Решение № 1029 от 30.05.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………/…………..

Гр. София, 30.05.2017г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на секретаря Таня Димчева като разгледа т.д.№ 2889 по описа за 2016г., и присъединеното към него т.д.№ 2888/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ.

Ищецът „Е.Х.“ АД твърди, че той, ответникът „Б.и.“ ООД и посочените трети лица /“Е.В.“ ЕАД и „Д.Т.“/ са съдружници в гражданско дружество Консорциум „Д.Е.“, който е учреден по договор от 21.02.2013г. с оглед участие в описаната обществена поръчка с предмет „И. за каскадно присъединяване към ТГ8 на нова противоналегателна турбина на ТГ 8А в ТЕЦ „София“, която била възложена от „Т.С.“ ЕАД на консорциума с договор №161/01.07.2013г. Твърди, че той е сключил и подизпълнителски договор с консорциума от 25.09.2013г. като в качеството си на изпълнител по този договор, е изпълнил точно възложените му работи по Приложение № 2, като същите били приети от възложителя, тъй като за новата турбина било издадено и разрешение за ползване от 30.11.2015г. Твърди, че Консорциумът му дължи уговореното в чл. 4, ал. 4 от договора възнаграждение, което възлиза на 787 341,59 лв., за което издал фактура № 3008/09.03.2016г. Твърди, че не е уговорена солидарна отговорност нито в договора за консорциума, нито в този за изработка, поради което дяловете на съдружниците са определени в изпълнително споразумение от юни 2013г. и този на ответника „Б.и.“ ООД е 27,59 %. Предвид горното претендира, че този ответник му дължи сумата от 217 227,55лв., представляваща част от общото дължимото възнаграждение по договора от 25.09.2013г. В допълнителната искова молба от 25.07.2016г. във връзка с възраженията и доводите на ответника, ищецът сочи, че счита, че възраженията за недопустимост на иска са неоснователни, тъй като независимо от предвиденото в договора за консорциум, последният да бъде представляван от определения лидер – „Д.т.“ АД, то не е предвидена солидарна отговорност на съдружниците и за задълженията на консорциума всеки отговаря съобразно участието си, включително и ответника. Уговореното представителство според ищеца е само във връзка с разпределяне на задачите за постигането на общата цел, но не и за конкретните задължения. Заявява подробно становище по всички доводи и възражения на ответника. В исковата молба по присъединеното дело излага същите фактически твърдения, като твърди, че делът на ответника „Д.Т.“ АД е 53,44%. Предвид горното претендира, че този ответник му дължи сумата от 420 755,35лв., представляваща част от дължимото възнаграждение по договор от 25.09.2013г. В допълнителната искова молба от 06.12.2016г. във връзка с възраженията и доводите на ответника, ищецът сочи, че счита, че възраженията за недопустимост на иска са неоснователни. В хода на съдебното производство поддържа исковете чрез процесуалния си представител адв. Н., като претендира уважаването им и присъждането на разноски.

Ответникът „Б.И.“ ООД оспорва иска по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 08.06.2016г. и допълнителния писмен отговор от 29.08.2016г. Счита, че не е налице пасивна процесуална легитимация, тъй като според него отговорността следва да е на възложителя по договора – гражданското дружество, а доколкото към момента на предявяване на иска гражданското дружество не било прекратено, следвало да се приеме, че има договорно учреден орган за представително и управление – лидер, който според него е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Поддържа, че сключеният договор от 25.09.2013г. е с предмет, който представлява част от предмета на договора за консорциум, а участието на съдружниците в печалбите и/или загубите се извършва след цялостна рекапитулация, каквато няма извършена в случая. Твърди, че претенцията на ищеца произтича от създадени самостоятелни правоотношения и неговото вземане съставлява сторени в изпълнение на общата цел разноски по смисъла на чл. 364 от ЗЗД, които са изискуеми след прекратяване на гражданското дружество, което не е извършено. Твърди, че не са спазени сроковете и изпълнението не е точно, а със забавяне, в резултат на което от страна на „Т.С.“ ЕАС е начислена и удържана неустойка в размер на 311 809,12 евро, като е упражнено и право на задържане на плащането на гаранцията в размер на 185 681,40 евро, или общата загуба за консорциума е в размер на 497 490,58 евро. Поддържа и че е дължима неустойка по чл. 21 от сключения договор. Твърди и че част от дейностите, а именно по доставка и полагане на необходимите кабели за управление и вторична комутация в поле 15 и описаните съоръжения, които попадат в обхвата на задълженията на ищеца не са изпълнени, а напротив с писмо от 12.01.2015г. „Е.“ АД е отказал да ги изпълни, което е принудило консорциума да възложи същите на друго дружество, за което са заплатени 37 500 евро. Позовава се на параграф 4 от договора за консорциума, съгласно който всеки от партньорите отговаря за неизпълнението или забавата и тези санкции /неустойки се удържат от дължимото му възнаграждение.

