Решение № 1264 от 01.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

В.ия М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20211100508841 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20085699 от 03.04.2021 г., постановено по гр. д. № 14087/22020 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, са отхвърлени предявените от СВ. Й. В. срещу „И.“ ООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ – за признаване на уволнението, извършено със заповед на управителя на „И.“ ООД, за възстановяване на предишната работа „оперативен мениджър студио“ и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа в размер на 22 500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.

Срещу постановеното съдебно е депозирана въззивна жалба от ищеца СВ. Й. В., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Още с исковата молба е оспорил датата на заповедта за уволнение, като твърди, че такава заповед не е била издадена преди уволнението му на 22.01.2020 г. в 11.30 ч. С ангажираните по делото свидетелски показания счита, че е доказал по делото, че ищецът се е занимавал с дейности, които не са престанали да съществуват.

Макар длъжността му да е за оперативен студио мениджър, поддържа, че не е изпълнявал мениджърски функции. Счита, че е доказано по делото, че не е изпълнявал трудовите функции съгласно представената по делото длъжностна характеристика, която не е подписал. Твърди, че е изпълнявал трудови функции като останалите служители на ответното дружество. Не е притежавал и изискуемото висше образование за заемане на мениджърска 1 длъжност. По делото не са ангажирани доказателства за реално съкращаване на заеманата от него длъжност. Тъй като трудовите му функции не се различават от тези на останалите служители, работодателят е следвало да извърши подбор по реда на чл.329 КТ, което не е сторил. Поддържа, че при преценка на свидетелските показания съдът не е съобразил разпоредбата на чл.172 ГПК, като не е отчел заинтересоваността на свидетеля Х.. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „И.“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото.

Обосновано съдът е счел, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно. Налице е взето по надлежния ред – от управителя на дружеството, решение за съкращаване на щата. Съкратено е заеманата от ищеца длъжност, която съставлява единствена щатна бройка за длъжността „оперативен мениджър студио“. Заповедта е изготвена и подписана на 21.01.2020 г., като е връчена на 23.01.2020 г. По делото са ангажирани показанията на свидетеля Х., от които счита, че се установява издаването на заповедта за уволнение на 21.01.2020 г. и връчването на същата на 23.01.2020 г. Към датата на уволнение е действало новото щатно разписание, в което не фигурира заеманата от ищеца длъжност. Не е налице запазена длъжност при ответника, която да включва в себе си същественото съдържание на заеманата от ищеца длъжност. Същата има ръководен характер, което е обосновало и по – високото възнаграждение за нея. Тъй като е съкратена единствена щатна бройка за заеманата от ищеца длъжност, за работодателя не е налице задължение за извършване на подбор. За първи път във въззивната жалба е заявено възражение за трансформация на длъжности, което е преклудирано.

Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов договор, като е заемал длъжността „оперативен мениджър студио“.

След възникнал конфликт със съдружника М. Х. на 22.01.2020 г., бил уведомен, че е освободен от работа. На 23.01.2020 г. отишъл при ответника, за да получи документите за прекратяване на трудовия му договор, при което му е връчена заповед № 1 от 21.01.2020 г., съгласно която управителят на ответното дружество е взел решение за съкращаване на заеманата от него длъжност и за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ Излага съображения, че обжалваното уволнение е незаконно, тъй като заповед № 1 от .21.01.2020 г. е била съставена след конфликта на 22.01.2020 г. и не му била връчена. Твърди, че голяма част от трудовите й функции продължавали да съществуват и след уволнението му. Не е налице 2 реално съкращаване на щата, тъй като работодателят незаконосъобразно е приел, че съкращава заеманата от него длъжност, а изпълняваната от него трудова функция продължавала да съществува. Твърди, че работодателят не е извършил подбор по реда на чл.329 КТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението му, като незаконно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 22 500 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 23.01.2020 г. – 23.07.2020 г. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че обжалваното уволнение е законосъобразно. Налице е взето по надлежния ред решение за съкращаване на щата. В щата на дружеството не е налице длъжност, в която да включва същественото съдържание на заеманата от ищеца длъжност. Твърди, че не са променяни длъжностните характеристики за останалите длъжности. За работодателя не е налице задължение за извършване на подбор, тъй като ищецът е заемал единствена щатна бройка. Заявено е в условията на евентуалност възражение за прихващане в размер на 3 174, 94 лв. – изплатено през м.01.2020 г. обезщетение на ищеца за неспазен срок на предизвестие.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

Видно от представения по делото трудов договор № 116.05.2019 г. ищецът е работил при ответника, като е заемал длъжността „оперативен мениджър студио“. В трудовия договор е удостоверено срещу подпис на служителя, че е получил длъжностна характеристика.

