Решение № 446 от 14.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Търговско дело № 20255300900233 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Т. М. С. срещу „Оникс Ел“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, за постановяване на съдебно решение, по силата на което да бъде прекратено ответното дружество „Оникс ЕЛ“ ЕООД, предвид наличието на изпълнение, което е насочено върху всички дялове в дружеството, за задължение на едноличния собственик на капитала – Л. А. И. към ищеца и което задължение е предмет на изп. дело № 12/ 2025г., по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, район на действие Окръжен съд- Пловдив.

Ищецът поддържа, че в негова полза и срещу Л. А. И. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК № 1533/ 17.12.2024г., по ч.гр.д. № 2902/ 2024г., по описа на Районен съд – Асеновград. На осн. чл. 418 ГПК е постановено незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Въз основа на издадения изп. лист ищецът е образувал изп. дело № 12/ 2025г., по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, район на действие Окръжен съд- Пловдив. Взискател по посоченото изпълнително дело е ищецът, а длъжник е Л. А. И.. Поддържа се, че общият размер на задължението на Л. А. И. по изпълнително дело възлиза на 35 011, 38 лева. На осн. чл. 517, ал. 1 ГПК е наложен запор върху дяловете притежавани от Л. А.

И. в ответното дружество. Ищецът поддържа, че и към момента на подаване на 1 исковата молба в съда, Л. А. И. не е удовлетворила вземането по изпълнителното дело. Съдебният изпълнител, на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК, е издал постановление, с което овластява ищеца да предяви иск за прекратяване на търговско дружество „Оникс ЕЛ“ ЕООД. Ищецът поддържа, че всички законови предпоставки разписани в чл. 517, ал. 4 ГПК са налице, поради което се моли предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който възразява срещу допустимостта на производството. Поддържа се, че в постановлението на съдебния изпълнител не е посочен размерът на дълга по изпълнителното дело. Възразява се и че ищецът няма интерес от иницииране на настоящия процес, доколкото капиталът на ответното дружество е 100 лв., която сума е крайно недостатъчна, за да удовлетвори вземането на ищеца по изпълнителното дело. Поддържа се и че ответното дружество не е получавало по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК уведомление от съдебния изпълнител, съдържащо изявление на ищеца (взискател по изп. дело) за прекратяване участието на длъжника Л. А. И. в дружеството. Ответникът поддържа, че при наличието на нередовност в процедурата по чл. 517, ал. 3 ГПК, то настоящото исково производство се явява недопустимо. Възразява се и че по изпълнителното дело са осъществени плащания. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. Оспорва изложеното в отговора на исковата молба. Изтъква се, че фактическите състави на чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК са различни и че в настоящия случай, доколкото изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, то съобразно нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Акцентира се върху обстоятелството, че в постановлението на ЧСИ, с което се овластява ищецът да предяви иска, съвсем ясно и конкретно са посочени всички дължими суми в рамките на изпълнителното дело. Изтъква се и че аргументът на ответното дружество за липса на интерес от образуване 2 на настоящото производство, предвид невъзможност капиталът на дружеството (който възлиза на 100 лв.) да удовлетвори вземането на ищеца, е изцяло неоснователен. В тази връзка се изтъква, че капиталът на дружеството е различно понятие от имуществото на юридическото лице, като именно последното ще послужи за удовлетворяване на ищеца като взискател по изпълнителното дело. Възразява се и че твърденията на ответното дружество за осъществени плащания по изпълнителното дело са голословни.

В срока по чл. 373 ГПК от ответната страна не е постъпил допълнителен отговор..

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Между страните не съществува спор, поради което и с доклада по делото (съобщен на страните в открито съдебно заседание, проведено на 21.10.2025г.) са обявени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: в полза на ищеца и срещу Л. А. И. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1533/ 17.12.2024г., по ч.гр.д. № 2902/ 2024г., по описа на Районен съд – Асеновград. На осн. чл. 418 ГПК е постановено незабавно изпълнение на паричните вземания по заповедта и е издаден изпълнителен лист от 17.12.2024г. Посочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК е влязла в сила, тъй като законоустановения месечен срок не е подадено възражение срещу нея по реда на чл. 414 ГПК. Въз основа на издадения изп. лист, ищецът е образувал изп. дело № 12/ 2025г., по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, район на действие Окръжен съд- Пловдив. Взискател по посоченото изпълнително дело е ищецът, а длъжник е Л. А. И.. Общият размер на задължението на Л. А. И. по изпълнителното дело, към датата на издаване на постановлението, с което съдебният изпълнител овластява ищеца да предяви иск по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК, възлиза на 33 769, 38 лева.

Длъжникът по горепосоченото изпълнително дело (Л. А. И.) е едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Оникс ЕЛ“ ЕООД. ЧСИ Атанас Атанасов, район на действие ОС- Пловдив, на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК, е издал постановление, с което овластява ищеца да предяви иск за прекратяване на търговско дружество „Оникс ЕЛ“ ЕООД.

3

От приетите по делото платежни нареждания (л. 46- 57) се изяснява, че от Л. А. И. - длъжник по изп. дело № 12/ 2025г., по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, район на действие Окръжен съд- Пловдив и управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество, са осъществени следните плащания по горепосоченото изп. производство: на 01.04.2025г.- сумата от 300 лв; на 08.05.2025г.- сумата от 300 лв; на 03.10.2025г.- сумата от 300 лв; на 23.09.2025г.- сумата от 300 лв; на 15.07.2025г.- сумата от 300 лв; на 10.10.2025г.- сумата от 300 лв и на 20.10.2025г.- сумата от 300 лв. (общ размер на извършените плащания – 2100 лева).

