Решение № 426 от 10.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. С., 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110113857 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Ищецът Е. М. Е. е предявил против ответника „Т.С.“ ЕАД кумулативно съединени осъдителни искове както следва: иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5884,35 лв. (след допуснато увеличение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание на 16.10.2024 г.), представляваща обезщетение за периода 08.02.2023 г. 10.03.2024 г. за ползване на енергиен обект за доставка на топлинна енергия за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С........., квартал 168, план. № I – 7,8, чието изграждане е възложено по силата на предварителен договор за изграждане и присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД от 16.09.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 11.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 844,01 лв. (след допуснато увеличение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание на 16.10.2024 г.), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 08.02.2023 г. - 10.03.2024 г.

Ищецът твърди, че с предварителен договор за изграждане и присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД от 16.09.2010 г. „Т.С.“ ЕАД е възложило на ищеца да изгради за негова сметка нов енергиен обект за присъединяване към топлопреносната мрежа на сграда - етажна собственост, находяща се в гр. С....., квартал 168, план. № I - 7,8, при спазване на посочените в чл. 2 от договора технически параметри, като до прехвърлянето на правото на собственост върху строежа на възложителя, негов 1 собственик е изпълнителят, съгласно чл. 7 от договора. С разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-24/17.11.2010 г., Столична община, район „В.“ е разрешила изграждането на енергийния обект, при спазване на законодателството и разпоредбите на предварителния договор. Абонатната станция и захранващия топлопровод са били изградени изцяло със средства на ищеца и след завършването им са били приети с протокол за установяване годността за ползване на строежа от 13.03.2012 г. (Акт образец 16), въз основа на който е било издадено разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗР 28 от 16.03.2012 г. от ДНСК. Ищецът посочва, че към датата на исковата молба продължава да е собственик на изградените съоръжения. Твърди, че въпреки че ответното дружество не е придобило собствеността в предвидения в закона срок, то ползва абонатната станция и захранващия топлопровод, за да доставя топлинна енергия в сградата, открил е абонатни номера на собствениците и им е продавал услугата си, поради което за ответника на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ е възникнало задължение за заплащане на цена за ползване на изградените от ищеца съоръжения. Сочи, че процесните съоръжения са били изградени след съгласуване с ответното дружество, при спазване на техническите правила и норми, не са били прехвърлени в собственост на ответника, като в договора за присъединяване не е било предвидено право на безвъзмездно ползване на топлопреносното предприятие. Счита, че е налице хипотезата на § 4, ал. 4а ПЗР към ЗЕ, тъй като ответникът не е изкупил процесните съоръжения и ползва същите за доставка на топлоенергия, следователно е длъжно да заплаща наем след изтичане на тримесечен срок от поканата за това. Посочва с предишни влезли в сила съдебни решения са установени както фактът на собствеността, така и ползването на съоръженията от ответника и наличието на неоснователно разместване на блага, исковите молби по които представляват и покана за плащане на обезщетение за ползване на съоръженията. Твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата върху всяка отделна неплатена наемна вноска за периода 08.02.2023 г. - 10.03.2024 г., като същият е бил поставен в забава с исковите молби по предходно водените между страните дела. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца с доводи, че от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че ищецът е собственик на движимата вещ (енергиен обект), за която се твърди, че се ползва неоснователно от ответника. Счита, че представените по делото доказателства не установяват факта на изграждане на абонатната станция лично от или за сметка на ищеца по смисъла на чл. 137, ал. 2 ЗЕ. Твърди, че до договор за изкупуване на енергийното съоръжение не се е стигнало именно поради това, че не е доказана по несъмнен начин собствеността на обекта, както и поради непредставянето на всички необходими документи, което не може да се определи като отказ за извършване на изкупуването. Сочи, че от страна на ищеца не са депозирани покани за изкупуване на процесните съоръжения. Счита, че мотивите на предходно постановените между страните съдебни решения не се ползват със сила на пресъдено нещо относно правото на собственост върху енергийния обект. С оглед 2 гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е обстоятелството, че между страните е бил сключен предварителен договор за изграждане и присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД № 1152/16.09.2010 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и ищеца Е. М. Е., като изпълнител. По силата на така сключения договор са уредени отношенията между страните във връзка с изграждането на нов енергиен обект и техническите изисквания за присъединяване на сграда – етажна собственост с адрес в гр.

С....., квартал 168, към топлопреносната мрежа.

В чл. 2 от договора изрично е предвидено, че присъединяването ще се извърши чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция със специално посочени в договора характеристики. Предвидено е, че срокът за изграждане на строежа е 12 месеца, считано от датата на подписване на договора (чл. 3), а срокът за присъединяване на обекта – 3 месеца от представяне на разрешение за ползване на същия (чл. 4).

