Решение № 2248 от 07.07.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2248 гр. Варна, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20213110109695 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от ИР. СТ. ИВ., СТ. СТ. Б., М. СТ. Б., К. Ат. М. и М. Ат. М. срещу Ив. С. Ив. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, с.о. „***“ с площ от 2295 кв.м., при съседи : ПИ с идентификатори №№***.

Ищците твърдят, че са придобили процесния имот по наследство от К.Т.П., починала на 05.04.1980г. като имотът бил възстановен по реда на параграф 4к , ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ с Решение на ПК Варна №822/02.10.2001г. и бил издаден протокол за въвод във владение №*** с НА ***, том III, рег.

№***г. на нот. с рег.№*** било признато, че Р.С. Б.а, ИР. СТ. ИВ. и М.С.С. са собственици на имота при равни квоти по1/3 по наследство от К.П..

След смъртта на Р. Б.а и на нейния съпруг С. Б. нейната 1/3 ид.ч. се наследила от С.Б. и М.Б..

На 21.12.2006г. М.С. продала на дъщеря си К.С.С. цялото си наследство от майка й К.П., в което била включена 1/3 ид.ч. от процесния имот,като продажбата била обективирана в договор с рег.№13299 на нот.№***. След 1 смъртта на К.С. нейната 1/3 ид.ч. от имота била наследена от К.М. и М.М..

Твърди се, че от въвеждането им във владение на имота през 2005г. първо наследодателите на ищците, а след това и самите ищци са във владение на процесния имот. Чрез геодезична фирма определили границите на имота и поставили трайни знаци, с които го обозначили. От 2005г. имотът бил деклариран в данъчната служба и заплащали дължимия данък и такса смет.

Владението им от 2005г. било и до сега спокойно и безпрепятствено, като никой не бил предявявал претенции за имота към тях, не бил отблъсквал владението им и не бил завеждал спорове относно собствеността срещу тях.

В края на 2020г. ищците взели решение за продажба на имота. За целта пристъпили към снабдяване с необходимите документи вкл. и с удостоверение за тежести. Учудването им било голямо, когато от СВ установили, че техния имот се е водило дело за собственост между Ив. С. Ив. и П. И. И..

С решение №418 по гр.д. №850/2019г. ВОС отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от И.И. срещу П. И. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на процесния имот. С решение №260014/08.09.2020г. Апелативен съд Варна отменил решението на ВОС и признал за установено в отношенията между двамата, че И.И. е собственик на процесния имот, като потвърдил решението в отхвърлителната част за предаване на владението върху имота, тъй като не било установено, че П. И. го владее или държи.

Излага се, че с това решение се оспорва правото им на собственост, което обосновава правния им интерес да предявят отрицателен установителен иск срещи И.И..

В срока по чл.131 ГПК ответната страна Ив. С. Ив. е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска.

Не се оспорва формалното наличие на приключила през 2005г. реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ по отношение на процесния имот, с който той е възстановен на К.П.- наследодател на ищците.

Оспорва се някой от ищците да е присъствал на извършения през 2005г. въвод в имота по реда на ЗСПЗЗ, както и че след въвода от тяхна страна са били поставени трайни знаци, с които бил обозначен или извършването на 2 каквито и да е други правни или фактически действия, демонстриращи собственическите им претенции.

Твърди, че е закупил имот с идентификатор *** на 08.01.2008г. с уговорката с продавачите, че в действителност продавания имот е с площ 3 дка, като част от него фактически била и понастоящем продължавала да бъде нанесения впоследствие като самостоятелен имот с идентификатор ***, за който към него момент продавачите не разполагали с документ за собственост. Въпреки уговорката продавачите не му прехвърлили документално и останалата част от имота, като го уверили, че никой нямало да има претенции за нея.

