Решение № 393 от 20.10.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Карлово, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320102304 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.45, ал.1, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от Н. П. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „***“ №***, представляван от адв. С. Г. против Б. Б. Б., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. К., ул. „***“ №***, съдебен адрес: гр. В., ул. „***“ №***, чрез адв. М. Д..

Ищецът твърди, че дължал на ответника сумата от 2665 лева – разноски п о ВНЧХД 1148/21 г. на СГС. ПоС.ният адрес на ответника бил посочен от самия него: гр. К., ул. ,***“ № ***в нотариално заверена декларация с рег.№ 2208/03.05.2023 г. на нотариус Д. Н..

Твърди, че на 04.12.2021 г. добросъвестно изпълнил задължението си към ответника чрез банков превод по негова сметка. По този начин облигационното правоотношение между тях приключило чрез доброволно изпълнение. На 04.04.2022 г., след негово искане, в полза на ответника за същата сума и на същото основание бил издаден изпълнителен лист от първоинстанционния CPC, НО, 116 състав по НЧХД 11907/2018 г. Независимо от издължаването от страна на ищеца и получаване на сумата от ответника, последният, недобросъвестно, в нарушение на чл. 3 от ГПК, с цел да му навреди, образувал изпълнително дело по така издадения изпълнителен лист с 1

№ 20227580400083. На 14.04.2022 г. ищецът получил на домашния си адрес покана за доброволно изпълнение по изп. д. 20227580400083 за следните посочени в нея суми: 2665 лева – неолихвяема сума; 252,44 лева – разноски по и.д.; 279,84 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В така получената ПДИ ищецът бил уведомен, че са наложени запори върху следните негови вземания: от Община Сопот, където работел по трудов договор като заместник -кмет; в „Търговска банка Д“; в Банка „ДСК“. По-нататък в ПДИ бил заплашван, че: ако не заплати в двуседмичен срок посочените суми, ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК, чрез удръжки от банковите му сметки, опис и продажба на негово движимо и недвижимо имущество; ако на посочената дата възпрепятства изпълнението, ЧСИ ще се възползва от правомощията си по чл. 431 от ГПК, като нареди да се отворят негови сгради, да се претърсят вещите, жилището и др. помещения; при съпротива ще се поиска съдействие от полицейските органи.

На 14.04.2022 г. по местоработата на ищеца с вх. № С-1781 било получено запорно съобщение за запор на трудовото му възнаграждение изпратено от съдебния изпълнител. В това запорно съобщение се сочел като размер на дълга му сумата от 3197.28 лева, като в хода на принудителното изпълнение сумата следвало да се увеличи със законна лихва върху главницата, такси и разноски. Освен върху трудовото му възнаграждение с това запорно съобщение бил наложен запор и върху всякакво друго възнаграждение по граждански или други видове договори. Заплашено било съответното длъжностно лице, че ще му се наложи глоба, ако не изпълни указанията в запорното съобщение, както и че ще бъде сигнализирана прокуратурата по чл. 227, ал. 2, чл. 283 и чл. 296 от НК. На следващо място – заплашено било съответното длъжностно лице, както и касиерът, че ще отговарят солидарно за неизплатените по запора суми към взискателя – ответникът Б. Б.. Императивно било указано, че на основание чл. 512, ал. 5 от ГПК запорът върху трудовото възнаграждение се вписва в трудовата книжка.

На 15.04.2022 г. чрез упълномощен процесуален представител ищецът уведомил ЧСИ по изп. д. 20227580400083, че следва да прекрати производството по делото, поради изпълнение преди издаването на ИЛ и преди образуване на изпълнителното дело. Изложеното девиантно поведение на ответника било последица от системно подигравателно, присмехулно и ехидно негово отношение лично към ищеца чрез изявления в интеренет сайт с 2 наименование „Подбалкански новинар“. Например в заглавие „Б. Б.:

Предпочитам да се виждам насаме с жена, не с Н. Н.“. Неприязънта на ответника към ищеца произтичала от това, че като заместник-кмет на община Сопот защитил публичния интерес, като не се допуснало доказани от Министерството на земеделието и храните неземеделска земя и сгради да бъдат освободени в нарушение на ЗМДТ от дължимите данъци и такси.