Съгласно чл. 7 от договора ищецът в качеството си на изпълнител се е задължил да изгради за своя сметка строежа, съгласно техническите условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване и утвърдените проекти. В посочената клауза от договора страните са постигнали съгласие и че до прехвърляне на правото на собственост върху строежа на „Т.С.“ ЕАД изпълнителят – ищец Е. Е. е негов собственик. Изпълнителят се е задължил да извърши строителството съобразно одобрения от ответното дружество инвестиционен проект, съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България (чл. 14).

Страните са се договорили, че ответното дружество има право да използва изградените от изпълнителя съоръжения за развитие на топлопреносната си мрежа, да разрешава присъединяване на нови потребители на топлинна енергия без да нарушава договорената с изпълнителя мощност към присъединителния топлопровод, предмет на предварителния договор, независимо от собствеността му (чл. 18).

Като доказателство по делото е прието разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-24/17.11.2010 г., от което е видно, че е дадено разрешение на Столична община, Е. М. Е., Ц.Г.Н., В.Н. В. и Г.Н.Г. да извършат строително-монтажни работи, съгласно одобрен проект от 12.10.2010 г. от главен инженер на район „В.“ – СО, на външен топлопровод по ул. „З.“ от съществуваща ТК № К-III-7-31-7-13 до УПИ I-7,8, кв. 168 с дължина 41,6 м, топлопроводно отклонение и абонатна станция на жилищна сграда, находяща се в УПИ I-7,8, кв. 168 по плана на гр. С..........“, район „В.“ - СО.

Приет като доказателство е и протокол за установяване на годността за ползване 3 на строежа: Външен топлопровод по ул. „З.“ от съществуваща ТК № К-III-7-31-7-13 до УПИ I-7,8, кв. 168 с дължина 41,6 м, топлопроводно отклонение и абонатна станция на жилищна сграда, находяща се в УПИ I-7,8, кв. 168 по плана на гр. С..........“, ул. „З.“, район „В.“ – СО, съставен от държавна приемателна комисия на 13.03.2012 г. В него изрично е посочено, че ищецът Е. Е. е собственик на УПИ I-8, кв. 168 по плана на гр.

С..........“ и е един от собствениците на УПИ I-7, кв. 168 по плана на гр. С..........“. Държавната приемателна комисия е констатирала, че е изграден топлопровод, от който ще се захранва сградата, намираща се на ул. „З.“ № 86-88, който започва от К-III-7-13 (както е уговорено и в предварителния договор, сключен между страните) и продължава до ул. „З.“ № 86-88, а изградената абонатна станция е блокова с мощност 75/50 кВтч, като е разположена в сутерена на жилищната сграда. Изрично е отбелязано, че абонатната станция е окомплектована с необходимите спирателна и регулираща арматура, съгласно изискванията на „Т.С.“ ЕАД. Видно от направените констатации от държавната приемателна комисия строежът е извършен съобразно всички изисквания на ЗУТ и в съответствие с издадените строителни книжа и други документи, сред които е предварителният договор № 1152/16.09.2010 г. и одобрен от „Т.С.“ ЕАД проект. Посочено е, че няма неизвършени и недовършени СМР съгласно договора за строителство, като е удостоверено, че на комисията са представени всички необходими документи, в това число протокол обр. 17 от 28.10.2011 г. за 72-часова топла проба на ДМ, АС, ВОИ и инсталацията за битовото горещо водоснабдяване и паспорта на абонатната станция. Така представеният протокол е подписан от всички членове на приемателната комисия без особени мнения, а сред тях е и представител на ответното дружество.

Въз основа на така направените констатации е издадено и разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗР 28/16.03.2012 г. от ДНСК на строеж „Външен топлопровод по ул. „З.“ от съществуваща ТК № К-III-7-31-7-13 до УПИ I-7,8, кв. 168 с дължина 41,6 м, топлопроводно отклонение и абонатна станция на жилищна сграда, находяща се в УПИ I-7,8, кв. 168 по плана на гр. С..........“, район „В.“ – СО, ул. „З.“.

По делото е приет и препис от решение № 222/25.01.2019 г. по в. гр. д. № 2991/2018 г. по описа на САС, VII въззивен състав, с направено отбелязване, че решението е влязло в сила на 20.03.2019 г., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца Е. М. Е. на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 1800 лв. – обезщетение за ползване на изградените съоръжения за подаване на топлинна енергия до имот с адрес: гр. С....., за периода 22.04.2012 г. - 22.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

По делото са приети и преписи от решение № 20263423/28.11.2020 г. по гр. д. № 8710/2020 г. по описа на СРС, 150 състав, потвърдено с решение № 262743/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 2166/2021 г. по описа на СГС, III – В въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 704/11.04.2023 г. по гр. д. № 4633/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о., с които решения „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца Е. М. Е. на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД сумата от 15653 лв. – обезщетение за ползване на изградените 4 съоръжения за подаване на топлинна енергия до имот, с адрес: гр. С....., квартал 168, пл. № I – 7,8, за периода 23.04.2015 г. - 17.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.02.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.