Определение № 124 от 27.06.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. Бургас, 27.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Мая П. Величкова като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно наказателно дело № 20222000600126 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.6 НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от служебния защитник на подсъдимия Н. АНГ. Д. - адв.Г.П. от АК - Бургас, против протоколно определение от 08.06.2022 год. постановено по НОХД № 405/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което на осн. чл.248, ал.5 и ал.6 от НПК е потвърдена взетата спрямо подс.Д. мярка за неотклонение Задържане под стража.

В частната жалба се навеждат доводи за липса на мотиви, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение на БОС.

Навежда довод за липсата на кумулативно дадените предпоставки недоказаност на обвинението, липса на обосновано подозрение, че подс.Д. е автор на деянието, липса на реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление, поради наличие на постоянен адрес и съдействие за установяване на обективната истина. На последно място се твърди пекомерна продължителност на мярката Задържане под стража – почти 7 месеца.

Претендира се отмяна на определението на съда и определяне на по- лека МНО за подс. Д..

Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено становище, че жалбата на подсъдимия и неговия защитник е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния седемдневен срок, но разгледана по същество е неоснователна. Излага съображения, че доколкото в съдебната 1 фаза задържането не е ограничено с конкретни срокове, разумният характер се преценява от гледна точка на спецификите на конкретното производство, обстоятелства по делото, неговия предмет, сложност, страни, поведението на жалбоподателя и националните органи. Намира, че решаващият съд се е съобразил с извършеното от подсъдимия деяние, при условията на опасен рецидив, че същото е извършено в дома на подсъдимия, където се претендира да се осъществява по- леката МНО Домашен арест. Счита, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки подс. Д. да е с МНО Задържане под стража, тъй като обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Твърди, че към настоящия момент не е налице промяна в обстоятелствата, което да дава основание за изменение на МНО в по- лека.

Счита, че реалната опасност от укриване и извършване на престъпление не е отпаднала предвид тежестта на обвинението, високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, интезивността на засегнатите обществени отношения, механизма на извършване на деянието, както и съдебното минало на подсъдимия. Намира, че с оглед конкретните особености на казуса не е налице неразумна и неоправдана продължителност на задържането, което да е ограничило неговите права. Сочи, че съдебното минало на подсъдимия и данните за друго висящо наказателно производство спрямо него обосновават извод, че целите на наказателното производство не могат да бъдат постигнати с определянето на по- лека МНО, каквато се претендира от защитата. Моли съда да потвърди атакуваното определение на БОС.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с посочените в жалбата доводи, становището на представителя на апелативна прокуратура и материалите по приложеното НОХД, намира въззивната частна жалба за неоснователна.

Бургаският окръжен съд е изследвал внимателно приложените по делото доказателства в подкрепа на искането за изменение на МНО, изложил е в достатачъна степен аргументи в подкрепа на своите изводи и е постановил обосновано и законосъобразно определение.

Безспорно е установено по делото, че срещу подс.Д. е внесен обвинителен акт с обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4, вр.ал.1, изр.1, предл.4 и 5, вр. чл.29, ал.1, б.“б“, вр. чл.26, ал.1 и по чл. 354а, ал.1, изр. 2, вр. изр. 1, предл.4 от НК за деяния извършени на 2

14.05.2021г. в дома на подсъдимия в с. Ново Паничарево, обл. Бургас, осъщаствени в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление. В настоящото производство данните по делото не опровергават първоначалния извод на съда взел МНО Задържане под стража, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки подс. Д. да е с МНО Задържане под стража, тъй като обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Правилна е преценката, че към настоящия момент не е налице промяна в обстоятелствата обосноваващи вземането на най - тежката МНО. Обосновано решаващият съд е посочил, че подсъдимият е осъществил деянието, при условията на опасен рецидив, в дома си, където се претендира изпълнението на по- леката МНО Домашен арест.

Обосновано и законосъобразно съдът е посочил, че реалната опасност от укриване и извършване на престъпление не е отпаднала предвид тежестта на обвинението, високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, интезивността на засегнатите обществени отношения, механизма на извършване на деянието, както и съдебното минало на подсъдимия, очертаващи висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Доколкото в съдебната фаза задържането не е ограничено с конкретни срокове, разумният характер се преценява от гледна точка на конкретните обстоятелства по делото, неговия предмет, сложност, процесуалното поведение на жалбоподателя. Правилен е извода, че с оглед конкретните особености на казуса не е налице неразумна и неоправдана продължителност на задържането, което да е ограничило процесуалните права на подсъдимия.

Съдебното минало на подсъдимия и данните за друго висящо наказателно производство спрямо него обосновават извода, че целите на наказателното производство не могат да бъдат постигнати с определянето на по- лека МНО, каквато се претендира от защитата.

Правилна е преценката на решаващия съд, че искането за определяне на по- лека МНО, каквато е Домашен арест е неоснователно, тъй като се претендира същата да се изпълнява по адресната регистрация на подсъдимия, където са извършени и инкриминираните деяния. Последното обстоятелство дава основание да се приеме, че въпреки наличието на адресна регистрация, реалната опасност от извършване на престъпление е налице, тъй като именно там, в дома си подсъдимият е извършил деянията предмет на обвинението и 3 то в условията на опасен рецидив.

Неоснователни са доводите и за прекомерност на задържането.

Безспорно е, че в съдебната фаза задържането не е ограничено с конкретни срокове, поради което разумният му характер се преценява от сложността на конкретното наказателно производство, предмета на доказване, поведението на жалбоподателя. В този смисъл задържането на подсъдимия не е в неразумен срок по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ ОС, с оглед вида и характера на обвинението, провеждането на делото по общия съдопроизводствен ред , обема на събрания доказателствен материал и подлежащите на събиране и проверка доказателства.

Отчитайки спецификата на наказателното производство, тежестта на обвинението, необходимостта от разглеждане на делото в разумен срок, чрез гарантиране личното и редовно явяване на подсъдимия в съдебно заседание не може да се приеме, че е налице накърняване на основните човешки права на подсъдимия, визирани в ЕКПЧОС. В този смисъл правилна е преценката, че целите на наказателното производство няма да бъдат постигнати с определянето на по- лека МНО спрямо подсъдимия, още повече, че не е налице промяна в обстоятелствата, която да дава основание за изменение на МНО от Задържане под стража в по- лека.

С оглед изложеното, като съобрази липсата на новонастъпили обстоятелства и промени в съществуващите обстоятелства, които да налагат преоценка и евентуално изменение на мярката за неотклонение задържане под стража, взета спрямо подсъдимия Д. в по- лека, настоящата инстанция споделя доводите на решаващия съд, че молбата на защитника на подсъдимия е неоснователна.

Изложеното обосновава правилния извод, че единствено мярката за неотклонение Задържане под стража в настоящия момент може адекватно и пълноценно да постигне всички цели на мерките за неотклонение, посочени в чл. 57 от НПК.

По гореизложените съображения апелативният съд напълно споделя аргументите на окръжния съд в подкрепа на изводите, че не е налице промяна на обстоятелствата налагаща изменение на мярката за неотклонение в полека, каквото е искането на защитата на подсъдимия.

Определението на окръжния съд е обосновано и законосъобразно, 4 поради което следва да бъде потвърдено.

По гореизложените съображения и на основание чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.6 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение №512 от 08.06.2022 год. постановено по НОХД № 405/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което на осн. чл.248, ал.5 и ал.6 от НПК е потвърдена мярката за неотклонение Задържане под стража спрямо подсъдимия Н. АНГ. Д..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5