Ответникът бил и член на съвета на директорите и на надзорния съвет на фалиралото приватизирано АД „Винзавод Баня“ (винарска изба „Розова долина“), чиито имоти се озовавали в собственост на дружество със собственик офшорна фирма с неясен действителен собственик, за което ответникът лобирал.

Едва на 24.06.2022 г. запорите, наложени по изп.д. 20227580400083 по искането, волята и желанието на ответника върху трудовото възнаграждение на ищеца и върху всякакво друго възнаграждение по граждански или други видове договори по местоработата му, както и по сметките му в банките „Д“ и „ДСК“ все пак били вдигнати, поради проявеното благоразумие от съответния ЧСИ.

Първоначалната констатация за наложените запори станала по възможно най-негативния за ищеца начин. Преди Великден, на Цветница, когато поискал да изтегли пари от банкомат в присъствието на семейството си, за да даде пари на детето си и пазарува за празника, се оказало, че не може да изтегли собствените си пари. Обадил се на ръководителя на банковия клон, който го обслужвал, но тъй като било неработен ден, му се обяснило, че найрано в първия работен ден ще може да разбере какво се случва. Дори си помислил, че някой е присвоил парите му с фалшива карта. Принудил се на момента да търси съвет от компютърни експерти, но те не можали да му помогнат и останал в неведение. Негативните лични преживявания се умножили по време на празника, тъй като реакцията на съпругата му била изключително отрицателна и последвали няколко семейни скандала.

Заговорило се дори за развод. Имали договор за ипотечен банков кредит, по който вноските се поставяли в опасност, с оглед неговата предсрочна изискуемост и отнемане на придобитото жилище, необходимо за образованието на децата на ищеца в град Пловдив. Бил обвинен от съпругата си, че похарчил парите, на които семейството му разчитало.

3

В първия работен ден, когато отишъл на работа в Община Сопот, ищецът разбрал, че е получено запорно съобщение за блокиране на трудовото му възнаграждение. Мълвата се била разпространила сред общинските служители по етажите и бил гледан с подозрение, като престъпник. Сериозно се накърнил извоюваният от него авторитет и престиж. Независимо, че обяснявал, че няма задължения към никого, освен тези по график към банката, разбрал, че думите му нямали тежест пред запорното съобщение, получено в Общината. Тъй като за разлика от много ръководители, за да е по-близо до хората и проблемите в общината, ищецът ходел пеша в града, се оказало, че информацията за блокираните му сметки и заплата се била разпространила и сред жителите на С.. Отношението им към него охладняло, избягвали го по улиците, не го поздравявали както преди, откровеното споделяне на проблемите престанало. Било го срам да вижда хората и да ги гледа в очите.

Независимо от обясненията, че не бил длъжник с просрочени задължения, никой не му повярвал.

Ищецът твърди, че пряката интервенция в правната, личната, професионалната и социалната сфера на живота му от ответника по предвидим от него начин, довело до непосредствени негативни последици.

Ищецът изживял тежки психически съС.ия – чувство на депресия и безизходица, на човек с отнети средства, който не може да се издължава по кредита за жилището на децата си. Човек, чието доверие в него, чиито авторитет и достойнство се срутили за миг. За разлика от първоначалното разпространение в малкия град на новината за неговите запори, след това трябвало да мине много дълго време, за да може да затихне негативизмът от това. Чувството на притеснение и несигурност засегнало освен личността му, още и положението му в обществото, изградения от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му.

Настъпили промени в семейните му отношения, засегнали се дълбоко чувствата, честта и достойнството му, случаят се отразил изключително отрицателно върху душевното му съС.ие.

