Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4147 от 10.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12811/2023
Вид
Решение № 4147
Подписан
10.07.2024
В сила
20.09.2024
Състав
Станимира Иванова, Райна Мартинова, Петър Милев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 и ал. 3 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 11, ал. 2 и ал. 3 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 328 · Кодекс на труда
  • чл. 328, ал.1, т. 12 · Кодекс на труда
  • чл. 335, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 344, ал.1, т. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 8 · Кодекс на труда
  • чл. 10 · Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (Текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 4147 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100512811 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 12104/10.07.2023 г., поправено с Решение № 872/16.01.2024 г. по гр.д. № 61223/2022 г. по описа на СРС, 126 състав са отхвърлени предявените от Т. К. К. срещу „С.К.“ АД кумулативно съединени искове за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 312/05.10.2022 г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Сътрудник – Охрана“ в „Обективен контрол“ при ответника – правно основание чл. 344, ал.

1, т. 2 КТ, за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение общо в размер на 9156,90 лева за периода от 05.10.2022 г. до 05.04.2024 г. на основание чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като ищецът Т. К. К. е осъден да заплати на „С.К.“ АД сумата от 100 лева – направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 250109/08.09.2023 г., подадена от Т. К. К., в която се поддържат възражения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният 1 съд е приел, че по отношение на него се е реализирал състава на чл. 328, ал.1, т. 12 КТ, изразяващ се в обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения. Не било налице основание да се приеме, че сертификатите, които ищецът притежава са необходими за започване на изпълнение на съответната длъжност, а сертификатите за преминато периодично обучение са необходими за продължаване на нейното изпълнение. Посочва, че не е налице нормативно установено изискване за преминаване на периодично обучение на служителя – ищец, което да е условие за продължаване на изпълнение на длъжността и непреминаването му не водело до обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения. Твърди, че към настоящия момент притежавал Сертификат за компетентност № ФЖ.AVSEC.01000-02573, издаден на 14.03.2022 г. от Главна въздухоплавателна администрация, който е валиден до 14.03.2027 г. и именно въз основа на него е издадено Разрешение за работа № 431 от дружеството ответник. Твърди, че сертификатът за компетентност не е отменен или отнет, нито са спрени правата по него. Преминаването на периодично обучение не било основание за отмяна или отнемане на сертификата. Посочва, че в длъжностната характеристика било записано, ме е длъжен да преминава обучения по модул 1, модул 2 и модул 7, като в Закона за гражданското въздухоплаване и в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, било предвидено, че за длъжността на ищеца било необходимо преминаване на периодично обучение, но целта му била да се подновят и освежат знанията и компетентностите. Успешното или неуспешното преминаване на периодичните обучения не било условие за заемане на длъжността, тъй като той притежава сертификат, издаден от ГВА и разрешение за работа, като нямало друго нормативно установено условие за заемане на длъжността, поради което не било налице и основанието за прекратяване на трудовия договор. Поддържа, освен това, че е налице и злоупотреба с право от страна на работодателя. Твърди, че заема длъжността от 23.06.2011 г., както и че притежава сертификат за компетентност, валиден до 14.03.2027 г., както и че разрешение за работа. Твърди, че на 30.08.2022 г. му е връчена нова длъжностна характеристика, както и че през м. септември 2022 г. е участвал в периодично обучение по Модул 2, но получил слаба оценка, поради което на 05.10.2022 г. му е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочва, че задължението за преминаване на периодично обучение е включено във връчената му на 30.08.2022 г.

2 длъжностна характеристика, както и провеждането на периодичното обучение, на което е получил слаба оценка като целенасочено поведение, за да бъде създадена предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение.

Поддържа, също така, че обучението се провежда от служители на ответното дружество и те поставят оценките, като в този случай, не е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения, външна на страните по трудовото правоотношение. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 312684/03.11.2023 г., подаден от въззиваемия „С.К.“ АД, с която поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 61223/2022 г. по описа на СРС, 126 състав е образувано по искова молба, подадена от Т. К. К., с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда против „С.К.“ АД.

Ищецът твърди, че на 05.10.2022 г. със Заповед № 312/05.10.2022 г. на Главния директор ЧРАСД при „С.К.“ АД било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 12 КТ – обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения. В обстоятелствената част на заповедта било посочено, че във връзка с проведено обучение Модул 2 – Основно обучение - периодично и постъпил протокол с рег. индекс SOR – M2R _16/22 с резултати от проведена поправителна изпитна сесия за придобиване на сертификат за задължителна периодична сертификация, проведена от ГД ГВА, Т. К. К. показал неуспешни резултати на редовния и поправителния практически изпит на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, поради което била налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения. Поддържа, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е 3 незаконосъобразна. Посочва, че посоченото основание, предполага да са налице причини, които да са външни за страните по трудовия договор. В конкретния случай, е можело трудовият договор да бъде прекратен, ако ищецът не притежава сертификат за компетентност, но това не било така.

Твърди, че към момента на прекратяване на трудовия договор е притежавал Сертификат и разрешение за работа със срок на валидност 14.03.2022 г. във връзка с успешно преминат изпит при ГВА. Поддържа, че този сертификат не е отнет. Твърди, че проведеното обучение изпит били при неясни условия и при нарушение на нормативните изисквания. Не бил запознат с писмената си работа и не бил уведомен за неправилните отговори, поради което за него останала неясна причината за поставената слаба оценка. Заявява, че ответникът недобросъвестно се е възползвал от правомощията, възложени на неговия учебен център за манипулиране на изпита с цел поставяне на слаба оценка на избрани от ръководството служители, като поддържа, че е налице нарушение на чл. 8 от КТ. Посочва, че в изискванията за заемане на длъжността са поставени условия за преминаване на успешно обучение по Модул 1, 2 и 7, като за него не е съществувало задължение да премине обучение по модул Проверка на лица, ръчен багаж, пренасяни предмети и ръчен багаж“, като поддържа, че единствената цел е била да бъде прекратено трудовото му правоотношение. Поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е немотивирана, тъй като не било посочено какво препятства възможността да заема длъжността си, както и че това обстоятелство следва да е обективно и да прави напълно невъзможно изпълнението на трудовите задължения. Твърди, че неуспешните резултати на проведения изпит неправилно се приравняват и съпоставят с отнемане на правомощия. Моли оспорената заповед да бъде отменена, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и да му бъде присъдено обезщетение за оставане без работа за периода от 05.10.2022 0 05.04.2023 г. в размер на 9156,90 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „С.К.“ АД, с който оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение като ищецът е заемал длъжността „Сътрудник Охрана“, както и че то е прекратено на посоченото в оспорената 4 заповед основание. Поддържа, че неуспешното преминаване на периодичния изпит по Модул 2 „Основно обучение“ представлява обективно обстоятелство, което води до възникване на основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като приема, че заеманата от ищеца длъжност е законово регулирана, като са въведени изисквания за периодични обучения, както и че ищецът не е преминал изпит след проведено периодично обучение, поради което е възникнала обективна невъзможност за заемане на длъжността, което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 12 от Кодекса на труда.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 от КТ актът, с който се прекратява трудовото правоотношение трябва да е в писмена форма.

Предвидената форма и законоустановеност на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение представляват гаранция на защитените от закона права на работниците или служителите.

В чл. 328 от КТ са посочени изчерпателно основанията, при наличието на които работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие отправено до работника или служителя. В т. 12 е предвидено, че трудовото правоотношение може да бъде прекратено при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Тази невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор може да се дължи на различни причини, като не зависи от волята на страните и не е свързана с виновно поведение на която и да е от тях. Причините трябва да са непреодолими, поради което и 5 единствената възможност е да бъде прекратено трудовото правоотношение. В заповедта следва да бъде посочено изрично в какво се състои обективната невъзможност за изпълнение на трудовите задължения, доколкото разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е обща.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че по силата на трудов договор № 170/03.02.2011, изменен с Допълнително споразумение № 964/16.11.2016 г., Т. К. К. е заемал длъжността „Сътрудник охрана“ в Дирекция „Сигурност“, Отдел „Обективен контрол“ в „С.К.“ АД. В длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност е предвидено, че изискване към служителя е да е преминато обучение и сертифициране за изпълнение на длъжността за постигане на сигурност в гражданското въздухоплаване, съгласно Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, Регламент № 185/2010 на Комисията от 04.03.2010 г. за установяване на подробни мерки за прилагане на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването и други международни актове и актове на Европейски съюз, като премине успешно обучение по Модул 1 „Информираност“, Модул 2 „Основно обучение“ и Модул 7. В т. 1.5.2 от Раздел Изисквания за заемане на длъжността е посочено, че след успешно преминаване на обучението да бъди сертифициран от ГД „ГВА“, а именно да получи положителна официална оценка и потвърждение от ГД „ГВА“, която показва, че е преминал успешно обучението и притежава необходимата компетентност, знания и умения, за да изпълнява точно възложените му длъжностни функции и задължения.