тъжител.

Защитникът на подс. Д.Д. изразява становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като смята че по принцип между нея и частния тъжител имало различни конфликти, които са се развивали във времето, но за конкретната дата, инкриминирана от частния тъжител, няма очевидци или други несъмнени източници, доказващи деянието. Моли съд за оправдателна присъда, поради обстоятелството, че обвинението е останало недоказано.

Подсъдимата в последната си дума иска съдът да произнесе присъдата, с която да бъде оправдана.

От страните се претендират разноските по делото.

Варненският районен съд, след цялостна преценка и анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Д.Д.Д. живеела в жилищна сграда в гр. Варна, кв.

„Виница“, ул. „Св. св. Константин и Елена“ № 40.

На 05.10.2023г. около 18.00 часа в дворно пространство на адрес гр.

Варна, кв. „Виница“, ул. „Св. св. Константин и Елена“ № 40 частния тъжител А.Й.И. разхождал своето домашно куче порода чихуахуа. Разхождайки го чул гласа на подсъдимата Д.Д., която му казала на висок тон да събира изпражненията на кучето си.Той и отговорил, че това не са изпражнения от неговото куче, но тя му отвърнала, че щом не ги събира, ще ги събере тя и ще ги занесе в тях. След това подсъдимата събрала изпражненията в найлонов плик и се прибрала в сградата на жилищния комплекс. Щом видял това 1 тъжителя се върнал и той в жилищната сграда. Когато влязъл във входа видял, че асансьора е на четвъртия етаж и се качил по стълбите до своя апартамент №54.Там пред входната врата на апартамента си заварил подсъдимата Д.Д., която държала найлонов плик с изпражнения от куче и му казала, че сега ще ги остави в домът му, след което пуснала на земята пред входната врата найлоновата торбичка.Тъжителя се разминал с подсъдимата, като я помолил да се дръпне, влязъл в жилището си, където оставил своето куче.Там били съпругата му- свид.К.Ю.Я. и детето му.Видял ги да плачат, защото се изплашили, тъй като подсъдимата тропала и блъскала по вратата още преди той да се качи на етажа.Докато се опитвал да влезе в жилището си, заобикаляйки подсъдимата, последната продължавала на крещи, като пред съпругата и детето му го наричала „много прост“, „ненормален“ и „психопат“.

Тъжителя А.Й.И. излязъл пред входната врата на апартамента си, включил видеокамерата на мобилния си телефон и заснел разговора си с подсъдимата, която разговаряла посредством безжични слушалки с друго лице, което наричала „Фани“, именно свид.Ф.Д.Т.. Илиев взел от земята найлоновата торбичка с изпражненията и тръгнал към стълбите, за да я изхвърли. Слизайки два етажа надолу, решил да се върне и да вземе кучето си, за да го разходи.Когато се върнал на собствения си етаж видял до входната врата на неговите съседи подсъдимата, като същата провеждала разговор с тел. 112.

Тъжителя слязъл с асансьора надолу.Подсъдимата Д.Д. го последвала, като продължавала да крещи след него. А.И. излязъл на двора пред входа, където имало събрали се съседи, между които свидетелите Б.Х. и П.Т.Х..Те попитали тъжителя какво се случва, а той им обяснил накратко, като не след дълго се появила подсъдимата и крещейки пред съседите го нарекла отново „много прост“, „ненормален“ и „психопат“.

След сигнала на тел.112 от страна на подсъдимата Д.Д., на адреса пристигнали служители на Пето РУ-Варна. След като разговаряли с двамата, те извършили проверка по случая. Тъй като частния тъжител бил военнослужещ старшина II степен е била извършена проверка във РС „ВП“Варна и образувана преписка № 749/14.12.2013г. по описа на Военноокръжна прокуратура- Сливен. Проверката е приключила с Постановление от 21.02.2024г. за отказ да се образува досъдебно производство на зам. военноокръжен прокурор при Военноокръжна прокуратура- Сливен.

Тези факти съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимата дадени по време на съдебното следствие, показанията на свидетелите, писмени доказателства- преписка № 749/14.12.2013г. по описа на Военноокръжна прокуратура- Сливен с приложен CD към нея.

Според оценката на доказателствата настоящата инстанция, намира, че деянието по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК е доказано както от обективна страна, така и от субективна при следните съображения.

По делото са събрани гласни доказателства, както и косвени такива, от които се прави извод, че деянието е осъществено от подсъдимата. Това са 2 основно показанията на свид.К.Ю.Я., която е прекият очевидец на случилото се между тъжителя А.И. и подсъдимата Д.Д., като нейните показания съдът кредитира изцяло като обективно дадени, въпреки че тази свидетелка е съпруга на частния тъжител, показанията й непротиворечат на събрания по делото доказателствен материал. Този свидетел посочва данни, които изцяло съответстват на обстановка, която по същество не се отрича от подсъдиматапо кое време на деня двамата с А.И. са се видели, на кое място в жилищния блок е станало, отстояние от входната врата на тъжителя, както и повода за пререканието между тях. Всъщност подсъдимата пропуска единствено употребените от нея конкретни изрази към тъжителя, които и се квалифицират като обидни. В останалата част показанията им са релевантни и на останалите доказателства. Това е обаждането на подсъдимата до тел.112, CD приложен към преписка № 749/14.12.2013г. по описа на Военноокръжна прокуратураСливен, като записа надлежно е бил визуализиран и възприет от съда по време на съдебното следствие.