Ищецът посочва, че съгласно чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ, глава Втора „Основни права и задължения на гражданите“, не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Участващите в съдебните производства лица 4 и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината – чл.3 от ГПК, част Първа „Общи правила“, глава Първа „Основни положения“, относима и към изпълнителното производство.

Ответникът нарушил конституционните и процесуалните си задължения и му нанесъл значителни и сериозни неимуществени вреди. С възлагането на съдебния изпълнител да бъде образувано изпълнително дело против ищеца, пристъпване към обезпечаване на несъществуващо негово вземане и към принудително изпълнение, бил осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане и причиняване на значими неимуществени вреди.

С оглед изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение от общо 5100 лева за причинени неимуществени вреди от неправомерно образувано срещу него изпълнително дело № 20227580400083 по описа на ЧСИ М. О., с рег.№ 758, съгласно изпълнителен лист от 04.04.2022 г. от СРС, НО, 116 състав по НЧХД №11907/2018 г. и наложени по същото дело запори върху банковите му сметки в „Търговска банка Д“, в Банка „ДСК“, върху трудовото му възнаграждение, върху всички други възможни възнаграждения от местоработата му в Община Сопот, както и законната лихва от 14.04.2022 г. до окончателното плащане.

Претендират се и разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска.

Посочва, че фактическият състав на непозволеното увреждане е регламентиран в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябвало да са налице четири предпоставки:

1. противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само при едновременното съществуване на посочените предпоставки било налице непозволено увреждане, като осъществяването на фактическия състав завършвал с настъпването на вредите. От този момент възниквало и правото на увреденото лице да търси обезщетение за претърпените от него вреди (Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3 / 2021 г. на ВКС, ОСГТК).

5

Счита, че в случая отсъствали, както фактически, така и юридически предпоставки за кумулативно наличие, които законът предпоставя относно възникването на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, а именно – противоправно действие или бездействие и вина на деликвента.

В случая противоправното поведение от негова страна, според ищеца, се изразявало в образуване срещу последния на изпълнително дело по издаден на ответника от съда изпълнителен лист. В съществуващата по въпроса задължителна практика на ВКС обаче се приемало, че противоправността, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, се основава на предприемане на действие, въпреки нормативната забрана за извършването му или при липса на необходимите за това предпоставки (Решение № 38 от 20.04,2022 г. по т. д. № 617 / 2021 г. на ВКС, II ТО). Безспорно било при това положение, че образуването на изпълнително дело по издаден от съда изпълнителен лист нито било нормативно забранено, нито било извършено при липса на нормативните предпоставки за това (за които следял съдебният изпълнител), поради което очевидно не представлявало противоправно деяние от негова страна.

В случая не можело да се твърди и наличие на вина от страна на ответника, в качеството му на „деликвент“. Така, както разбирал твърдението на ищеца за негова вина, съобразно изложеното в исковата му молба, същата се заключавала в това, че се бил снабдил с изпълнителен лист и образувал изпълнително дело срещу него за дълг, който той вече бил платил по банковата му сметка. Под вина в гражданското право най- често се разбирала небрежността и нея имал предвид чл.45, ал.2 ЗЗД, когато прогласявал, че вината се предполага. Небрежността в гражданското право се изразявала в неполагане от страна на длъжника на дължимата грижа. А дължимата грижа била тази на добрия стопанин. Това била грижата, която средният човек от определена категория дейности полага към изпълнението на своите задължения. Вината в гражданското право, схваната като небрежност, не предполагала психично отношение, т. е. тя имала обективен мащаб. В подкрепа на изложеното становище било и господстващото в българската доктрина и съдебна практика разбиране, че при изпълнение на съответното задължение, е необходимо не само длъжникът да положи усилия, но и да има определени качества, т. е., за да се освободи от своето задължение не е 6 достатъчно той да докаже, че е положил достатъчно усилия, напрежение и пр.