Твърди, че на място е нямало и никога не е имало обективирана граница между двата имота, които и към 2008г. и понастоящем продължавали да са оградени като общ имот, който той държи, облагородява ползва с демонстрирано намерение, че е негов собственик. Твърди, че е декларирал и заплащал данъци за двата имота. В частта от имота му, съвпадаща с процесната според записванията в КККР, били налице засети от него дървета и трасирани алеи, изградени били водопроводна мрежа и електроснабдяване, налице била поставена СОД с камери, което изключвало твърденията на ищците, че някога са влизали в имота и дори , че са го доближавали. В имота имало изградена от ответника масивна сграда. Твърди, че всички тези съществени по обем и вид действия продължили повече от 10 години – от 2008г. до настоящем, били очевидни за всеки, като сочи, че ако действително ищците са имали собственически намерения към този имот, нямало правно и житейски логично обяснение липсата на реакция от тяхна страна до настоящия момент.

Твърди, че ищците никога не са осъществявали фактическа власт върху имота, никога не са извършвали действия по неговата поддръжка, ограждение или обозначаването му с ограда, табела или по друг начин. Твърди, че ищците дори не знаят къде се намира имота, какво представлява и как изглежда.

Отправя искане да бъде прието, че е собственик на имота по давност въз основа на давностно владение продължило от 08.08.2008г. до датата на предявяване на иска и предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, 3 заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №822/023.10.2001г. на ПК-Варна на наследниците на К.Т.П. е признато право на възстановяване и е възстановено правото на собственост върху имоти, подробно описани в т.I и т.II.

Със Заповед №0674/07.09.2005г. на Зам. Кмет на Община Варна е наредено възстановяването на правото на собственост на наследниците на К.Т.П. при условията на §4б, ал.1 ПЗР на ЗАСПЗЗ Р.С. Б.а, М.С.С. и ИР. СТ.

ИВ. върху новообразуван имот в м.“***“, землище Владиславово,общ.Варна, кадастрален район №501, с идентификационен №*** с площ от 2295 кв.м., при граници : ид.№№***.

С Протокол за въвод във владение №80/05.10.2005г. на Община Варна наследниците на К.Т.П. : Р.С. Б.а, М.С.С. и ИР. СТ. ИВ. са във въведени във владение в имот №*** в м-ст“***“ с площ от 2295 кв.м.

С КНА за собственост върху недвижим имот ***0, том III рег.*** от 24.11.2005г. на нот. №***-М.Т., Р.С. Б.а, ИР. СТ. ИВ. и М.С.С. са признати за собственици по наследство на място с площ от 2295 кв.м., находящо се в гр.Варна, с.о. „***“, съставляващо ПИ №*** по ПНИ на м-ст“***“ от землището на гр.Варна, при граници и съседи: имот №*** и имот №***.

С Договор за продажба на наследство от 21.12.2006г., заверен нотариално с рег.*** от нот.№***-В.Г., М.С.С. е продала на дъщеря си К.С.С. цялото си наследство – права и задължения от покойната й майка К.Т.П..

Представено е удостоверение за наследници на К.С.С., починала на 08.03.2014г. с наследници К. Ат. М. и М. Ат. М..

С Решение №260014/12.08.2020г., постановено по възз.гр.д.3231/2020г. по описа на Апелативен съд Варна е отменено частично Решение

№418/12.03.2020г., постановено по гр.д. №850/2019г. и прието за установено в отношенията между Ив. С. Ив. и П. И. И., че Ив. С. Ив. е собственик на имот с идентификатор *** в гр.Варна, м-ст *** с площ 2295 кв.м., при граници имоти с идентификатори : *** и ***, въз основана на непрекъснато, трайно и явно давностно владение с намерение за своене, на основание чл.79,ал.1 ЗС, продължило повече от 10 години, считано от 08.01.2008г.

Представен е инвестиционен проект за обект Жилищна сграда в ПИ *** по плана на с.о. ***, гр.Варна.

Свидетелят В.Й.В. излага, че познава ответника повече от 14г. сочи, че той има парцел в м-ст“***“ , който закупил преди 14г. през 2008г. след закупуването му често ходела там. Събирали се през лятото доста често. След предявяване на скицата на л.15 от делото свидетелката излага, че имотът на се намира на около 200 м от околовръстния път от ж.к.Владиславово към Летище. Преди камерите се завивало вдясно. Посочва, че пътя до мястото на И. е отсечката, която започва от №54 до №9569 на скицата и че вратата за имота се намира срещу №9569 и заема част от имот №*** и част от №***.