По делото са представени от ответното дружество сключени между него и ТП „Държавно горско стопанство – Асеновград“ договори за покупкопродажба на стояща дървесина на корен (л. 58- л. 115). Ответното дружество ги представя с цел изясняване на обстоятелството, че осъществява търговска дейност. Съдът счита това обстоятелство за ирелевантно, доколкото извън предмета на доказване в настоящото производство е дали ответното дружество е икономически активно. От значение за настоящото производство са следните обстоятелства: установяване наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството – ответник по иска по чл. 517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял; наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска от съдебния изпълнител, както и дали вземането на ищеца по изпълнителното производство е погасено (тези правнорелевантни факти ще бъдат адресирани от съда в частта от настоящото изложение третираща правните аспекти на спора).

При така установеното по фактите, съдът счита следното от правна страна:

Съобразно нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК, е конститутивен по своя характер, като с него се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния 4 собственик на капитала в ЕООД, да прекрати търговското дружество, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Когато са установени предвидените в чл.517, ал. 1 и ал. 4 ГПК предпоставки, съдът може да отхвърли иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, само ако в хода на производството се установи, че вземането е погасено в пълен размер (изрично в тази връзка- Решение № 30/ 12.06.2018г. по т.д. № 1872/ 2017г., по описа на ВКС, Т.К., I- во отд.). Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че в процесната хипотеза на чл. 517, ал. 4 ГПК, за разлика от тази по чл. 517, ал. 3 ГПК не се изисква връчване на дружеството на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството (в тази насока- Решение № 104 / 10.07.2014 г. на ВКС, т.о. по т.д. № 2144 / 2013 г.).

По делото е представена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1533/ 17.12.2024г., по ч.гр.д. № 2902/ 2024г., по описа на Районен съд – Асеновград (за която между страните не съществува спор, че е влязла в сила) и Изпълнителен лист № 1435/ 17.12.2024г., от които се изяснява, че Л. А. И. е осъдена да заплати на кредитора Т. М. С. сума в размер от 11 300 лв. – главница, дължима по Запис на заповед от 30.06.2024г., издаден от Л. А. И., с падеж на задължението 30.07.2024г., ведно със законната лихва върху нея, както и разноски в размер от 1270 лв.

В рамките на настоящото производство е представено нарочно постановление на ЧСИ Атанасов, с което се овластява ищецът като взискател по изп. дело № 12/ 2025г. по описа на ЧСИ Атанасов, да предяви иск по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на ответното дружество (л. 4 от делото).

Съдът счита за неоснователно възражението на ответната страна, че в постановлението на ЧСИ Атанасов липсва индивидуализация на вземането, предмет на изпълнителното производство. Прочитът на съдържанието на постановлението налага категоричния извод, че вземанията предмет на изпълнението са индивидуализирани по достатъчно ясен и недвусмислен начин- посочен е общият размер на дълга по изпълнението (33 769, 38 лв.), както и отделните пера, които го формират и тяхната индивидуална стойност (1270 лв.- неолихвяема сума, 11 300 лв.- главница, 210, 72 лв.- лихви, 1080 лв.- адв. възнаграждение, 17 058, 48 лв.- задължение към ТД на НАП Пловдив, 360 лв.- разноски по изп. дело и 2490, 18 лв.- такси по ЗЧСИ). Цитираното 5 постановление има и самостоятелно доказателствено значение за другите обстоятелства, на които се основава искът, а именно: съществуващо изпълнително производство, в рамките на което взискател е ищецът, наложен запор върху всички дружествени дялове и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството – трето задължено лице (в тази насокаРешение № 347 по т.д. № 631/2004 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 614 по т.д.

№ 115 по описа за 2006 г. на ВКС, III т.о.).

Предвид изложеното, от доказателствата по делото се установява, че ищецът е носител на неудовлетворено вземане, а негов длъжник е лице, притежаващо качеството едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, като принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове в дружеството. Както вече бе посочено, изискването по чл. 517, ал. 3 ГПК за връчване на изявление за прекратяване на дружеството или за участието на длъжника в дружеството не се прилага, тъй като всички дялове в дружеството, върху които изпълнението е насочено, са собственост на длъжника в изпълнителното производство. След като ищецът е установил в производството всеки един от горепосочените правнорелевантни факти, ответникът би могъл да противопостави единствено възражение за удовлетворяване на вземането (в този смисъл- Решение № 138 от 12.07.2017 г. по т.д. № 1753 по описа за 2016 г. на ВКС, ТК, I- во т.о.). Тоест, погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към спора факт, установяването на който би довело до отхвърляне на иска като неоснователен. В тежест на ответника по иска е да докаже удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело (Определение № 153 от 12.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 1032 / 2012 г., II-ро т.о.). Ответното дружество, което носи доказателствената тежест досежно този факт, не е ангажирало доказателства вземането на взискателя да е удовлетворено чрез плащане или друг погасителен способ. В рамките на настоящото производство се ангажират доказателства, че по изп. дело № 12/ 2025г., по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, район на действие Окръжен съд- Пловдив, е заплатена сума в общ размер от 2100 лв. (съобразно приетите по делото и фигуриращи на л.