Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 686 от 16.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 6300/2024
Вид
Решение № 686
Подписан
16.10.2025
В сила
16.10.2025
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Антон Николаев Урумов, ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20241100606300 по описа за 2024 година

Производство е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по повод подадена въззивна частна жалба от адв. С. М. – САК, в качеството му на упълномощен процесуален представител на частния тъжител К. П. Н., срещу протоколно Определение № 12534 от 19.06.2024 г. на СРС, НО, 111–ти състав, постановено по НЧХД № 7927/2022 г. по описа на същия Съд, с което наказателното производство по НЧХД № 7927/2022 г. по описа на СРС, НО, 111-ти състав, образувано по тъжба на К. П. Н. срещу предаденото на Съд лице Я. И. Д., е прекратено, на основание чл.289, ал.1, във вр. чл.24, ал.5, т.5 от НПК.

С така постановеното и обжалвано протоколно Определение, Съдът е оставил без разглеждане предявения граждански иск, с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, от частният тъжител К. П. Н. против Я. И. Д., за сумата от 10 000 лв. /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на инкриминираното с тъжбата деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 08.06.2022 г., до окончателното й изплащане.

С атакуваното Определение и на основание чл.190, ал. 1 от НПК, Съдът е осъдил частния тъжител К. П. Н. – с ЕГН–**********, да заплати на предаденото на Съд лице Я.

И. Д. – с ЕГН–**********, сумата в размер на 2 200 лв. /две хиляди и двеста/ лева, представляваща договорно и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощени защитници.

В депозираната частна жалба от адв. С. М. – от САК, в качеството му на упълномощен процесуален представител на частния тъжител К. П. Н., срещу горепосоченото протоколно Определение, постановено в открито съдебно заседание, 1 проведено на 19.06.2024 г., с което СРС, НО, 111–ти състав е прекратил наказателното производство по НЧХД № 7927/2022 г. по описа на същия Съд, същия излага твърдения, че той, в качеството му на повереник на частния тъжител, не се е явил в съдебно заседание, проведено на 19.06.2024 г. по НЧХД № 7927/2022 г. по описа на СРС, НО, 111–ти състав, поради наличието на уважителни причини – необходимост да полага грижи за болното си дете. Сочи, че е подал своевременно молба до Съда чрез системата за сигурно електронно връчване, в която е изтъкнал причината за неявяването си в съдебна зала, но поради явно недобре работещо деловодство, молбата не е била докладвана своевременно на Председателя на съдебния състав, довело до прекратяване на наказателното производство по цитираното НЧХД. Повереникът изтъква също и, че не е имал възможност да уведоми частния тъжител, който да се яви в съдебно заседание. Като доказателство, удостоверяващо така изложените в жалбата твърдения, адв. М. прилага към нея копие от Болничен лист с № Е20241133599, издаден на 18.06.2024 г. от МЦ „Фамилия Я.“. Отправя искане към Въззивният съд да отмени атакуваното първоинстанционно Определение за прекратяване на наказателното производство и да върне делото на СРС – за продължаване на съдебното следствие.

По делото е постъпило и допълнение към депозираната от адв. М. частна жалба, в което същия твърди, че приложената от първоинстанционния Съд разпоредба на чл.25, ал. 5, т. 5 от НПК, касае само случаи, в които частният тъжител се е дезинтересирал от хода на наказателното производство и не се е явил пред Съда без да има уважителни причини за това свое неявяване. В тази връзка повереника изтъква, че в процесния случай частният тъжител К. П. Н. не само не се е дезинтересирала от делото, но е упълномощила свой процесуален представител – адвокат, който да защитава нейните права и законни интереси пред Съда. Излага и аргументи в насока, че той като надлежно упълномощен процесуален представител на частния тъжител, своевременно е представил доказателство за наличието на уважителни причини за неговото неявяване в провелото се на 19.06.2024 г. съдебно заседание, като е депозирал чрез системата за сигурно електронно връчване – копие от издадения му Болничен лист, и дори се е свързал по телефона с деловодството / регистратурата на Съда, за да уведоми за подадения от него документ, но въпреки това електронният файл е бил отворен няколко часа след заседанието. С оглед изложеното, адв. С.

М. – от САК, в качеството му на упълномощен процесуален представител на частния тъжител К. П. Н., отправя искане към Въззивният съд да отмени атакуваното Определение и да върне делото на първоинстанционния Съд за продължаване на наказателното производство, образувано по подадената от неговия доверител частна тъжба срещу Я. И. Д..