4

Портата била с ширина 8м, защото там минавали крановете, с които И. работи. Вратата била точно срещу пътя. Насреща имало много голям гараж около 20м на 20 м. зад гаража имало барабекю, а вляво малък гараж около 6м на 6 м. от долната страна имало една малка врата, може би 6м на 6 м. повече от половината от имота била бетонова настилка, а другата част била с райграс и дървета/североизточната част от имота/ в халето и гаража имало ток и вода.

Имало и изкарана вода с маркуч, за да може да се полива. Имотът бил ограден с масивна бетонова ограда и колчета, които били боядисани в зелено и с мрежа. Оградил имота, когато закупил мястото, преди това мястото не било оградено, а било с бодлива тел. заградил го през 2010г. и започнал строежа.

И. и сестрата на свидетелката, която живеела на семейни начала с него имали ключове за този имот. От закупуването на имота само те двамата имали достъп до него. Когато И. закупил имота, той бил поляна и нямало сграда в него. В имота имало видеонаблюдение от четирите страни на големия гараж.

Свидетелят В. Р. Б. излага, че е приятел с И. от

15-16 години. Той живеел в м-стта ***, посока Аксаково, след като свършат автосалоните. Имотът бил преди камерите, преди да се излезе на пътя за Аксаково в пресечка вляво, около 200 м навътре. Там му била базата и крановете. След предявяване на скицата, находяща се на л.15 от делото свидетелят посочва, че парцелът се намира по протежение на път №9569, започва от парцел №*** и продължава до края на парцел №***. Точно срещу пътя бил порталът. Имало голяма врата, за да могат да влизат камионите.

Вътре имало построена сграда – голям гараж 20м на 20м, за да могат камионите да влизат спокойно. Гаражът започвал от северната граница на имот №***. Отдолу имало по-малък портал, от който също можело да се минава с камионче без проблем. В имота имало и малък гараж, където две коли можели да влязат, около 6м. В източната част на имота имало овошкикруши, сливи. Брали за ракия. До средата на имот №*** било бетонирано.

Имотът бил ограден от всички страни с бетонна ограда с железни колчета. На големия гараж имало камери, осветление. И. закупил имота през 2008г. две години след това през 2010г. започнал да строи. В имота имало вода, където бил гаража имало и чешма, която била точно до овошките. Пред големия гараж, където имало барбекю се събирали на банкет. Ключовете за имота се държали о И. и за толкова години никой друг не бил влизал в този имот. При повторния разпит свидетелят заявява, че при започване на строителство И. е направил ограда, на имота в който строил, тъй като от кметството ,му казали, че този парцел трябва да се огради. Забил бетонни колчета с мрежа. Оградата била от горния до долния портал. Правели му проблеми от кметството и му казали, че ако няма ограда, няма да му издадат разрешение за строеж. Махнал тази ограда, след като взел разрешението за строеж. И. ползвал парцела след тази ограда, заравнил го, изчистил го. Машините му стояли там. В него имало един фургон, цистерна, съхранявал строителните материали и скелетата.

Свидетелят Недялко И. Недялко/първи братовчед на ищците С.Б. и М.Б./ излага, че през 2004г. водил наследниците на К.П.- М., Р. и И. с колата 5 по местата. Те имали няколко места, в м-ст“***“ имали три. Имотът в м-ст „***“ се намирал като се тръгне по бул.“Цар Освободител“ след автосалоните вдясно имало една отбивка до някакви помещения на ВиК и оттам се влизало наляво посока Аксаково, едно ъглово и срещу тях имало някакви сервизи, голямо помещение с големи врати, което било срещу тяхното място.не бил ходил в имота много години и не знаел какво има в него. Последно ходил през 2008г. с Красимира- дъщерята на М.. Не знае от кого се стопанисва имота в момента. Братовчедите му не владеели имота – не го стопанисвали и обработвали.