Решение № 69 от 21.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Варна, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100500028 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 34366/04.12.2025 г. на ЗД „Бул инс“ АД длъжник по изп. дело № 20258950402788 по описа на ЧСИ Л.С, рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу Разпореждане от 27.11.2025 г., с което са определени разноски за заплатено адвокатско възнагрждение в размер на 1940 лева с ДДС.

Твърди се в жалбата, че адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя е прекомерен предвид правната и фактическата сложност на изпълнителното производство. По делото липсват доказателства за извършени действия от същия с изключение на образуване на изп. дело, както и за плащане на претендираното възнаграждение от страната.

Отправеното искане е определеното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до 200 лева.

Ответникът по жалбата А. И. Л. - взискател депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата. Отправя искане жалбата да бъде оставена без 1 уважение.

ЧСИ Л.С, рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20258950402788.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20258950402788 по описа на ЧСИ Л.С, рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 29.10.2025 г. по молба на А. И. Л. и въз основа на изпълнителен лист № 2070 от 23.10.2025 г., издаден по гр.д. № 7466/2024 г. по описа на ВРС, LII състав за осъждане ЗД „Бул инс“ АД да заплати на Л. сумата от 20 421.90 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението и сумата от 4566 лева - разноски.

С иницииращата принудителното изпълнение молба взискателят представя договор за правна защита и съдействие на адв. Й. А. за сумата от 240 лева за образуване на изпълнителното производство, На 04.11.2025 г. на длъжника е връчена ПДИ.

С молба от 19.11.2025 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника и да му се присъдят разноските в изп. производство, вкл. адвокатско възнаграждение от 1700 лева с ДДС. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие на адв. Й. А. за сумата от 1700 лева за налагане на запор на банковите сметки на длъжника.

На 26.11.2025 г. ЗД „Бул инс“ АД депозира молба до ЧСИ с искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до 200 лева.

На 27.11.2025 г. длъжникът заплаща изцяло дължимата сума, видно от извлечение от сметка.

2

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

В представените по делото договори за правна защита и съдействие адвокатът е упълномощен да образува изпълнително дело по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, както и за налагане на запор на банковите сметки на длъжника срещу възнаграждение в общ размер на 1940 лева с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е: по т.1. – за образуване на изпълнително дело – в размер на 200 лв.; по т.2 – за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания от 25 000 лв. до 100 000 лева – 200 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4.

3

В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 1 940 лева с вкл. ДДС за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист № 2070 от 23.10.2025 г., издаден по гр.д. № 7466/2024 г. по описа на ВРС, LII състав и подаване на молба за налагане на запори на банкови сметки на длъжника. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на сумата от 240 лева с ДДС - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и сумата от 120 лева с ДДС – за осъществено процесуално представителство, изразяващо се единствено в подаване на горепосочената молба, получаване на съобщения и депозиране на отговор по жалба на длъжника, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Още повече, че е налице пълно погасяване на задължението от страна на длъжника малко след срока за доброволно изпълнение.

В тази връзка възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 184.07 евро, представляваща левовата равностойност на 360 лева с ДДС. По изпълнителното дело няма да се извършват допълнителни действия.

С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1940 лева следва да бъдат намалени до дължимите такива в размер на сумата от 184.07 евро, представляваща левовата равностойност на 360 лева с ДДС, който размер изцяло съответства на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съдът на Европейския съюз, според което СЕС е посочено, че с оглед абсолютната нищожност на Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери.

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното Разпореждане от 27.11.2025 г., с което са определени разноски за заплатено адвокатско възнагрждение в размер на 1940 лева с ДДС следва да бъде отменено като 4 незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер на сумата от 184.07 евро, представляваща левовата равностойност на 360 лева с ДДС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.11.2025 г., постановено от ЧСИ Л.С, рег.

№ 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС, с което са определени разноски за заплатено адвокатско възнагрждение в размер на 1940 лева с ДДС по изп. дело № 20258950402788 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя А. И. Л., ЕГН ********** по изпълнително дело № 20258950402788 по описа на ЧСИ Л.С, рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС от 1940 /хиляда деветстотин и четиридесет/ лева на 184.07 /сто осемдесет и четири евро и седем евроцента/ евро, представляваща левовата равностойност на 360 лева с ДДС, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5