Предвид горното счита, че ищецът дължи както неустойката в размер на 311 809,12 евро, така и частта от гаранцията, която е задържана, т.е. сумата от 160 869,12 евро, за изплащане на които му било изпратено писмо от 01.03.2016г. Предвид горното е заявил при условие на евентуалност възражение за прихващане общо за сумата от 497 490,58 евро. Подробно излага доводите си и в допълнителния отговор, като сочи, че счита, че не е налице приемане от възложителя на извършената работа предвид забавянията, които се установяват от писмените доказателства, като според него забавянията се дължат на ищеца. В хода на съдебното производство поддържа оспорването на исковете чрез процесуалния си представител – адв. К.. Претендира и разноски.

Третото лице –помагач по настоящото дело „Д.Т.“ АД, който е встъпил в процеса по т.д.№ 2889/2016г. по молба от 21.10.2016г. чрез процесуалния си представител адв. М., и е ответник по присъединеното дело № 2888/2016г. оспорва исковете като неоснователни. В качеството си на ответник по присъединеното дело оспорва иска по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 04.11.2016г. и допълнителния писмен отговор от 27.12.2016г. Счита, че не е налице пасивна процесуална легитимация, тъй като според него отговорността следва да е на възложителя по договора – гражданското дружество, а доколкото към момента на предявяване на иска гражданското дружество не било прекратено, следвало да се приеме, че има съгласно параг.1,3 и параг. 2, т.7 от договора за консорциум от 21.02.2013г. договорно учреден орган за представително и управление – лидер, който според него е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Поддържа, че сключеният договор от 25.09.2013г. е с предмет, който представлява част от предмета на договора за консорциум, а участието на съдружниците в печалбите и/или загубите се извършва след цялостна рекапитулация, каквато няма извършена в случая. Твърди, че претенцията на ищеца произтича от създадени самостоятелни правоотношения и неговото вземане съставлява сторени в изпълнение на общата цел разноски по смисъла на чл. 364 от ЗЗД, които са изискуеми след прекратяване на гражданското дружество и след цялостна рекапитулация, което не е извършено. Твърди, че не са спазени сроковете и изпълнението не е точно, а със забавяне, в резултат на което от страна на „Т.С.“ ЕАД е начислена и удържана неустойка в размер на 311 809,12 евро, като е упражнено и право на задържане на плащането на гаранцията в размер на 185 681,40 евро, или общата загуба за консорциума е в размер на 497 490,58 евро. Поддържа и че е дължима неустойка по чл. 21 от сключения договор, която лидерът на консорциума може да реши да бъде удържана от дължимите плащания по договора. Поддържа и че гаранцията по основния договор с възложителя „Т.С.“ ЕАД е в размер на 185 681,46евро, като приспадащата се на ищеца част е 35 205,20 евро, която сума обаче не е била внесена от ищеца, поради което остава открита възможността да се удържат и тези суми от възнаграждението по договора. Твърди и че част от дейностите, а именно по доставка и полагане на необходимите кабели за управление и вторична комутация в поле 15 и описаните съоръжения в ОРУ 110kV и трансформаторна площадка до главна електрокомандна зала, които попадат в обхвата на задълженията на ищеца, не са изпълнени, а напротив с писмо от 12.01.2015г. „Е.“ АД е отказал да ги изпълни, което е принудило консорциума да възложи същите на друго дружество, за което са заплатени 37 500 евро. Позовава се на параграф 4 от договора за консорциума, съгласно който всеки от партньорите отговаря за неизпълнението или забавата и тези санкции /неустойки се удържат от дължимото му възнаграждение.