В срока по чл. 322 от НПК, е постъпило възражение, съдържимо в писмен отговор от адв. Х. Д. – от АК – Плевен, в качеството му на упълномощен защитник на подс. Я. И. Д., срещу така подадената въззивна частна жалба от адв. С. М. – от САК. В така депозирания писмен отговор защитника излага, че председателят на съдебния състав, на чийто доклад е НЧХД № 7927 по описа на СРС, НО, 111-ти състав за 2022 година, е проявил изключителна прецизност и нужното ниво на коректност към частния тъжител и неговия повереник, като предварително е извършил проверка – дали в деловодството на Съда са постъпили някакви молби от частният тъжител К. Н., и едва след като се е уверил, че такива не са налични, е приложил единствената възможна при тези обстоятелства правна норма на чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК. Във връзка с изтъкнатите от адв. М. в сезиращата Съда частна жалба доводи за наличието на уважителни причини за неговото неявяване и това на частния тъжител в съдебно заседание, провело се на 19.06.2024 г, адв. Д. се позовава в цялост на Определение на СГС, НО, VI въззивен състав, постановено по ВЧНД № 2224/2024 г. по описа на същия Съд, цитирайки го дословно, касаещо сходен според него случай, при който Въззивният съд е отхвърлил аргументите на адв. М. и е потвърдил Определение на СРС, с което първоинстанционният Съд е прекратил наказателното производство на основание чл.24, ал.5, т.5 от НПК. Излага, че в процесния случай адв. М. отново поддържа напълно погрешната теза, че след като клиентът му (в случая г-жа Н.) е упълномощил процесуален представител, то неговото участие в производството е ненужно, независимо дали 2 повереникът се явява или отсъства по уважителна причина. В тази връзка навежда в съображение аргументите на VI въззивен състав при СГС–НО, изложени в цитираното погоре Определение, постановено по ВЧНД № 2224/2024 г. по описа на същия Съд, обосновавайки, че е допустимо отсъствието на частния тъжител от съдебно заседание, когато той е представляван, но е недопустимо продължаването на наказателното производство при безпричинно неучастие на частния тъжител в съдебно заседание. С оглед на изложените доводи, защитникът извежда довод, че след като частният тъжител не се е явил в съдебно заседание, без да са налице уважителни причини за това му неявяване, е напълно излишно да се изследват въпросите – дали адвокат С. М. – от САК, в качеството му на упълномощен повереник на частният тъжител К. П. Н., е имал уважителна причина за неявяването си в провелото се на 19.06.2024 г. с.з., или не. Отправя искане към Въззивният съд да остави без уважение така депозираната от адв. С. М. – САК, в качеството му на упълномощен процесуален представител на частния тъжител К. П. Н., въззивна частна жалба срещу протоколно Определение № 12534 от 19.06.2024 г., постановено по НЧХД № 7927/2022 г. по описа на СРС, НО, 111 състав, с което наказателното производство по посоченото НЧХД е прекратено, и да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

В съдебно заседание, частният тъжител К. П. Н. – редовно уведомена чрез нейния упълномощен повереник, не се явява и не ангажира становище по постъпилата въззивна жалба и по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото.

Упълномощеният повереник на частния тъжител К. П. Н. – адв. С. М. – от САК, моли подадената от него жалба да бъде уважена по изложените в нея съображения. Посочва, че при извършване на преценка за наличие на основания за прекратяване на съдебното производство, първоинстанционният Съд е следвало да вземе предвид, че частният тъжител е избрал неговите процесуални права да се упражняват от конкретен повереник, акцентирайки, че тези права на страната в процеса са уредени в процесуалния закон.

Твърди, че в настоящия случай не може да намери приложение прекратителното основание, възприето от СРС, доколкото повереника на частния тъжител е представил своевременно молба, ведно с доказателство за наличието на уважителни причини за неявяването си в съдебно заседание, проведено на 19.06.2024 г. Намира, че ако се приеме за приложима тезата, че при неявяване на повереника в с.з., то задължително трябва да се яви частният тъжител, следва да са налице неоспорими доказателства, че частният тъжител е бил непосредствено и лично уведомен за деня и часа на съдебното заседание, а не чрез повереника му, като такива доказателства по делото в конкретния случай няма. Отправя искане Въззивният съд да уважи подадената частна жалба и да отмени атакувания съдебен акт на СРС, с който първостепенният Съд е преградил възможността на частният тъжител и на неговия процесуален представител, да вземат участие в наказателното производство.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Я. И. Д. – адв. Х. Д. – от АК – Плевен изтъква, че с окончателния си съдебен акт по ВНЧД № 2224 по описа на СГС, VI въззивен състав е дал ценни указания при решаване на сходни казуси. Заявява, че адв. С. М. – от САК, в качеството му на повереник на частния тъжител К. П. Н., поддържа напълно погрешната теза в смисъл, че след като частният тъжител е упълномощил процесуален представител, то неговото участие в производството е ненужно, независимо дали този процесуален представител се явява или отсъства по уважителна причина. Отново поставя акцент върху аргументите на VI въззивен състав при СГС–НО, изложени в цитираното погоре Определение, постановено по ВЧНД № 2224/2024 г. по описа на същия Съд, изтъквайки, че е допустимо отсъствието на частния тъжител от съдебно заседание, когато той е представляван, но е недопустимо продължаването на наказателното производство при безпричинно неучастие на частния тъжител в съдебно заседание. Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а Определението на СРС – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

3

Подсъдимият Я. И. Д. поддържа казаното от неговия защитник и моли Въззивният съд да потвърди постановеното от СРС Определение.

Пред настоящата съдебна инстанция въззивният жалбоподател представя копие от Болничен лист с № Е20241133599, издаден на 18.06.2024 г. от МЦ „Фамилия Я.“; молба за държавна такса и молба, входирана в СРС чрез системата за сигурно електронно връчване – от 19.06.2024 г., за отлагане на разглеждането на НЧХД № 7927 от 2022 г. на посочената дата

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, НАМИРА за установено следното:

Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл.289, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.5 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната частна жалба, Съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият Съд намери, преценявайки мотивите, изложени в обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, а атакуваният съдебен акт – да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен.