Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 25.01.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 2223/2022
Вид
Решение № 86
Подписан
25.01.2023
В сила
25.01.2023
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12, буква "а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.50а · Закон за държавния служител
  • чл.50а, ал.2 · Закон за държавния служител
  • чл.67, ал.3 · Закон за държавния служител
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал.1, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.2, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.142, ал.1 и 2 · Кодекс на труда
  • чл.142, ал.1 и 2 · Кодекс на труда
  • чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.149 · Кодекс на труда
  • чл.150 · Кодекс на труда
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Бургас, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С. при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100502223 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, представлявана от Главен комисар Тодор Гребенаров, чрез юрисконсулт Хаджиева против Решение № 2379 от 28.10.2022г. по гр.д.№ 5038/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас, поправено с Решение №2609 от 18.11.2022г. по същото дело, с което Дирекцията е осъдена да заплати на И. К. К. сумата от общо 580,48 лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 68,50 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 07.2019 г. до 07.2020 г. нощен труд от 479 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2022г. до окончателното плащане; ведно със сумата от 137,48 лв., представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени от първо число на месеца, следващ изтичане на тримесечния период, в който е положен извънредния труд, до датата на подаване на исковата молба или от 01.09.2019г. до 02.08.2022г., както и сумата 400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС- Бургас сумата от 250 лв., включваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени, а на въззивника да се присъдят сторените разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на 1 материалния закон и необоснованост. Според въззивника неправилно районният съд приел, че в случая намира приложение НСОРЗ и по- конкретно чл.9, ал.2 от същата. Счита, че не са налице предпоставките за прилагане на този тълкувателен способ при наличието на специална правна регламентация на условията и реда за отчитане на нощния и извънреден труд на държавните служители в МВР и конкретно на работещите на смени, включващи и нощен труд, а именно- ЗМВР, Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г. и Наредба №8121з-1059 от 26.09.2019г., издадени от министъра на вътрешните работи.

Сочи, че за да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график. Твърди, че всеки положен час труд за процесния период своевременно е заплащан ежемесечно на ищеца, видно от платежните бележки. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване на заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. За разлика от другите държавни служители в МВР било разрешено полагането на 8 часа нощен труд, на които било разрешено полагане на 7 часа нощен труд. Затова счита, че посочения коефициент е неприложим, който се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако при цитираното съотношение се извърши заместване за служителите в МВР, коефициентът би бил 1. Ето защо счита, че дирекцията вече е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.

Акцентира, че правната уредба на нощния труд на служителите в МВР, регламентирана в чл.187 ЗМВР е специална спрямо общите правила на КТ, като за разлика от КТ нормалната продължителност на работното време пред нощта не е ограничено на 7 часа и при него същата съвпада с продължителността на работното време пред деня- 8 часа.

Тази разлика била обяснима със спецификата на функционалните задължения на служителите от ЗМВР, вменени им с чл.2, ал.1 ЗМВР.

Нормата на чл.187, ал.7 от ЗМВР при държавните служители в МВР ограничавала извънредният труд, който не можело да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допускало извънредният труд да надвиши тези норми до още 25 часа на тримесечен период и до още 100 часа годишно.

Разпоредбите на ал.5 и 6 от същата норма указвали как следва да бъде възмезден положения от служителя извънреден труд. Правото на заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл.179, ал.2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд били определени в самия закон- за служителите, работещи на смени, се компенсирал с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал6.ЗМВР.

Излагат се доводи, че претендираното вземане се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в действащата нормативна уредба на ЗМВР.

2

Претендират се разноски.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия И. К., представляван от адв. Георги Стоянов.

С него жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Допълнителните възнаграждения са уредени в чл.179, ал.1 ЗВР, като сред тях е това за заплащане на труд пред нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., като в ал.2 от същата норма е предвидено, че условията и редът за заплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размера- с негова заповед. Същевременно в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР било предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд. Преди изменението с ДВ бр.60/20г., разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-; 12- и 24- часови смени- сумирано за тримесечен период, като при тези смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., през което време работните часове не е следвало да превишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В чл.187, ал.5, т.2 на същата норма било предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време- до 280 часа годишно, е следвало да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал.6. В ал.7 било предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР /в редакцията до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период действали Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 36/7.01.2020г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В тях не било предвидено, че при отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато била регламентацията на действалата до 1.04.2015г., а в последствие и в периода 11.07.2016г.- 02.08.2016г. разпоредба на чл.31, ал.2 от наредба №8121з-407/11.08.2014г. Според въззиваемият, липсата на подобна изрична норма в наредбите за процесния период представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Субсидиарното прилагане било наложително, поради факта, че се касае за полагане на труд от ищеца и макар по служебно правоотношение, третирането на въззивника по различен начин от работещите по трудово правоотношение, би могло да доведе до поставянето му в по- неблагоприятно положение от работещите на трудов договор лица, което въззивникът намира за недопустимо.

Във връзка с постановеното от СЕС решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, посочва, че същото не променя горния извод. Сочи, че СЕС е приел, че чл.8 и чл.12, буква „а“ от Директива 2003/88 ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния сектор е по - кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, тъй като до 10.07.2020г. в националното ни законодателство не е съществувала норма, която да определя каква е нормалната продължителност на работното време на полагания от държавните служители в системата на МВР нощен труд. В цитираното решение обаче било прието, че при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на нощния труд. Въззиваемият счита, че такива мерки за защита не са предвидени в българското законодателство, а компенсаторните 3 механизми, посочени в становището на въззивника не представляват мерки, конкретно компенсиращи тежестта на полагания от служителите на МВР нощен труд, поради което се налага преизчисляването с процесния коефициент 1,143 /получен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време/ и заплащането на възнаграждение за получената разлика. От заключението на експертизата се установявало, че при преизчисляване на положения от въззивиемия нощен труд с коефициент 1,143 се получава разлика, за която му се дължи възнаграждение в претендирания размер, като по делото липсвали твърдения и доказателства това допълнително възнаграждение да е било заплатено. Предвид забавата в плащането на дължимото допълнително възнаграждение за съответните тримесечни периоди, ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане, съгласно заключението на вещото лице.

Моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Ето защо делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /в редакцията до 2020г./, а искът за обезщетение за забавено плащане- с правно основание чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността старши полицай/ младши инспектор в ответната дирекция- Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” при МВР. Работил на 12- часови смени по определен график, като полагал труд и през нощта. Претендира /след изменение по чл.214 ГПК на първоначалната си претенция/ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 580,48 лв.- главница, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 23.07.2019 г. до 9.07.2020 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 137,48 лв.- лихва за забава върху главницата за периода до подаването на исковата молба.

В отговора на исковата молба ответникът - Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“/, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по размер.