Предвид горното счита, че ищецът дължи както неустойката в размер на 311 809,12 евро, така и частта от гаранцията, т.е. сумата от 160 869,12 евро, за изплащане на които му било изпратено писмо от 01.03.2016г. Със същото писмо е поканен и да се яви пред нотариус за уреждане на финансовите отношения с консорциума, което не е сторено. Предвид горното е заявил при условия на евентуалност възражение за прихващане общо за сумата от 497 490,58 евро, която сочи, че съставлява възникнало задължение за заплащане на вреди от ищеца.

Подробно излага доводите си и в допълнителния отговор, като сочи, че счита, че не е налице приемане от възложителя на извършената работа предвид забавянията, които се установяват от писмените доказателства, като забавянията се дължат на ищеца.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба е представен договор за консорциум от 21.02.2013г., сключен между „Д.Т.“ АД, Румъния, „Е.Х.“ АД, „Б.и.“ ООД *** ЕАД, по силата на който тези лица са се уговорили заедно да подадат оферта за участие в търга за описаната обществена поръчка с предмет „И. за каскадно присъединяване към ТГ8 на нова противоналегателна турбина на ТГ 8А в ТЕЦ „София“ с възложител - „Т.С.“ ЕАД, а в случай на възлагане на изпълнението, за общо изпълнение с последващо разделение на дейностите –предмет на контракта. В чл. 3 е посочено, че водещ партньор в консорциума е „Д.Т.“ АД, а разпределението на дейностите, които ще трябва да се извършат от всеки партньор ще бъде определено в приложение №1 към договора /Ексел таблица/. В параграф 2, т.3 е посочено, че партньорите декларират, че са отговорни заедно и поотделно пред възложителя за изпълнението на договора, а в т.7 са посочили, че ще бъдат представлявани пред възложителя и трети страни по време на подготовката и подаването на офертата и в изпълнение на договора от А.Г.З.. В параграф 3, т. 3 страните са уговорили, че ако бъде подписан договор с възложителя, чрез изпълнително споразумение по параграф 9, страните ще договорят и опишат разпределението на дейностите помежду им. В параграф 4, т.2 е предвидено, че всеки от партньорите съгласно вътрешните отношения между тях отговоря към другите участници в консорциума за неизпълнението или лошото изпълнение, включително и забавеното такова на разпределените му и договорени за извършване дейности. В същия текст е уговорено, че ако консорциумът бъде санкциониран от възложителя, всички наложени санкции/неустойки са за сметка на партньора, който е нарушил контракта и се удържат от дължимото му възнаграждение. В параграф 7 е уговорен период на действие на договора, а именно от подписването му до пълно завършване на изпълнението по договора. На стр. 75 от делото е представено подписано изпълнително споразумение между участниците в консорциума, което е без конкретна дата, но е от юни 2013г. и в което са декларирали стойностите по разпределение на дейностите, като „Д.Т.“ АД поема 53,44%, „Е.Х.“ АД -13,58%, „Е.В.“ АД – 5,38% и „Б.и.“ ООД – 27,59%.

Не се спори и се установява, че между Консорциума и възложителя „Т.С.“ АД е сключен процесния договор от 01.07.2013г. под № У-161, с който е възложено изпълнението на процесните дейности, като е уговорено по чл.3, ал.1 общ срок от 501 дни, а ал.2 на същия текст препраща към одобрен график – приложение №4. В чл. 12 е уговорено проектирането на технически проект за инсталацията в срок 120 дни от подписване на договора, а в чл. 13 е уговорено извършването на СМР на работната площадка, като е уговорено същото да започне при получено уведомление за разрешението за строеж, одобрен детайлен график за изпълнение на СМР и доставките и др. условия. В чл. 21 са уговорени дължимите неустойки, като в т.1.2 е уговорена неустойка за закъснение в размер на 0,5% от стойността на забавените стоки/услуги, но н повече от 10 процента от общата цена на договора без ДДС, като е уговорено, че ако се удържат от гаранцията, същата следва да бъде допълнена. Графикът, приложение № 4, е представен с допълнителна искова молба на стр. 144 и същият е в дни по отделни дейности.