По делото е представена длъжностна характеристика от 16.05.2019 г. за заеманата от ищеца длъжност. Сред основните задължения и отговорности е посочено, че служителят наблюдава процесите в студиото, извършвани за всички продукти – от стилизиране, през фотосесия, ретуширане и изпращане на готовия продукт на клиента( работа в тясно сътрудничество в отдел „Маркетинг и продажби“ и със стилистите, за да се гарантира безпроблемно протичане на работата в студиото; свързване с клиенти и логистични партньори за планиране на работата в студиото; отговорност за ежедневно проверяване на изображения и друго съдържание, което се изпраща на клиента; наблюдение и обучение на малък екип от оператори за използване на фотографски машини; организиране и планиране на модели и времеви интервали за заснемането им в „Live Studio“; поддържане на указания за процеса, за да се гарантира правилното използване на оборудването на студиото; гарантиране, че продуктите на клиентите се обработват и съхраняват правилно. Длъжностната характеристика не е подписана от страните.

Със заповед № 1/21.01.2020 г. на управителя на ответното дружество е постановено съкращаване на щата за една щатна бройка за длъжността „оперативен мениджър студио“, считано от 22.01.2020 г., на която длъжност е назначен един служител. Утвърдено е новото щатно разписание на дружеството, което влиза в сила на 22.01.2020 г.

С уведомително писмо от 22.01.2020 г., връчено на 23.01.2020 г. ответникът е отправил искане до ищеца да заяви дали се ползва от предварителна закрила при уволнение по чл.333 КТ.

3

На 23.01.2020 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия му договор, на основание чл.3228, ал.1, т.2, пр.2 КТ – поради съкращаване на щата.

Със заповед от 22.01.2020г. на управителя на ответното дружество, връчена на 23.01.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 23.01.2020 г., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ – поради съкращаване на щата.

По делото е представено щатно разписание на длъжностите, в сила от 22.10.2019 г., в което е предвидена една щатна бройка за длъжността „оперативен мениджър студио“.

В щатното разписание в сила от 22.01.2020 г. не фигурира длъжност „оперативен мениджър студио“.

От заключението на вещото лице Г.Х.А. по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че последното получено месечно брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец от ищеца е за м.12.2019 г. и е в размер на 3 750 лв. Шест-кратният размер на брутното трудово възнаграждение възлиза на 22 500 лв.

В проведеното на 01.10.2020 г. открито съдебно заседание, въз основа на обясненията на страните, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 23.01.2020 г. на ищеца са предоставени следните документи: заповед № 1/21.01.2020 г., уведомление от 22.01.2020 г., предизвестие от 22.01.2020 г. и заповед за прекратяване на трудов договор от 22.01.2020 г., като ищецът е отказал да удостовери получаването им.

От показанията на разпитания пред СРС свидетел М.Н.Ц. се установява, че е работил при ответника от м.06.2019 г. до м.02.2020 г., като заемал длъжността „мениджър продажби и маркетинг“. Занимавал се с привличането на клиенти, контакти, приемане на поръчки, предаването на екипа, на студиото. Работили в едно помещение с ищеца. Ищецът технически бил човекът, който помагал за инсталирането на фотороботите, - машините, с които работело студиото. Помагал за поддръжката, контактувал с доставчика на техниката, инсталирал мрежи, софтуер по компютрите, хардуер, снимал продукти и снимал с фотоапарат. Приемал стока, която получавали от различни клиенти, поддържал фейсбук профил, занимавал се с ретуш, снимал видео за маркетинг материали, които сглобявал. Не бил техен началник, макар че обучавал операторите. След уволнението на ищеца свидетелят бил помолен да контактува с доставчика на оборудването, който помагал и за стилизирането. Това правел ищецът преди уволнението. Възложили задачи на свидетеля без да променят длъжностната му характеристика. На 22.01.2020 г. възникнал спор между ищеца и М. – търсело се къде се намирала някаква стока. Спорът ескалирал и прераснал в доста сериозна разправия на висок тон. Свидетел на спора бил инвеститорът на проекта Ром, който се намесил и казал на ищеца да си събира багажа и да си ходи. Докато си събирал нещата М. и Ром го подканяли да побърза. М. също бил инвеститор. Ищецът се занимавал със заснемане, ретуш, техническа поддръжка Свидетелят не е виждал длъжностните характеристики на всички служители, включително и тази на ищеца. Не знаел дали е бил длъжен да проверява за безпроблемното протичане на работата в студиото. Свидетелят заемал различна длъжност – продажби, маркетинг. Ищецът обучавал работниците как се оперира с 4 машините, как се снима. Занимавал се с доставките на техниката, поддържал връзка. Не се занимавал с доставката на консумативи в офиса, за което отговарял фронт офис мениджър. Свидетелят присъствал на конфликта.