Видно от представеното и прието по делото копие на Медицинско удостоверение № 1257/2023г. било констатирано, че по долния клепач на дясното око на подсъдимата Д.Д. имало синкаво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър 2 см. Двустранно поясната мускулатура била напрегната, болезнена при палпитация. Касаело се контузия на пояса, кръвонасядане по лицето.

Съгласно изготвената справка относно извършена проверка по преписка УРИ № 460 №№№-11437/2023г. по описа на Пето РУ на ОД на МВР-Варна по сигнал на Д.Д.Д., затова че на 05.10.2023г. около 18.15 часа след разхождане на кучето й, неин съсед, живущ в същата сграда А.Й.И. й нанесъл удари, с които причинил наранявания по тялото й, са били проведени ОИМ с цел установяване на лицата, които да са възприели инцидент с участието на Д.Д. и А.И., но такива не са били установени.

В района на случилото се не били установени видеокамери, които да са фиксирали и съхранили видеозаписи на деяния, свързани с предмета на проверката. От проверката не са били установени данни за извършено престъпление от общ характер.Било предложено на основание чл.24 от НПК материалите по преписка УРИ № 460 №№№-11437/2023г. по описа на Пето РУ на ОД на МВР-Варна по сигнал на Д.Д.Д., да бъдат изпратени в РП-Варна с мнение за отказ от образуване на досъдебно производство.

Съгласно копие на постановление на РП-Варна от 18.12.2023г. във връзка с извършване на проверка по преписка № 16435/2023г. се е установило, че от изложената фактическа обстановка би могло да се направи правния извод, че липсвали достатъчно данни по смисъла на чл.211 от НПК за извършено престъпление от общ характер и в частност за такова по чл.325 ал.1 от НК, като бил постановен отказ от образуване на наказателно производство, а преписка № 16435/2023г. по описа на РП-Варна била прекратена.

По време на проверката извършена от Военно окръжна прокуратураСливен по пр. преписка № 749/2023г., която е изискана от съда и приобщена към доказателствения материал по делото е бил извършен анализ на видео 3 запис записан на 1бр. оптичен носител- диск „CD-R“, марка „Verbatim“, с изписан ръкописен текст с черно писещо средство „Запис от А.И. събитие от 05.10.23г.“ Видно от Експертна справка №3/30.01.2024г. в резултат на проведения анализ не се наблюдава физическа саморазправа между двете лица Д.Д. и А.И., по време на видеозаписа. По пр. преписка № 749/2023г. по описа на Военно окръжна прокуратура-Сливен е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство с постановление от 21.02.2024г.

Преки свидетели на инцидента са станали и свидетелите Б.Х. и П.Т.Х..Те са възприели непосредствено думите на подсъдимата насочени към тъжителя, наричайки го „много прост“, „ненормален“ и „психопат“.Тези показания съдът кредитира изцяло, тъй като същите са обективно дадени и не противоречат на останалия доказателствен материал по делото.

Косвено свидетелстват свидетелите И.Д.Г. и Ф.Д.Т., според които подсъдимата е била разстроена до голяма степен от срещата си с тъжителя.Тези показания съдът некредитира, предвид родствената връзка между подсъдимата и свид.И. Г., която е майка на подсъдимата, наличието на заинтересованост от изхода на делото предвид процесуалното качество на дъщеря й и не на последно място начина по който се твърди, че са били възприети фактите от случилото се на инкриминираната дата, чрез телефонен разговор посредством безжични слушалки на подсъдимата от една страна и съответно свид.Г. и свид.Т. от друга. Съдът не може безрезервно да даде вяра на такива показания и в случай, че същите се подлагат на съмнение от него, те не биха могли да бъдат достоверни доказателства по делото.

Настоящата инстанция прие, че показанията на свидетелите А.П.П. и А.Г.А. представляват пълноценно гласно доказателствено средство, като няма причина те да бъдат дискредитирани на основание, че двамата свидетели не са преки очевидци на инцидента. Свидетелите изрично посочват, без да имат съмнение за твърденията си, че не могат да посочат подробни обстоятелства свързани с възникналия инцидент между тъжителя и подсъдимата на 05.10.2023г..

Свидетелите К.Ю.Я., Б.Х. и П.Т.Х. пресъздават съвестно случилото се, което те непосредствено са възприели и в частност отправените от подсъдимата Д.Д. обиди към тъжителя А.И., наричайки го „много прост“, „ненормален“ и „психопат“.

Преценката дали употребени епитети, квалификации, сравнения или друго, са унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. Това означава, че критерият е обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на подсъдимата, в случая употребените изрази противоречат на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване.

Поначало такъв изказ има унизително значение и ясно изразена обидна насоченост, включително и при описания интонационно изказ и словоформата с негативен оттенък „много прост“, „ненормален“ и „психопат“. Тези изрази без съмнение са елемент от живата реч, навлезли в езика и дори не е нужно да 4 се подлагат на професионално езиково тълкуване или оценка /в този смисъл например Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, І н.о., Решение № 453/03.02.2015 г., ІІ н.о., НД № 1615/2014 г., Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на ВКС, ІІІ н.о./ . Тези обидни изрази са били възприети от частния тъжител лично и непосредствено и тъй като обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на човека, то и целта е била постигната с възприемането й от този, към когото са били отправени.Освен това те са били нанесени публично, като при самото отправяне са станали достояние на трети лица, а не само на адресата им. За това изпълнително деяние не е било изразено лично мнение или оценка за личността на тъжителя, а са използвани думи, които засягат съществено личното достойнство на пострадалия. Дори и при обсъждане на етимологията на двата израза, без съмнение те имат засягащо достойнството му насоченост.